Решение № 280 от 05.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Благоевград, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500620 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от ***, срещу Решение № 255/15.04.2026 г. по гр. д. № 309/2026 г. по описа на РС – Благоевград.

С атакуваното Решение № 255/15.04.2026 г. по гр. д. № 309/2026 г. по описа на РС – Благоевград е оставена без уважение молбата на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против Б. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие в нейна полза и в полза на ненавършилите й пълнолетие деца – В. Б. В., ЕГН **********, и Г. Б.

В., ЕГН ********** и е отказано издаването на заповед за защита.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, С. П., чрез адв. А. ***, е депозирала въззивна жалба срещу постановеното решение. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е извършил задълбочен анализ на твърдените актове на домашно насилие и не е отчел в достатъчна степен отражението им върху двете непълнолетни деца. Излага се, че ответникът е упражнявал системен тормоз чрез непрекъснати съобщения и обаждания по „Вайбър“ до детето В., както и чрез настояване за контакт с децата въпреки нежеланието 1 им да разговарят с него. Според жалбата това поведение е довело до стрес, безпокойство и нарушаване на спокойствието на децата, като действията са продължили до късно вечерта на датата, на която се твърди, че е извършено домашното насилие.

Поддържа се още, че съдът не е посочил ясно кои действия на ответника приема, че не съставляват домашно насилие, поради което изводите му са необосновани. В жалбата се изразява становище, че с постановеното решение фактически се цели предрешаване на висящ спор между страните относно упражняването на родителските права по гражданско дело № 912538/2025 г. на Районен съд – Пловдив, образувано преди настоящото производство.

Твърди се също, че съдът не е съобразил в достатъчна степен интересите на децата и е игнорирал важни доказателства, включително становището на ЦОП и заключенията на психолог, според които децата се намират в състояние на страх и стрес. Според жалбоподателя, ако тези доказателства били подробно анализирани, съдът е можел да достигне до противоположен извод относно наличието на домашно насилие. Посочва се, че децата са искали да останат при майката поради притеснения за нейното здравословно състояние, уведомили са баща си, че не желаят контакт с него в конкретния момент, но въпреки това той е продължил да ги притеснява с обаждания до около 23:00 часа. В жалбата се заявява, че подробни оплаквания ще бъдат развити пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от Б. К. В., чрез пълномощник адв. С. Б.. В отговора на въззивната жалба се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна, бланкетна и формална, без конкретни правни и фактически доводи, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено след цялостна и обективна преценка на доказателствата и при правилно приложение на Закона за защита от домашното насилие. Според ответника въззивната жалба единствено повтаря вече обсъдени твърдения, които правилно са били приети за недоказани и недостатъчни да установят акт на домашно насилие. Твърди се, че въззивницата не е посочила конкретни грешки в анализа на доказателствата, процесуални нарушения или неправилно приложение на закона, както и че не е оборила основния извод на районния съд, а именно че не е доказано извършване на домашно насилие спрямо молителката и децата на посочените дати. Посочва се, че предмет на делото са били единствено твърдените телефонни обаждания, съобщения и действия пред входната врата, а не цялостният конфликт между родителите или спорът относно родителските права.

В отговора се поддържа, че поведението на бащата не представлява психическо или емоционално насилие, а обичайна реакция на родител, който търси информация и контакт с децата си в деня, определен за лични отношения. Изтъква се, че съдържанието на „Viber“ кореспонденцията не включва *** а единствено въпроси относно местонахождението и състоянието 2 на децата и майката. Оспорва се твърдението за системен тормоз, като се сочи, че част от обажданията изобщо не са достигнали до молителката и едното дете поради блокиране на номера на бащата.

Твърди се още, че описаното звънене, тропане и блъскане по входната врата не съставлява домашно насилие, тъй като молителката и децата не са се намирали в жилището и не са възприели лично действията. Според ответника липсва пряко въздействие върху тяхната психическа неприкосновеност и чувство за сигурност. Поддържа се, че свидетелските показания в подкрепа на тези твърдения са противоречиви и недостоверни, докато показанията на свидетеля на ответника сочат, че той единствено е посетил адреса, за да осъществи режима си на лични отношения с децата.

В отговора се излага и становище, че съдът е обсъдил правилно материалите от ЦОП и психологическите становища, но те не доказват конкретен акт на домашно насилие, а единствено наличие на напрежение и влошени отношения между родителите и децата. Посочва се, че производството по ЗЗДН не следва да се използва като средство за решаване на спор относно родителските права или за ограничаване на контактите между бащата и децата.

Оспорва се и твърдението, че решението предрешава висящия спор за родителските права, като се поддържа, че съдът е разгледал единствено въпроса дали е доказан конкретен акт на домашно насилие. Според ответника именно въззивницата се опитва чрез производството по ЗЗДН да постигне процесуално предимство в спора относно режима на лични отношения. В отговора се поддържа още, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма самостоятелна и достатъчна доказателствена сила, тъй като по делото са събрани и други доказателства, а изложените в декларацията твърдения не са конкретизирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

В заключение се твърди, че по делото не е доказан конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а установените факти сочат единствено на съществуващ родителски конфликт и проблеми при осъществяване на личните отношения с децата. Поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

В съдебно заседание пред Окръжен съд - Благоевград въззивницата, чрез своя пълномощник, поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи, като отмени обжалваното решение на районния съд. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание въззиваемия, чрез своя пълномощник, моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.

3

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

С Решение № 255/15.04.2026 г. по гр. д. № 309/2026 г. по описа на РС – Благоевград е оставена без уважение молбата на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против Б. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие в нейна полза и в полза на ненавършилите й пълнолетие деца – В. Б. В., ЕГН **********, и Г. Б. В., ЕГН ********** и е отказано издаването на заповед за защита.

Недоволна от така постановеното решение е останала С. Б. П., която го обжалва пред ОС - Благоевград като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В тази насока са изложени съображения във въззивната жалба.

Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН о т надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, като са налице проблеми между тях по отношение изпълнението на осъществяването на лични контакти между бащата и родените от брака непълнолетни деца.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

4

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми.

Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.

Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.

Производството по делото е образувано на основание постъпила молба на настоящото дело за конкретни действия на домашно насилие, които молителката твърди да са извършени от ответника, и изразяващи се в позвънявания и изпращане на текстови съобщение на молителката и двете деца на посочените в молбата дати. Не се спори, че на същите дати ответникът е имал право на лични контакти с децата и е имало уговорка да ги вземе от адреса, на който живеят, но майката е препятствала този контакт, като това не е бил първият път, в който се осуетяват постановените мерки за личен контакт между бащата и децата.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Според чл. 2, ал.2 за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Настоящият съд намира за правилни изводите на РС - Благоевград, че въззиваемият Б. К. В. не е осъществил домашно насилие под формата на психическо насилие по отношение на молителката П. и родените от брака им деца за посочените в молбата и декларацията обстоятелства.

Окръжният съд изцяло споделя становището и изложените мотиви на районния съд, че никое от описаните действия от страна на ответника не представлява действие, осъществяващо физическо, психическо или емоционално насилие. В тази част изводите на РС - Благоевград са правилни, законосъобразни и кореспондират с представените по делото гласни и писмени доказателства.