Решение № 159 от 27.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Несебър, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101144 по описа за 2025 година

От ищцата И. Т. В. срещу ответника „Ю****Б****" *** е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на Договор за потребителски кредит PLUS-1***** от *****г., сключен между ищцата и „Б**** П**** П**** Ф****“ С. А., клон България (с правоприемник „Ю****Б****" ***). Ищцата сочи, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит. Навежда, че в договора е инкорпориран погасителен план, но не е посочено каква част от отделните задължения се погасяват с всяка погасителна вноска. Обръща внимание, че в договора не е уговорена възнаградителната лихва за кредитора – нито като общ размер, нито като месечно плащане. Акцентира се върху наличната в чл. 2 от договора „такса ангажимент“. Твърди се, че в случая не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, според която разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите.

Сочи се, че никъде не са взети предвид общите допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди се, че е налице нарушение, тъй като в договора са посочени единствено абсолютни стойности на ГПР, като не е ясно как същият е формиран в размер на 32,22 %. Акцентира се това, че не е ясно какво е съотношението между годишната фиксирана лихва от 26,79 % и ГПР. Твърди се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК във връзка с погасителния план към договора. Обръща се внимание, че нищожните клаузи, касаещи ГПР, не могат да бъдат заместени и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима. С тези доводи се иска нищожност на целия договор за кредит. Твърди се, че до момента ищцата е платила сума в размер на 920 лв. по договора. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Ю****Б****" *** е подаден отговор, с който се твърди неоснователност на иска. Не се оспорва сключването на посочения договор. Обръща се внимание, че сключеното съглашение за застраховка към него е напълно самостоятелно и отделно.

Сочи се, че договорът за кредит е действителен. Твърди се, че погасителният план отговаря на изискванията по ЗПК. Твърди се, че задълженията по договора съдържат само два компонента – 1 главница и лихва, която е фиксирана, поради което не е било необходимо в погасителния план да се разграничава каква част е предназначена да погаси главницата и каква – лихвата. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при пълно съблюдаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Развиват се съображения, че ГПР е изчислен правилно и законосъобразно, при спазване на чл. 19, ал. 1 и ал.

4 от ЗПК. Излагат се доводи за самостоятелния характер на договора за застраховка, като се твърди, че същият не е бил задължително условия за сключване на договора за кредит. Сочи се, че чл. 22 ЗПК не следва да се прилага само на формално основание, че ГПР е неправилно изчислен.

Акцентира се върху съдебна практика на СЕС. Оспорва се твърдението за плащания на ищцата в размер от 920 лв. Сочи се, че дори и при недействителност на договора, тя би дължала връщане на чистата стойност на кредита. Навежда се, че вземането по договора е цедирано на 18.12.2024г. на „Ф***** И****“ ***. Отправя се възражение за погасителна давност на исковата молба.

Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит PLUS-1***** от *****г., сключен между ищцата и „Б**** П**** П**** Ф****“ С. А., клон България (с правоприемник „Ю****Б****" ***) в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка е сключена, както и твърденията си, че договорът противоречи на закона на сочените в исковата молба основания.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че между тях е действащ Договор за потребителски кредит PLUS-1***** от *****г., сключен между ищцата и „Б**** П**** П**** Ф****“ С. А., клон България (с правоприемник „Ю****Б****" ***).

На първо място, както е прието в практиката на Съда на Европейския съюз - потребителят, сключил договор с кредитна институция, който договор впоследствие е прехвърлен на друга кредитна институция, може да предяви правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, само по отношение на заместващата страна по този договор – Решение на съда (осми състав) от 23.04.2026г. по дело С-761/24, ECLI:EU:C:2026:339. Следователно всички възражения на ищцата, насочени срещу ответника по делото (като правоприемник на „Б**** П**** П**** Ф****“ С. А., клон България), подлежат на пълно разглеждане в настоящото производство.

Видно от посочения договор (на л. 7 – л. 13 от делото) от „Б**** П**** П**** Ф****“ С.

А., клон България (с правоприемник „Ю****Б****" ***) на ищцата е отпуснат кредит в общ размер от 6000 лв. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на главницата в размер на 6000 лв. на равни месечни вноски от по 244,83 лв. с падежи петнадесето число на съответния месец, първата от които - на 15.01.2023г., а последната - 15.12.2026г.

