Протокол № 89 от 16.03.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 89 гр. Варна, 16.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора П. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600047 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..

Подсъдимият Х. К. С., редовно призован, явява се лично и с адв.К. И. Г. и адв.Г. Х. Г. от АК – Варна, редовно упълномощени.

Пострадалата Н. Х. Б., редовно призована, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

ПОСТРАДАЛАТА Б.: – Нямам адвокат, ще се представлявам сама. Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на Окръжна прокуратура - Варна. Безспорно по делото е установено, че извършеното от подсъдимия Х. С. деяние на 01.12.2017 година в с.Звездица е било по време на извършване на строително-монтажни работи. Издадени са били в тази връзка три наказателни постановления.

1

След запознаване с решенията на съда е видно, че всички изготвени актове за установяване на административни нарушения, въз основа на които са издадени наказателните постановления, в административно наказателен план, обвинението на С. е било за това, че като „работодател“ е допуснал пострадалия А. Х. А. да престира труд в негова полза без сключен договор в писмена форма.

Съгласно диспозитива на повдигнатото обвинение на С. по наказателното производство обаче, същият е нарушил чл. 24, чл.26 и чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. в частта, касаеща минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в качеството му в случая на „технически ръководител“ и нито едно обвинение не е за действия или бездействия в качеството на „работодател“.

Споделям мотивите на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна, изложени в протеста, както и мотивите на съда, че деянието за което е санкциониран административно Х. С. не осъществява фактическия състав на престъплението по чл.123 от НК, за което е образувано НОХД № 100/2022 година по описа на Окръжен съд - Варна по внесен обвинителен акт срещу него.

Действително не е налице идентичност между фактите, касаещи деянието, за което в административно-наказателното производство е потърсена отговорност на Х. С. за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ и тези по чл.123, ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение и започнало НОХД.

Както бе споменато по - горе административно наказателната отговорност на С. е за извършено нарушение в качеството му на работодател, а по наказателното производство същият е в качеството на технически ръководител, а и двата предмета, за които са водени делата са коренно различни. В единият случай се касае трудов договор, а в другият случай причинена на А. Х. А. смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

При така установеното считам, че са неприложими - Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по ТД №3/2015 г. на ВКС, ОСНК и Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018 година, по т.д. № 4/2017 година на ВКС, ОСНК, тъй като става въпрос за различни обстоятелства по водените две производства и не следва да се прилага в случая чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

Моля да бъде отменено определението на ОС-Варна и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдебното производство.

ПОСТРАДАЛАТА Б.: - Този човек трябва да си понесе отговорността, защото брат ми в крайна сметка си замина, което доведе до много 2 последствия. Искам делото да продължи, а не да бъде прекратено.

АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че обжалвания от Окръжна прокуратура акт за прекратяване на наказателното производство е правилен и законосъобразен.

Налице е идентичност между деянието като фактическа обстановка, налице е идентичност в участниците. Наказателното производство и административно-наказателното производство се припокриват в тази им част.

Без правно значение е правната квалификация, дадена в обвинителния акт и съответно в наказателните постановления.

Тази идентичност обуславя правилността на обжалвания акт, с който наказателното производство е прекратено.

В този смисъл Ви моля да потвърдите обжалваното определение, с което е прекратено наказателното производство.

АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, депозирах и възражения пред Вас писмено в срок, които поддържам изцяло.

Считам протеста за неоснователен, а отделно от това и за нецелесъобразен макар, че това няма чак толкова голямо значение в случая.

Тук има изначална грешка в субекта на наказателното преследване, която наистина е от инспекцията по труда и сега се мултиплицира в държавното обвинение и именно поради тази причина стигнахме и до този момент. Този текст изобщо не е приложим в конкретния случай, да не говорим, че не е приложим спрямо този подсъдим, има категорична съдебна практика, не изброената от представителя на обвинението, която е задължителна, има и тълкувателно постановление от стария ВС.

Напълно неприемливо е, според мен, това, както каза и колегата тази квалификация като какъв, в качеството на каква длъжност е бил към момента на извършване на деянието, ако изобщо има деяние на първо място и второ, ако е извършено от него е неотносима отговорността, която се търси е за нарушаване на трудово законодателство. Това са все нормативни актове, които са свързани с Кодекса на труда и тя може да бъде дирена от работодател.

По тази причина, всъщност причините поради които бяха отменени НП-я е по обща, че тези нарушения не са извършени, като се съобразява разбира се и това, че по надлежния ред е обявено, че С. не е работодател, няма как да се търси втори път за същото нещо отговорност.

Това, което се твърди в обвинителния акт като извършено и което отхвърлено, както от наказателен съд - Районен съд, съответно после от Административен съд е във връзка с трудовото законодателство и това са задължения на работодател и те са точно тези деяния, това поведение причината евентуално, всъщност причината, която твърди прокуратурата е довела до този резултат. Това е твърдяното немарливо и некомпетентно изпълнение на служебните задължения. Не бяха възобновени 3 административните дела, беше възобновено единствено това, което ние поискахме, помолихме Апелативен съд да го включи, т.к. там имаше прекратяване без отмяна.

Съответно трябва да се приложи закона, съгласно неговата буква и дух, в закона изрично пише, че в този случай наказателното производство се прекратява, което никак не е случайно, особено в конкретния случай.

Това, което имам да кажа е отразено във възражението ми.

ПОДС.С.: – Нямам какво да добавя към казаното от адвоката ми. Бих искал всичко да приключи.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4