Решение № 2246 от 31.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. Бургас, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120102349 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Н. К. с ЕГН **********, С. Б. Т. с ЕГН **********, Н. С. К. с ЕГН ********** и Е. С. К. с ЕГН **********, действащи чрез адвокат Н. Д., срещу Община Б, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор .......по КККР на град Б, одобрена със Заповед № РД - 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр. Б, ул. „ № , с площ от 590 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - 441, квартал 20, парцел XII, съседи: ................................., при квоти: за М. Н. К. 9/12, а за С. Б.

Т., Н. С. К. и Е. С. К. - по 1/12, като собствеността е придобита чрез съдебна спогодба и наследство, алтернативно чрез добросъвестно давностно владение от 01.06.1996 година до датата на предявяване на иска, алтернативно недобросъвестно давностно владение от 01.06.1996 година до датата на предявяване на иска.

Твърди се в исковата молба, че М. Н. К., ведно с покойния си съпруг Н.

С. К., са водили дело за съдебна делба срещу С. К. Г. и И. П. Г. С протокол от 28.02.1992 година производството по гр. дело № 598 по описа за 1992 година 1 на Районен съд - Бургас е приключило със съдебна спогодба, вписана в СВ Бургас на 13.03.1992 година, като в дял на Н. С. К. с ЕГН ********** и М. Н.

К. с ЕГН ********** е поставен и са станали изключителни собственици на дворно място от 590 кв.м. и отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляващ парцел ХП-441 в квартал 20, бивш квартал 57 по плана на с.

Д.Е, община Б, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, коридор и баня - WC и лятна кухня от две стаи с коридор и баня - WC при граници на парцела: запад - улица, изток парцели № V-439, VI - 440, север - парцел ХШ-438, юг - парцели Х-443 и XI442.

Ищците сочат, че имотът се намира в квартал Д. Е.на град Б. и по КККР на гр. Б се идентифицира съгласно скица № 15-147572/14.02.2024 г. като ПИ с идентификатор: ........по КККР на град Бургас, одобрена със Заповед № РД 18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на поземленият имот: гр. Б, ул. „” № , с площ от 590 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - 441, квартал 20, парцел XII, а като собственик на имота е отразена Община Б.

Излагат, че след вписването на съдебната спогодба Н. С. К. и М. Н. К. са поставили по вътрешните регулационни граници ограда, изградена с циментови колове и телена мрежа, а откъм улицата са изградили зидана ограда с входна врата и метален портал за автомобили. По този начин са манифестирали пред всички, че владеят имота за себе си и не са недопускали до имота никого без покана.

На 28.04.2003г. Н. С. К. починал и съгласно удостоверение за наследници изх. № 94-01-34456 е оставил за наследници съпругата си М. Н. К. с ЕГН ********** и единствения си син- С. Н. К. с ЕГН **********.

Последният е починал на .....г. и е бил наследен от съпругата си С. Б. Т. и двете си деца - Н. С. К. и Е. С. К..

Твърди се, че същите (ищците в настоящото производство) продължават владението върху ПИ с идентификатор ......... по КККР на град Бургас спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, като са присъединили към своето владение и владението на своя наследодател Н. С. К. с ЕГН **********. Освен владението си, в края на деветдесетте години, освен описаните в съдебната делба обекти, ищците изградили и магазин на самата регулационна граница с улицата - отразен на скицата като обект № 4. Същият е с Разрешение за строеж и разрешение за ползване, които са били издадени от Община Бургас.

Въпреки всичко изложено по-горе, процесният имот се води в КККР на гр. Бургас като собственост на Община Бургас, поради което и ищците предявяват настоящата исковата претенция. Претендират и присъждане на 2 сторените в процеса разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община Бургас. В същия се излага, че собственият на Община Бургас поземлен имот с идентификатор ....... по КК на гр. Б, е съответен на УПИ ХП-441, кв. 20, парцел ХП-63 в бивш кв. 57 по плана на с. Д. Е. от 1966 г., бивш кв. 68 по недействащ план на населеното място от 1932г.

Твърди се, че към момента на съставяне на Акт № 8547/09.012.1968г. за държавна собственост е действал кадастрален план на с. Д. Е, одобрен през 1966г. За парцел XII е в бивш кв. 57, отреден за имот 63. Видно от разписния списък към него за имот 63 са отредени парцели ХII - отчужден,V, VI, XII записан на С. Д. С. и отчужден. Поради това, в АДС е посочено основание за съставянето му чл. 7 ПОИДОН и Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство и в същия в графата, в която се отразяват ползватели не са посочени физически лица, а Селски общински народен съвет - с. Долно Езерово. В разписния списък към недействащ кадастрален план от 1966г. парцел XII-63 в бивш кв. 57 е записан на С. Д. С.

