Решение № 296 от 05.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430103864 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

С Определение *** по в.гр.д.№122/2026г. по описа на ***, въззивната инстанция е дала указания на първоинстанционния съд за допълване на Решение №1887/03.12.2025г. по иска по чл.124 от ГПК с произнасяне по заявената в исковата молба претенция за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават и ½ ид.ч. от правото на строеж.

С Разпореждане №2539/18.02.2026г. е предоставена възможност на страните да вземат становище по производството по отстраняване пропуска на първоинстанционния съд.

Постъпила е молба от ищците Н. Р. и Ц. Р., чрез пълномощника им адв.В. И., с която молят съда да се произнесе по искането им за признаване за установено притежаваното право на строеж върху процесния недвижим имот.

Ответниците Б. Р. – Д.М. и В. Р. В., чрез пълномощника им адв.П. Я. са ангажирали становище, че не са заявявали във въззивната си жалба искане за допълване на решението в посочения смисъл.

Ответникът *** също е ангажирал становище за недопустимост на 1 производство по допълване на решението.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Налице е пропуск в диспозитива на съдебния акт за произнасяне в цялост по претенцията на ищците за установяване правата им на собственост върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и ½ ид.ч. от правото на строеж на тази жилищна сграда. Прието е за установено, че са собственици на жилищния етаж, но не е отразена формираната в мотивите на съдебното решение воля на решаващата инстанция, че ищците са собственици и на ½ ид.ч. от правото на строеж на жилищната сграда, част от която е притежавания от тях жилищен етаж.

Видно е, че в мотивите на съдебния акт е обсъдено и прието, че се касае за жилищна сграда, построена в държавен имот при учредено право на строеж; че праводателите на страните са закупили процесната жилищна сграда, заедно с учреденото право на строеж на къщата; че така учреденото право на строеж е отразено в съставените актове за държавна и общинска собственост; че ищците са придобили по реда на наследственото правоприемство притежаваното от праводателя им право на собственост върху жилищния етаж, заедно с ½ ид.ч. от правото строеж на жилищната сграда.

Прието е също така в мотивите на решението, че ищците притежават право на строеж върху общинския поземлен имот – половината от учреденото право на строеж на жилищната сграда и поради това е било необходимо съгласието им за сключване на процесния договор, чиято нищожност е прогласена.

При така формираните и изразени мотиви в крайния си съдебен акт, съдът счита, че липсата на произнасяне в диспозитива по претенцията за установяване притежанието и на ½ ид.ч. от правото на строеж на къщата, изпълва хипотезата на допусната очевидна фактическа грешка. Както приема ВКС в практиката си, непълнота на решението, обуславяща допълване по чл.

250 ГПК, съотв. чл. 193 ГПК/отм./, е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, като липсата на произнасяне следва да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, съотв. чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, е налице 2 когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена.

Съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК поправянето на явна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето.

В случая, съдът счита, че по свой почин следва да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка, като на страните е предоставена възможност да ангажират становището си.

При такова разбиране, съдът счита, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора, като следва да се постанови след поправката да се чете в диспозитива на решението, в частта, в която са признати за установени права на собственост на ищците върху ПЪРВИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, че такива са правата им и върху ½ ид.ч. от правото на строеж на жилищната сграда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение *** по описа на Плевенски районен съд, като в диспозитива на решението, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният от Н. Д. Р. с ЕГН ********** и Ц. А. Р. с ЕГН **********, двете от ***, против Б. Р. Р. - Д.М. с ЕГН **********, В. Р. Р. с ЕГН ***, двете от *** и ***, ЕИК ***, адрес ***, ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Н. Д. Р. с ЕГН ********** и Ц. А. Р. с ЕГН ********** са собственици на ПЪРВИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед *** на ***, адрес на сградата ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; застроена площ 90 кв.м., предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, ДА СЕ ЧЕТЕ И СЛЕДНОТО: както и на ½ ид.ч. от правото на строеж на жилищната сграда.

3

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4