Решение № 20870 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20870 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110170109 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. В. А. и М. Д. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност сумата от 426,16 лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 9,34 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., 20,42 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 4.11 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., при следните квоти:

А. В. А. – ½ част, а именно: сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г., сумата от 10,21 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г.;

М. Д. К. – ½ част, а именно: сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г., сумата от 10,21 лв. – 1 главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.

08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. В. А., с която същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума. Прилага копие от заявление от 19.03.2024 г. до „***“ ЕАД и фискален бон от 19.03.2024 г. за сума в размер на 266,59 лв.

Ответницата М. Д. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е ползвател на процесния имот, тъй като същият е предоставен за ползване на трето лице, за което ищецът бил уведомен. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Моли за отхвърляне на предявените искове.

На 07.06.2024 г. е депозирана молба от ищеца „***“ ЕАД, в която се сочи, на 19.03.2024 г. е постъпило плащане от страна на ответника А. А. в размер на 266,59 лв., с което са погасени в цялост претендираните от А. А. суми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, 2 произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В случая страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело ***/***г., удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“ и удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че ответниците А. В. А. и М. Д. К. са собственици на топлоснабдения имот – ап. ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *** ет. ***, при квоти 1/2 ид.ч. за А. В. А. и ½ ид.ч. за М. Д. К..

Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са били обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. С оглед изложеното, за ответниците е възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот през исковия период.

Неоснователно е възражението на ответницата М. Д. К., че не дължи заплащане на топлинна енергия, тъй като не е ползвала топлоснабдения имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за 3 битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, следва това лице не само да е ползвало топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.

В случая по делото липсват такива доказателства, поради което именно ответниците в качеството си на собственици на топлоснадбения имот са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 19.11.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.