Посоченият в договора за кредит ГПР е 32.23 %. В раздел „Параметри и условия“ на договора за кредит е посочено, че застрахователната премия е в размер на 1707,84 лв., а „такса ангажимент“ – 150 лв.

В чл. 2 от приложените условия към договора е отразено, че размерът на предоставения по договора заем е в размер на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и/или застраховка „Домашен комфорт“, 2 ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат.

Същевременно в условията към договора е посочено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план и е част от всяка месечна погасителна вноска. От приложения застрахователен сертификат (на л. 22) се установява, ч е ведно с договора за кредит , кредитополучателят е сключил, с посредничеството на „Б**** П**** П**** Ф**** С.А., клон България“ (видно от договор за застрахователно посредничество на гърба на л. 23 от делото), договор за застраховка при общи условия „Защита на плащанията“ и допълнителна услуга „Второ медицинско мнение“ с „К****О**** Б****“ и „К****Ж***** Б*****“. Застрахователният договор е със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК (на л. 13 от делото), общият размер на кредита е 6000 лв., а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на „такса ангажимент“ и застрахователни премии (ако има такива) е 5850 лв. Сред посочените във формуляра условия за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии - директно на застрахователя, но е отречено (в част III, т. 3) за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена „такса ангажимент“ в размер на 150 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 80 – л. 89 от делото), която е оспорена само бланкетно от ответника, но се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва и застрахователна премия (последната е начислена в първите пет вноски, а след дата 15.06.2023г. е отбелязана като „анулиурана“, без да е представен документ за прекратяване на застраховката). О т заключението се установява, че посоченият в договора ГПР е изчислен при съобразни и включени в него договорна лихва и такса „ангажимент“.

Установява се, че вноските за застрахователна премия не са включени в ГПР.

При така установените параметри на договора и от вещото лице, следва да се вземе предвид, че от съда на Европейския съюз е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед така дадения отговор и след като по делото категорично е установено, че в ГПР не е включена предвидената в договора сума за „застрахователна премия“, то следва да се приеме (през призмата на т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263), че в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в Директива 2008/48 разходи. Ето защо договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Този извод не се променя от изложеното в отговора на исковата молба, че не е било необходимо застрахователната премия да се включва, тъй като не е задължително условие за сключване на договора. Подобно нещо е отразено единствено декларативно в т. I I I . 3 от 3

Стандартния европейски формуляр. Цялостното тълкуване на договора, на основание чл. 20 ЗЗД , води до извод, че включването на застрахователната премия е било задължително условие, без което договорът не би бил сключен. Това на първо място произтича от категоричния текст на чл. 2 от Условията към договора, според който заплащането на застрахователна премия е предвидено като задължително условие. Освен това договорът за застраховка (макар и сключен с трето лице) е при участието като посредник именно на кредитора по договора за кредит. Видно е, че вноските за застрахователна премия са включени в погасителния план и са били приети като част от дължимите по договора суми (бъдещото им анулиране по неизяснени по делото причини не променя извода, че към момента на сключване на договора са били част от дължимите от кредитополучателя суми).

Изводът е, че независимо от декрарираното от кредитора в стандартния европейски формуляр, в действителност сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Самият факт, че сумата за застрахователна премия е инкорпорирана в погасителния план е достатъчен, за да се приеме, че тази сума следва да бъде включена в ГПР. Показателно е, че същата сума е част от посочената като „обща стойност на плащанията“, т.е. самият кредитор е включил като компонент на кредита както в договора, така и в погасителния план, поради което е следвало същата да бъде включена и в ГПР и за това да бъде уведомен надлежно потребителят.

Необходимо е да се отбележи и, че върховната инстанция е формирала актуална практика именно във връзка със сходни договори, сключвани със същият кредитор (с който е сключен и разглежданият в настоящото производство). В Решение № 84 от 19.03.2026г. по т.д. № 1533/2025г. по описа на I търг.отделение на ВКС е прието, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия. Както се посочи в настоящото решение (а е установено и от състава на ВКС в разглеждания пред него казус, по който е анализиран договор с абсолютно сходно съдържание като настоящия) формулировките, при които е сключен договорът за кредит водят до извод, че сключването на договора за застраховка е било задължително условие за получаване на кредита, а сумите по него не са включени в ГПР. Както е прието в съдебната практика (посоченото решение на ВКС и всички цитирани в него, с които е извършен анализ на решението на СЕС по дело С-714/22) установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Неточното посочване на ГЛП и ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК.