Присъда № 22 от 10.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 22/10.05.2024 г. по ВНОХД № 141/2024 г. по описа на Окръжен съд - Б..

С Присъда № 22 от 10.05.2024 г. по настоящото производство, постановена в открито съдебно заседание, е отменена Присъда № 1 от 08.01.2024 г. по наказателно дело от общ характер № 901 от 2023 г. на Районен съд - Б., с която И. К. А., роден на *** г. в град Б., с адрес в град Б., ул. “Д.“ №9В, ЕГН **********, е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а именно, че на **** г., около 14:50 часа, от „А.Б.“, находящ се в Б., ул. “К.“ ***, в съучастие като съизвършител с М. И. И. и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „С. Б.“ с рег. № ****, отнел чужди движими вещи собственост на Община Б. – 4 /четири/ броя алуминиеви врати, бяла метална врата от шкаф, 10 /десет/ бр. решетки от хладилник, 3 /три/ броя алуминиеви профили от врати, всичко на обща стойност 242.50 лева, от владението на Д.И.К., без негово съгласие с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като е осъден на наказание една година “лишаване от свобода” и е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК по привеждане изпълнението на определено по отношение на подсъдимия наказание по предходно негово осъждане (по НОХД № 651/2022 г. на Районен съд - Б.), като вместо това И.

А. на основание чл. 334 т. 2 НПК във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 304 НПК е признат за невиновен по процесното обвинение.

В хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, като на основание чл. 327, ал. 3 НПК е извършен повторен разпит на част от свидетелите, а именно М. И. и Й. М., и по реда на чл. 279, ал. 2 НПК са прочетени и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на неговия защитник. В хода на пледоариите представителят на държавното обвинение счита, че постановената присъда на Районен съд - Б. е правилна и законосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало както времето, така и начина на извършване на престъплението, а показанията на св. М. И. не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същият бил съучастник на подсъдимия А., поради което обслужвали единствено предаденото на съд лице. От своя страна - защитникът на подсъдимия адв. Г. Ю. моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на И. А. и в тази връзка представя анализ на част от приобщените по делото доказателствени средства - показанията на св. М. И. и обясненията на подсъдимия, като се подчертава, че първоинстанционният съд постановил своя съдебен акт на база признанието на св. И., въз основа на което същият сключил споразумение, но според защитата това обстоятелство не следвало да се тълкува в ущърб на И.

А.. Подсъдимият поддържа казаното от своя адвокат, като в правото си на последна дума посочва, че е невинен.

Окръжен съд - Б., в изпълнение на правомощията си, залегнали в чл. 314, ал. 1 1

НПК, като съобрази приетите по делото писмени доказателства и писмени/гласни доказателствени средства, преценявайки всеки един доказателствен източник самостоятелно и във връзка с останалата доказателствена маса, приема следното от фактическа страна:

И. К. А., ЕГН: **********, роден в град Б., с постоянен адрес в град Б., ул.

“Д.” № 9В, ет. 2, е в брак с К. В. А.а, като двамата имат син - А. А., роден на 05.01.2018 г. На **** г., около 14:00 ч., св. М. И., който е в приятелски отношения с подсъдимия И. А., се придвижвал пеш към парк “Б.” в общ. Б., като минавайки през района на “А.Б.” - представляващ комплекс от две нефункциониращи по предназначение сгради, неохранявани към онзи момент, построени върху недвижим имот публична общинска собственост (Акт № 180, том 12, рег. № 3370 от 25.07.2014 г.) с идентификатор *** - находящ се в град Б., ул. “К.” № 74 - решил да извърши кражба на имущество, намиращо се там, като сам отнел чужди движими вещи, собственост на Община Б., а именно четири броя алуминиеви врати, бяла метална врата от шкаф, десет броя решетки от хладилник, три броя алуминиеви профили от врати, обща стойност на вещите в размер на 242.50 лева. Така посочените вещи М. И. изнесъл в тревните площи срещу сградите на А., но тъй като не притежавал превозно средство, чрез което да транспортира вещите до набелязаната от него крайна цел - пункт за вторични суровини, където да предаде същите срещу парично възнаграждение, решил да помоли за помощ подсъдимия И. А., като в тази връзка му се обадил по телефона и му казал, че намерил изхвърлени алуминиеви рамки, без да конкретизира как и откъде ги открил. Подсъдимият И. А. откликнал на молбата за помощ, който взел автомобила, собственост на св. В. И. - баща на съпругата на А., марка “С. Б.” с рег. № Е***МР. При пристигането на И. А. взетите от М. И. вещи били поставени до контейнери, намиращи се в тревните площи срещу А., като последният казал на подсъдимия, че явно някъде извършвали ремонт на блокове, поради и което намерил алуминиевите рамки и профили, които двамата натоварили в автомобила, с който пристигнал А., след което потеглили обратно, като самото преминаване на автомобила по ул.

“К.” било възприето от св. Й. М., който в това време се връщал от пазар.

Малко по-рано, посоченият свидетел възприел и оставените в тревната площ срещу А. от М. И. вещи, които решил, че били отнети от А. от намиращите се в близост деца от ромски произход, поради и което подал сигнал в полицията.

След като потеглили от района на А., И. А. и М. И. се отправили към дома на М., където последният взел своята лична карта, след което пристигнали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в района на цигарената фабрика на град Б., където започнали да разтоварват вещите и да ги поставят на кантара за измерване в пункта, но били прекъснати от полицейските служители (св. Г. И. и св. Л. Ц.), получили сигнала за извършена кражба от А. на Б., подаден от св. Й. М.. По повод на това деяние между защитника на М. И. и представител на държавното обвинение било постигнато споразумение, одобрено от съда с Определение № 2249 от 2

29.08.2023 г., като му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца.

