Определение № 844 от 09.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. Варна, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500127 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 8537/27.11.2025 г. въззиваемите Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М.

Б. са сезирали съда с искане за изменение на постановеното по делото решение № 169/14.10.2025 г. в частта му относно разноските за адвокатски възнаграждения, които същите са осъдени да заплатят на въззивника И. Ж. В..

Считат, че направеното от тях в последното о.с.з. възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК касае претендираните адвокатски възнаграждения за всички инстанции, а не само за това по настоящото разглеждане на спора. В тази връзка излагат доводи, че присъдените възнаграждения за производствата по в.гр.д. № 503/2022 г. по описа на АпС – Варна и по гр.д. № 2522/2024 г. на ВКС са прекомерни, поради което искат същите да бъдат намалени до размер на 2 500 лева за инстанция.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – въззивника И. Ж. В., в който се излагат доводи за неоснователност на искането.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страни с правен интерес от искането, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Решение № 169/14.10.2025 г. по настоящото в. гр. д. № 127/2025 г. е постановено след отмяна на влязлото в сила въззивно решение по в. гр. д. № 503/2022 г. по описа на АпС – Варна и възстановяване висящността на спора по предприетото от И. В. въззивно обжалване на първоинстанционното решение на ОС – Варна по гр. д. № 88/2022 г. Със същото настоящият състав е отменил обжалваното решение и е отхвърлил предявените против 1 въззивника искове с правно основание чл.54 ЗЗД. С оглед този изход от спора и на основание разпоредбата на чл. 294, ал. 2 вр. чл.308 ГПК въззиваемите – молители в настоящото производство по чл.248 ГПК, са осъдени да заплатят направените от В. разноски за всички инстанции, в т.ч. и в производството по чл.303 ГПК. Прието е, че направеното от тях възражение за прекомерност е относимо само към претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото в. гр. д. № 127/2025 г., но не и за заплатените адвокатски възнаграждения за предходното разглеждане на делото от АпС – Варна /в. гр. д. № 503/2022 г./ и по молбата по чл.303 ГПК /гр. д. № 2522/2024 г. на ВКС/, поради което и за тези инстанции са присъдени възнаграждения в доказания платен размер.

Изложените в молбата по чл.248 ГПК доводи, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК от с. з. от 24.09.2025 г. следва да се приеме, че е такова за заплатените адвокатски възнаграждения във всички инстанции, са неоснователни.

Разноски се присъждат за всяка инстанция, поради което и следва да бъдат заявени именно при разглеждане на спора пред нея. Съгласно константната съдебна практика и по арг. от мотивите по т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т.ч. и по чл.78, ал.5 ГПК е именно съдебното заседание, в което е даден ход по същество на спора в съответната инстанция.

Вмененото с нормата на чл.294, ал. 2 вр. 308 ГПК задължение на въззивния съд да се произнесе и по направените разноски в производството по чл.303 ГПК в хипотезата на отменено решение и върнато за ново разглеждане, нито обстоятелството, че следва да бъдат присъдени и разноски за предходното въззивно разглеждане на спора, не дерогират това правило.

В случая, както е посочено и в решението от 14.10.2025 г., въззиваемите не са направили възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за защитата по в. гр. д. № 503/2022 г. на АпС - Варна и по гр. д. № 2522/2024 г. на ВКС. Доказателствата за заплащането на същите са били представени именно в хода на тези производства, като в проведените и по двете дела открити съдебни заседания въззиваемите възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е заявявано. Недопустимо е такова да бъде направено едва в производството пред настоящата инстанция.

По изложените съображения молбата за изменение на решение № 169/14.10.2025 г. следва да бъде оставена без уважение, поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б. за изменение на постановеното по настоящо в. гр. д. № 127/2025 г. решение № 2

169/14.10.2025 г. в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3