Ответникът сочи, че към момента на съставяне на акта за държавна собственост 1968г. процесният имот е бил отчужден и записан на „Селски общински народен съвет“. Повторното включване в регулацията на територията е инициирано по реда на § 84, ал.1 от ДР на Закона за изменение и допълнение на ЗТСУ, с Решение на ОбНС - Бургас, взето по т. 8 от Протокол № 37/28.11.1984 г. Със Заповед №РД-02-14-346/30.09.1987 г. на Председателя на МС е било одобрено включването на застроени терени в границите на населените места в Бургаски окръг, вкл. и 102 дка в село Долно Езерово.

Съгласно кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Д. Е, одобрен със Заповед №1194 от 20.09.1990 г., който се явява действащ ПУППРЗ, настоящият ПИ ......... по КК на гр. Б, с площ от 590 кв. м., съответства на УПИ ХП-441 кв. 20, с площ от 590 кв. м. по ПУП - ПРЗ, т.е. е в регулацията на кв. Д. Е. Ответникът излага, че в регистъра към плана от 1990 г. имот с пл. № 441 е записан на Н. С. К., на основание Типов договор от 04.10.1968 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя на С. К. Г.и Н. С. К..

Ответната страна оспорва претенцията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху имота. В тази връзка се сочи, че спорният имот е бивш държавен имот, за който и към момента на съставяне на протокол по гр. д 598/1992 г. е бил налице Акт за държавна собственост № 8547/09.12.1968г. за имот с площ от 590 кв. м. В тази връзка намира, че основанието, на което изначално е придобита фактическата власт върху имота, манифестира правата на собственика - държавата, а впоследствие общината.

Сочи, че видно и от одобрената съдебна спогодба по делбата, ищците са 3 разделили ползването на държавен имот, въз основа на представен типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя. Следователно същите никога не са държали имота като свой. С това поведение ищците не са упражнявали владение, а са държали имота, само доколкото е нужно, за да използват постройката, изградена в следствие отстъпеното право на строеж.

В допълнение ответникът излага, че процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на настоящата Конституция на РБ, в сила от 13.07.1991 г., започва с влизането в сила на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991 г., чиято разпоредба на §7 от ПЗР урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община. На база тази уредба, на основание т.3 и т.4 от параграфа, към общините преминават в собственост от държавата незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, както и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

По силата на приетата по-късно разпоредба на §42 от ПЗР на ЗОС /обн. в ДВ, бр. 92 от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна собственост в частна общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове.

Въз основа на изложеното ответникът намира, че процесният имот следва да се приеме за първоначално собствен на държавата, която собственост следва да се определи след 1996 г. като общинска. Респективно счита, че Община Бургас е собственик на целия имот по силата на закона, а именно: §42 от ДР ПЗР на ЗИД на ЗОС и вследствие на настъпилите регулационни промени в плановете от 1932 г. до настоящия момент.

С оглед изложеното, ответникът оспорва предявения иска, като моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В проведеното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищците поддържа предявената искова претенция, като моли същата да бъде уважена. Намира, че от събраните доказателства се е установило, че ищците са собственици на процесните имоти. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител и 4 не изразява становище по същество.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна:

От удостоверение за наследници на Н. С. К., починал на .......г., се установява, че негови наследници по закон са М. Н. К. – съпруга и С.Н. К. – син. Установява се още, че С. Н. К. е починал на ........г., като е наследен от С.

Б. Т. – съпруга, Н. С. К. – син и Е. С. К. – дъщеря.

По делото е представен протокол от проведено на 28.02.1992г. съдебно заседание по гр.д. № 598/1992г. по описа на РС Б. Видно от същия, съдът е одобрил спогодба между ищците Н. С. К. и М. Н. К. и ответниците С. К. Г. и И. П. Г. Съгласно постигната между страните спогодба, в дял на Н. С. К. и М.

Н. К. е поставен имот, представляващ Дворно място от 590 кв.м., парцел ХII441 в квартал 20, бивш квартал 57, по плана на село Д.Е, община Б, ведно с построените в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня, при граници на парцела: запад- улица, изток – парцели V-439, VI-440, север – парцел XIII-438, юг – парцел Х-443 и XI-442.

Видно от Акт № 8517 за държавна собственост на недвижими имоти, съставен на 09.12.1968г. в с. Д. Е, считано от 04.05.1967г. процесният имот е одържавен на основание чл. 7 от ПОИДОН и Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство.

Отново от акта за държавна собственост е видно, че на 18.07.1968г. в полза на С. К. Г. и Н. С. К. е отстъпено правото на строеж в имота.

По делото е представен и Типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 04.10.1965г., от който е видно, че в полза на С.

К. Г. и Н. С. К. е отстъпено правото на строеж върху държавно урегулирано място – квартал 57, парцел XII от 595 кв.м. по плана на село Д. Е, за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план. В чл. 6 на договора е посочено, че ако строителят започне строежа, но няма изгледи да го довърши, или ако завърши строежа в грубо нарушение на архитектурния план, или извърши строежа без план, дворното място му се отнема.