Решение № 180 от 04.10.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Разград, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Г. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 324 от 21.05.2024 г. постановено по гражданско дело № 20233330101758 по описа за 2023 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване ***, сумата от 15 050,00 лв.

/петнадесет хиляди и петдесет лева/, представляваща платена без основание сума по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, формирана като сбор от четири извършени банкови трансакции на дати 18.03.2019г.;

14.03.2019г.; 27.12.2018г. и 10.12.2018г. по банкови сметки на страните в Уникредит Булбанк АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г. до окончателното й заплащане, както и законната мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 30.01.2023 г. до 12.10.2023 г., в размер на 1295,99 лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване ***, сумата от 2602,00 лв. /две хиляди шестстотин и два лева/ разноски по делото, представляващи държавна такса, хонорар за вещо лице и адвокатско възнаграждение 1

Недоволен от това решение е останала ответницата И. И. И., която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат М. Р. М. от АК - Разград. Намира реше н и е т о з а неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че е налице основание за всеки от извършените преводи, които основания са били посочени от насрещната страна в попълнените от нея банкови документи, при посочването на основанията на преводите.

Процесните суми са били преведени от банковата сметка на ищеца по нейната банкова сметка, но сумите са били предназначени за тогавашния й фактически съжителник Ю.Б. Т., с когото ищецът имал общ бизнес. Сочи, че ищецът не превеждал сумите по банкова сметка на съжителника й, тъй като върху банковите сметки на последния е имало наложени запори. Твърди, че след постъпването на процесните сумите, тя е изтегляла същите в брой и ги е предавала изцяло на съжителника си, за когото били предназначени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - И. М. Т., чрез пълномощника си адвокат А. Г. Г. от АК- Русе, депозира отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Намира за неоснователно доказателственото искане на жалбоподателя. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивницата не се явява. Явява се пълномощникът адвокат М. Р. М. от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения. В срока по чл. 149, ал.3 ГПК представя подробна писмена защита.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът адвокат А. Г. Г. от АК – Русе, която поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения. В срока по чл. 149, ал.3 ГПК представя подробна писмена защита.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението 2 само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното:

По отношение на фактическата обстановка:

Събраните във въззивното производство доказателства – показанията на свидетелите К. Г. Т. и Г. И. Д., не водят до промяна на фактическата обстановка възприето от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в общ размер на 15 050 лв., формирана като сбор от следните четири извършени банкови трансакции, при които ищецът е превел от своята банкова сметка по банковата сметка на ответницата, следните суми: на 18.03.2019г. сумата от 8 000 лв., с посочено от платеца основание за превод „по договор за заем“; на 14.03.2019г. сумата от 2 400 лв. с посочено от платеца основание за превод „по договор за заем“; на 27.12.2018г. сумата от 3 000 лв. с посочено от платеца основание за превод „по договор за заем“;

- на 10.12.2018г. сумата от 2 000 лв. с посочено от платеца основание за превод „захранване сметка“ /ищецът претендира само част от тази сума в размер на 1 650 лв./.

Претендира се и мораторна лихва върху главниците за периода от дата на връчването на поканата за връщане на сумите /30.01.2023г./ до датата на подаването на исковата молба /12.10.2023г./, на осн. чл. 84, ал.2 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендира се и законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че горепосочените четири банкови превода са били извършени – това се признава от ответницата, както се установява и от ССЕ, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно.

На 30.01.2023г. ищецът е връчил на ответницата покана за възстановяване на горепосочените процесни суми. Ответницата отговорила, че не дължи сумите предмет на настоящото производство.

По делото не се спори, че между страните са извършени по банков път преводи в размер на 34 400 лева, от които 19 350 лв. ответницата е превела обратно по сметката на ищеца /налице е и СПН на Решение № 221 от 6.04.2022 г. на РС - Разград по гр. д. № 2613/2021 г., потвърдено с Решение № 215 от 1.12.2022 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 163/2022 г./.

Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, 3 е дали е налице основание за получаването на процесните суми от страна на ответницата.

