Решение № 777 от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Петя Попова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Р. Б. Т. като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602513 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивната проверка е инициирана по повод постъпила въззивна жалба от адв. Л. Г., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Д. Г. К., срещу присъда от 09.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 20205/2019 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с която подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 16.07.2018 г., в гр. София, се заканил с убийство на Р. Ю. И., а именно – изпратил от телефонен номер **** на телефонен номер ****, използван от И., текстово съобщение със следното съдържание „Вдигни си телефона же ей ****, Ралицо вдигни, ще те убия бе“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Р. И. – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. На осн. и чл. 54, ал. 1 НК първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Със същата присъда подсъдимият К. е признат за невиновен да е осъществил повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за датите 15.07.2018 г., 24.07.2018 г. и 24.07.2018 г..

В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при анализа на показанията на частната обвинителка.

Поддържа се, че обвинението е останало недоказано. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият К. да бъде оправдан изцяло.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. – повереник на частния обвинител, който намира постановената присъда за правилна. Излага съображения относно обоснованост и законосъобразност на анализа на събрания доказателствен материал, 1 направен от първоинстанционния съд. Въз основа на това счита, че СРС е достигнал до правилни крайни изводи, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена изцяло.

Защитата се възползва от правото си по чл. 320, ал. 4 от НПК, като депозира допълнение към въззивната жалба. В същото се релевират възражения за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доказателствения анализ на първоинстанционния съд, а именно – твърди се, че СРС превратно и едностранчиво е тълкувал доказателствената съвкупност. Застъпва се тезата за недоказаност на авторството на деянието, за което К. е признат за виновен. С тези аргументи се претендира първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната част, а подсъдимият К. да бъде изцяло оправдан.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 и следващите от НПК въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд подсъдимият К. се явява лично и с адв. Г.. Защитата поддържа въззивната жалба и подаденото към нея допълнение. В хода по същество се преповтарят синтезирано доводите изложени в допълнението към въззивната жалба, въз основа на които се пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия К..

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа изложеното от защитника си.

Представителят на СГП оспорва подадената жалба. Излага становище за правилност на първоинстанционната присъда. Намира изложения към мотивите доказателствен анализ за обоснован и задълбочен, тъй като съдът е коментирал подробно всички свидетелски показания, отчел е писмените доказателства и приетите в хода на производството заключения. По отношение на наложено наказание прокурорът счита, че е справедливо и отговаря на целите на чл. 36 от НК.

Повереникът на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъдата. Счита, че в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, които обосновано и законосъобразно са били обсъдени от районния съд и въз основа на правилен анализ същият е достигнал и до правилни крайни изводи. Ето защо, намира присъдата за правилна.

В правото си на последна дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.

314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д. Г. К. и пострадалата Р. Ю. И. поддържали интимна връзка от 2016 г.

Впоследствие, към края на същата година отношенията между подсъдимия К. и частния обвинител И. се влошили. Той започнал да проявява постоянна ревност спрямо пострадалата, проверявал телефона , забранявал да излиза с нейни приятелки, а освен това периодично проявявал физическа агресия спрямо нея. Няколкократно И. се опитвала да 2 прекрати връзката си с подсъдимия К., но той всеки път оказвал различен вид тормоз над нея – както физически, така и психически, част от който изразяващ с в изпращане на видеоклипове, на които К. се опитва да се самонарани. Въпреки това, двамата продължили връзката си, като от месец септември 2017 г. заживели на семейни начала в апартамента на свидетелката И., находящ се в гр. София, ж.к. „****. Съвместното им съжителство продължило до 07.05.2018 г., когато пострадалата помолила подсъдимия К. да напусне жилището и пожелала да прекратят взаимоотношенията си. В резултат на това настъпила поредна проява на физическа агресия, проявена от К..

Въпреки фактическата раздяла между свидетелката И. и подсъдимия К., пострадалата се страхувала от ескалация на агресията, проявявана от К. спрямо нея, поради което продължила да се вижда спорадично с него. По този начин тя се опитвала да прекрати окончателно взаимоотношенията си с К. по етапно и плавно. За разлика от нея К. настоявал да продължат връзката си. В резултат на това, подсъдимият започнал да изпраща заплашителни текстови съобщения на пострадалата И..

След раздялата им, в периода 01.07.-14.07.2018 г. пострадалата била на море в гр.

Бургас, кв. Сарафово заедно с децата си. На 12.07.2018 г. подсъдимият също бил на море, но в гр. Созопол и тъй като не бил виждал пострадалата от отдавана я помолил да отиде при него. Свидетелката И. се съгласила и отишла при подсъдимия в гр. Созопол. Тя се прибрала на следващия ден, през което време К. отново оказал спрямо нея физически и психически натиск с цел да се съберат и да продължат връзката си.

Подсъдимият продължавал да изпраща различни текстови съобщения на пострадалата. Така на 16.07.2018 г. в 12.42 часа К. изпратил от телефонен номер ****, използван от него, на телефонен номер ****, използван от пострадалата И., текстово съобщение със следното съдържание „Вдигни си телефона же ей ****. ще ви съсипя с интригантство ейййййййййй ще ви унищожа. Ще се в лапите Ралицо вдигни ще те убия бе...

Вдигни бе вдигни бе гад вдигни си телефонаааааа“.

Неустановено по делото лице изпратило на пострадалата И. и други заплашителни съобщения, както следва:

На 15.07.2018 г., в 02:11 часа от номер 18878776 (номер за услугата WEB2SMS на „А1 България“ ЕАД) на телефонен номер ****, използван от пострадалата И., текстово съобщение със следното съдържание „Shte te ubiya! Shte te sasipya! kak mozha da Si go slozhish be neshtastno sazdanie. Ubi me, ubi me гай“. На 24.07.2018г„ в 01:35 часа, от номер **** (номер за услугата WEB2SMS на „А1 България“ ЕАД) на телефонен номер ****, използван от пострадалата И., текстово съобщение със следното съдържание ,,S koy si pishesh bv ****? detsata da si pogrebesh I toy sashto! Shte te ubiya! ****“. Ha 19.07.2018 г., около 15.20 часа, на ползвания от Р. И. телефонен номер чрез приложение „Вайбър“ последната получила съобщение, изпратено от неустановено лице, със съдържание „Ще те убия! И пак че си до мен“.

Пострадалата И. към момента на получаване на всяко едно от горепосочените текстови съобщения се намирала в гр. София, където прочела и възприела отправените спрямо нея заканителни реплики.

Изложената фактическа обстановка въззивният съдът, подобно на първостепенния, прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, а именно: гласни доказателствени средства : показания на свидетелите Р. И., както и приобщените показания, депозирани в хода на досъдебното производство, на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 8-10, л. 11 от ДП/; Р.Л.К., както приобщените на осн. . чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство л.12-14 от ДП/; обясненията на подсъдимия Д. К. /частично/; писмени доказателствени средства и документи: справка от „БТК“ ЕАД с № 2871 от 31.03.2012 г.; справка от „А1 България“ ЕАД с изх. № 8887/12.05.2021 г.; справка за 3 съдимост; справка от „Вайбър България“; протокол за оглед на веществени доказателства; съдебномедицинско удостоверение от 21.05.2018 г. /л. 61 от ДП/ ; способи за доказване: заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, заключение на допълнителна съдебна компютърно-техническа експертиза, заключения на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, изготвени спрямо подсъдимия К. и спрямо частния обвинител И..

Въззивният съд споделя изцяло фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд, който правилно е оценил фактическите отношения въз основа на събрания доказателствен материал. Контролираната съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследване на тяхна вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното заседание.