Определение № 523 от 30.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Ловеч, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500286 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.*****, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане №141/05.02.2025г., пост.по ч.гр.д.№61/2025г. по описа на РС-Луковит. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 2287.31лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 1000лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 414.96лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 3 кредит + сметка“, която сума е преведена на кредитополучателя,както и договорната лихва в размер на 61.62%. Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка. Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита.

Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК.

Възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, включващ 1 отпуснатата главница и сумата,отпусната за заплащане на застраховките. Не смята, че това противоречи на някоя от разпоредбите, регламентиращи потребителския кредит. Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 06.03.2025г., а жалбата е подадена на 13.03.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№61/2025г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 24.01.2025г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№61/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Г. С. Г. от гр.Луковит, за следните вземания - главница от 1414.96лв., възнаградителна лихва от 373.36лв. за периода от 05.06.2024г. до 26.11.2024г., обезщетение за забава от 64.89лв. за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 7200311037504 от 22.04.2024г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 37.06лв.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката,Договор за потребителски кредит №7200311037504 от 22.04.2024г, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на кредити,

Заявление-декларация за установяване на договорни отношения,Застрахователна програма „Защита на кредита“, Декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване към застрахователно дружество, Сертификат №172003110375042024 по застрахователна програма,Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 26.04.2024г., пълномощни.

С обжалваното Разпореждане №141/05.02.2025г. РС-Луковит е приел,че заявлението е редовно от външна страна,но в договора за потребителски кредит е налице неравноправна клаузатази за сключената застраховка. Приел е,че противоречи на чл.143 от ЗЗП и на чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК. Невключването им в ГПР също е прието за съществен порок,водещ до нищожност на клаузата.Съдът е приел,че по правилото на чл.23 от ЗЗП следва да присъди само т.н.чистата стойност на кредита,а именно 1000лв.,която е била предоставена на кредитополучателя.

Останалите претенции е отхвърлил като недължими.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно 2 обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Луковит по отношение претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, каквото е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

По изложените съображения съставът споделя приетото от заповедния съд в обжалваемата част, поради което Разпореждане №141/05.02.2025г.,пост.по ч.гр.д.№61/2025г.на РСЛуковит следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №553/18.02.2025г., пост. по ч.гр.д. №61/2025г. на РС-Луковит, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.*****, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.Сп. и Ал.Ч.Т.,чрез юрисконсулт Й.Т.Т. и юрисконсулт М.Н., заявление по чл.417 от ГПК срещу Г. С. Г. от 3 гр.Луковит, за вземане, произтичащо от сключен Договор за

№7200311037504 от 22.04.2024г., като правилно и законосъобразно. потребителски кредит

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4