Ответницата признава, че процесните суми са били преведени от банковата сметка на ищеца по нейната банкова сметка, но твърди, че сумите били предназначени за тогавашния й фактически съжителник Ю.Б. Т., с когото ищецът имал общ бизнес. Сочи, че ищецът не превеждал сумите по банкова сметка на съжителника й, тъй като върху банковите сметки на последния е имало наложени запори. Твърди, че след постъпването на процесните сумите, тя е теглила същите в брой и ги е предавала изцяло на съжителника си, за когото били предназначени.

Разпитан в качеството на свидетел горепосочения съжителник Ю.Б. Т., сочи, че е живеел на семейни начала с ответницата до 2020г., имат общо дете.

Твърди, че той самият е адресат на процесните преводи, сумите по тях са му предоставяни от ответницата в пълен обем, веднага след постъпването по банковата й сметка. Твърди, че ответницата е била само посредник за сумите, понеже самият той има наложен запор на банкова сметка и не оперира с нея, поради задължение за обезщетение за причинена средна телесна повреда.

Парите били за общ бизнес с ищеца. Сочи, че малко след преводите Т. предприемал среща с него и Ю. Т. му предавал лично в брой по-голямата част от преведените суми - около 80 %, като целта била така ищецът да скрие сумите от жена си. Свидетелят умишлено не е уведомявал ответницата какво прави с парите, тъй като тя била приятелка със съпругата на ищеца.

Свидетелят задържал по-малката част от парите за финансиране на общия им бизнес с кучета. Свидетелят сочи, че ответницата не е имала никога финансови отношения с ищеца. На две от срещите между свидетеля и ищеца присъствали и трети лица – К. Г. Т. и Г. И. Д..

Във въззивното производство в качеството на свидетеля бяха разпитани горепосочените лица - К. Г. Т. и Г. И. Д.. Третия допуснат във въззивното производство свидетел – И. В. Т., която е съпруга на ищеца, се възползва от правото си да се откаже от свидетелстване, на осн. чл. 166, ал.1, т.2 ГПК, поради което бе заличена като свидетел.

Свидетелят Г. И. Д. сочи, че познава ищеца И. М. Т., ответницата И. И.

И. и свидетеля Ю.Б. Т., като знае, че обща дейност е имало само между Т. и Т., а не и между И. и Т.. Този свидетел е присъствал на събирания в имота на ищеца И. М. Т. в село Николово, област Русе, знае, че общата дейност между Т. и Т. е във връзка с отглеждане и търговия с ловни кучета, като Т. е отглеждал и обучавал ловните кучета в имота си в село Благоево, а Т. е превеждал суми по сметката на И. И., които са ползвани за отглеждането на кучетата. На свидетеля Д. не е известно ответницата И. да е имала бизнес отношения с ищеца И. М. Т.. Този свидетел е присъствал на две предавания на парични суми всяко от които в размер на 5 000.00 лева от Ю.Б. Т. на И. М. Т., във връзка с общата им дейност с ловни кучета, като и двете предавания на суми станали на паркинга пред магазин „Кауфланд” в град Разград, като 4 предаваните суми били в банкноти от по 50.00 лева, тъй като Т. имал такъв навик да плаща в банкноти от по 50.00 лева.

Свидетелят К. Г. Т. сочи, че знае обща бизнес свързан с отглеждане на кучета между ищеца и свидетеля Ю.Б. Т.. Свидетелят преди – 5-6 години е присъствал на разговор между горепосочените лица, при който същите взели решение да преустановят бизнеса си, като изрично заявили, че никой на никого не дължи пари. Ю.Б. Т. се възползвал от съжителницата си – ответницата, през която минавали финансовите потоци, без обаче тя да има някакви финансови отношения с ищеца.

Горепосочените двама свидетели К. Г. Т. и Г. И. Д. заявяват, че за тях били изненадващо поведението на Т. по завеждане на дела против И. И. И., тъй като двамата знаели, че отношенията му с Ю.Б. Т. са изцяло уредени и никой няма претенции спрямо другия, а И. И. нямала бизнес отношения с Т..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при недължимо платено и получено, като например: изпълнение на съществуващо задължение, но с превишаване на действителния му размер, неправилно изпълнение на съществуващи задължения или до изпълнение на несъществуващо задължение, платена цена за услуги, които в действителност не са били осъществени, несъответствие между изискванията на правно-релевантния факт /договора/ относно количеството на предметната престация /с оглед на която е извършено плащането/ и действително полученото количество стока или услуга и пр.