Решение № 1633 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110202479 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. М. И., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 4332710, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че към датата на твърдяното нарушение 28.12.2020 г. жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, при управлението на който е извършено процесното нарушение, тъй като същият бил продаден на 07.01.2016 г. Излагат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш, а именно липса на посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Твърди се, че незаконосъобразно нарушението е установено с мобилно техническо средство. Претендира се изтекла давност по чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш се излагат в допълнение към жалбата, касаещи неспазване на процедурата, регламентирана в Наредба № № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Спасов, надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на електронния фиш по изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С договор от 07.01.2016 г. жалбоподателят Р. М. И. и съпругът й В.К.И. в качеството на продавачи продали на М.З.Й. придобития в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***. След придобиване на собствеността купувачът не заявил това обстоятелство в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което в регистрите на ОПП-СДВР като собственик на автомобила продължавал да бъде вписан жалбоподателят - Р. И..

На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 575 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на 01.09.2020 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 5-38-20/01.09.2020 г.

На 28.12.2020 г. в 09:49 часа в гр. София по бул. „Околовръстен път” с посока на движение от кв. „Горубляне” към бул. „Св. Климент Охридски” се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“ с ДК № ***. Срещу номер 257 на бул. „Околовръстен път” горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер 575 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 81 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било установено, че там като негов собственик e вписан жалбоподателката Р. М.

И., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4332710, с който на жалбоподателката И. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на 2 движение на автомобила - 78 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 28 км/ч. Електронният фиш бил връчен чрез системата за сигурно електронно връчване на жалбоподателката на 18.01.2024 г., а на 30.01.2024 г. същата депозирала и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: удостоверение за граждански брак, удостоверение от 24.01.2024 г.от помощник-нотариус по заместване при нотариус М.Е. договор за покупко-продажба на МПС от 07.01.2016 г., декларация за отписване на МПС, справка за регистрирани собственици на МПС в ОПП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 5-38-20/01.09.2020 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.12.2020 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка за нарушител – водач, протокол за извършено обучение, извлечение от системата за сигурно електронно връчване.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 5-38-20/01.09.2020 г., на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 575 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 01.09.2020 г. – тоест по-малко от 4 месеца преди заснемане на процесното нарушение. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № *** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.12.2020 г., а именно на бул. „Околовръстен път” до № 257 с посока на движение на контролираните автомобили от кв. „Горубляне” към бул. „Св.

Климент Охридски”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Пак в протокола е отразено, че ограничението на скоростта, което е било съобразявано е 50 км./час, което представлява общоважимото за населено място, като не е бил наличен пътен знак, указващ максимално разрешена скорост, различна от посочената.

Съществени за правилното решаване на делото са писмените доказателства, представени от жалбоподателя - удостоверение за граждански брак, удостоверение от 24.01.20224 г.от помощник-нотариус по заместване, договор за покупко-продажба на МПС от 07.01.2016 г. От представения 3 договор за покупко-продажба се установява, че заснетия лек автомобил е бил продаден на трето лице - М.З.Й. още на 07.01.2016 г., тоест почти пет години преди заснемане на процесното нарушение. Договорът е сключен в изискуемата от закона форма, като полагането на подписите от страните по договора е било удостоверено от помощник –нотариус при нотариус М.Е. рег.

№ 140 на Нотариалната камара, следователно собствеността върху лекия автомобил е била прехвърлена и считано от процесната дата собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *** е била М.З.Й..

Изпълнението на задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП от страна на купувача няма отношение към придобиването на собствеността.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на чрез ССЕВ на 18.01.2024 г., а жалбата е подадена на 30.01.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение 4 по пътищата TFR1- M е одобрен тип средство за измерване /съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип/ като устройство с фабричен н о м е р 5 7 5 е преминало последваща проверка, поради което същата е технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.