И. А. се признал за виновен (протоколно определение № 1286/13.06.2022 г. по НОХД № 651/2022 г. на Районен съд - Б.), за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно за това че на 10.11.2021 г., около 14:15 ч., в град Б., ул. “В. Ч.” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, след употреба на наркотично вещество, установено по надлежния за това ред, поради което в сключеното споразумение между неговия защитник и представител на държавното обвинение е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години, наказание “глоба” в размер на 250 лева (платена на 13.08.2022 г.), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месеца (изтърпяно на 10.01.2023 г.)

Гореописаната фактическа обстановка съдът извежда след анализ на приетите по делото писмени доказателствени средства: протокол за оглед от **** г. на района на “А. - Б.”, намиращ се на ул. “К.” № 74, ведно с фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване от **** г., с който И. А. предал лек автомобил и движими вещи; протоколи за оглед на веществени доказателства от 12.04.2023 г., съответно от 09.05.2023 г. и фотоалбуми към тях; писмени доказателства - справка за съдимост на подсъдимия А., удостоверение за раждане № 0427180019 на А. А.; скица на поземлен имот № 5883/12.05.2009 г. с идентификатор *** по КККР на град Б., одобрени със Заповед № РД -18-32/10.05.2006 г. на изп. д. на АК, с построени върху него сгради с идентификатори *** и ***; от извършения способ на доказване в хода на съдебното следствие в първата инстанция - повторна съдебно-оценителна експертиза на инж. М. В.; от протокол на проведено на 29.08.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 901 от 2023 г., инкорпориращ определение № 2249, с което е одобрено постигнато между защитата на М. И. и представител на РП - град Б. споразумение по реда на чл.

384а НПК; както и на база изслушаните по делото гласни доказателствени средства - показания на свидетели и обяснения на подсъдимия, коментирани по-надолу в настоящите мотиви.

Видно е, че в протИ.вес с приетото от страна на прокурора в иницииращия настоящото производство обвинителен акт, а и от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд, настоящата съдебна инстанция не приема от фактическа страна И. А., в изпълнение на общо решение със св. М. И. за извършване на престъпление срещу собствеността на „А.Б.“, да е участвал в реализирането на изпълнителното деяние на престъплението “кражба”, изразено в отнемане на процесните вещи от владението на Община Б. и установяване на самостоятелна фактическа власт, позволяваща свободно разпореждане с отраднатото чуждо имущество (тяхната продажба на трети за процеса субект), доколкото категорична 3 доказателствена обезпеченост за извършването на този извод делото не разкрива. За да достигне до обратно на настоящото заключение, съставът към Районен съд - Б. в своите мотиви е подчертал, че обрисуваната от него фактическа обстановка, която е в съзвучие с предложената такава от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепяла от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – Г. И., Й. М., Д. К., И. В., К. Н., К. и Д., както и тези на Л. Ц. и В. И., прочетени по реда на чл.281, ал. 5 вр., ал. 1, т. 5 НПК. За да се ползва от така изброените доказателствени източници, съдът е конкретизирал, че показанията на тези свидетели били подробни и прецизни, отличаващи се с житейска убедителност, като същите срещали подкрепа в писмените доказателства по делото. По-конкретно - посредством показанията на св. К., М., Ц., И. и И.

(последните частично кредитирани от първоинстанционния съд) се установявали обстоятелствата, при които подсъдимият извършил кражбата, съответно време, място и начин. Подобен извод обаче, при внимателен анализ на изложените гласни доказателствени средства, изразен в тяхното съпоставяне едни с други и прецизното изследване характера на данните, изводими от тях, по мнение на настоящия съдебен състав не може да бъде направен. Аргументите за това са следните:

На първо място, видно от гореизложената фактическа обстановка, този състав на съда също приема, че на посочените в обвинителния акт дата и място се установява свидетелят М. И. действително да се е намирал в района на А. на град Б., откъдето той всъщност сам откраднал вещите, предмет на инкриминираното деяние, както и че впоследствие заедно с подсъдимия опитал да ги предаде в пункт за цветни и черни метали. И това е така, защото посочените обстоятелства се констатират по категоричен начин от показанията на св. М. И., св. Г. И. и св. Л. Ц. - последните двама свидетели посетили процесните А. и пункт за предаване на вторични суровини, от обясненията на И. А. (а и от изготвения протокол за доброволно предаване от **** г.), които доказателства действително предлагат еднопосочна информация, обосноваваща коментираните сега факти и обстоятелства, още повече, че по отношение на М. И. е постановен съдебен акт, имащ сила на влязла в сила присъда, за извършената от него кражба на процесното общинско имущество. В своите обяснения, дадени в досъдебното производство в присъствието на защитник и прочетени от въззивния съд по реда на чл. 279, ал. 2 НПК, подсъдимият също изрично признава, че транспортирал вещите до посоченото в обвинителния акт място, но оспорва предхождащите този момент действия, изграждащи всъщност обвинението срещу него и съставляващи основния спорен момент в производството - да е участвал в самото отнемане на вещите. Именно по отношение на това последно обстоятелство не е налице нито едно пряко доказателство, съответно доказателствено средство, което да го обосновава с нужната за това категоричност. По този въпрос гласните доказателствени средства могат да бъдат разделени на две групи - първата от тях, в лицето на свидетелите Й. М., 4