Разпореждане № 313 от 17.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 313 гр. Благоевград, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500406 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от“Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, срещу Решение № 6/ 11.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1338/ 2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всичси наведени възражения в отговора на исковата молба. Поддържа се, че сключената застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит,

Поддържа се, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, поради което застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

1

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 6/ 11.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1338/ 2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев, като съдът отхвърли иска.

Във въззивната жалба не се правят искания доказателства. за събиране на

Прави се искане за присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата съдебна практика.

Поддържа се, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя". Решение от 16 юли 2020 г. по дело С686/19, т. 31 и цитираната съдебна практика), което включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (Решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14, т.

84), а за да обезпечи тази защита, чл. 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (Решение от 11 септември 2019 г. по дело С-383/18, т. 30). С оглед на изложеното, в решението на СЕС е прието, че съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнено е, че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия, 2 както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия или при предлаганите условия, и дали в действителност с разглежданата договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по член 19, ал. 4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Навежда се, че правилно първоинстанционният съд при постановяване на своето решение се е съобразил с тези разпоредби, постановени от СЕС.

Съгласно цитираното в постановеният съдебен акт - решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48, ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като 3 годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива.

Посочено е. че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, С-686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerov6, С-377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Добавено е, че за да обезпечи тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, С-383/18. EU:C:2019:702, т. 30). С оглед на това е прието, че съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнил е, че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия или при предлаганите условия, и дали в действителност е разглежданата договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на 4 понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по член 19, параграф 4 от ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в BGN и във валута, определена е постановление на Министерския съвет на Република България.

Прави се довод, че в този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от процесният договор за кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора / на което въззивника основава въззивната си жалба/ е лишено от правно значение, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящият случай правилно първоинстанционният съд е преценил, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото въпреки цитираните погоре клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките. Предвид гореизложеното считам, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. В този смисъл е и Решение № 395 от 22.01.2024г., постановено по в.гр. дело № 5786/2023г. по описа на СГС, Н-Ж въззивен състав, Решение № 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021 г., Решение № 3869 от 13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г. на‘ СГС по в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021 г.; Решение №803 по възз.гр.д. 1119/2025год. на ОСВарна; Решение №1122/15.10.2025г. по възз.гр.д. 1431/2025год. на ОСПловдив; Решение №46/24.03.25г. по възз.гр.д. №5/2025год. на ОС-Ямбол и др.

5

Навежда се, че правилни са и изводите на първоинстанционният съд относно предоставените с договора за кредит застраховки - че кредитополучателят няма никакъв интерес от тази застраховки. От същия е подписана декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай банк" ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International, е която е заявил съгласието си, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното обезщетение да бъде изплатено в полза на банката /по средата на стр. 1 от декларацията в отделен абзац е записано следното: "С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на "Ти Би Ай банк" ЕАД/. Кредитополучателят реално не получава нищо срещу сумата от 765,36 лева, а освен това дължи и възнаградителна лихва върху тази сума. Медицинската услуга очевидно е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.