Решение № 297 от 25.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Русе, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200490 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. П., депозирана против електронен фиш серия К № 3119253, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП

С жалбата се релевират твърдения, касаещи изтекла погасителна давност относно нарушението, тъй като от датата на нарушението 27.10.2019г. до датата, на която е връчен електронния фиш, а именно 17.02.2023г. е изтекъл срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, както и че не е налице хипотеза за прилагане на абсолютната давност, тъй като не е имало прекъсване на обикновената тригодишна давност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява.

Депозирани са писмени бележки от нейния процесуален представител, които преповтарят депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща 1 представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателката фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.10.2019г., в 20:04 часа, в град Русе, бул. „България“ № 13, с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС № 11743е4 е било заснето МПС – лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № *****, собственост на А. Т. П., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 98 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена стойност на скоростта 95 км/ч. и превишение от 45 км/ч.

Във връзка с така установените факти е прието, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на 2 автоматизирано техническо средство или система и 2 бр. справки от АИС АНД, приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Приетата за установена фактическа обстановка, не се и оспорва от жалбоподателката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: Снимка № 11743Е4/0036194 от ARH CAM SI 11743Е4 (лист 9 от делото) от 27.10.2019г., 20:04:24 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 98 км/ч., при 3 въведено ограничени от 50 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателката е санкционирана, именно за превишение от 45 км/ч.

Средство за измерване, с което е установена скоростта на управлявания от жалбоподателката автомобил е от одобрен тип, преминало метрологична проверка, което се установява от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, което видно от Протокол от проверка № 30-С-ИСИС/14.06.2019г. е преминало последваща проверка, извършена от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване“.

Мястото на нарушението напълно съответства на посоченото място на контрол, съгласно Протокол рег. № 1080р-9251/30.10.2019г. за използване на Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM SI 11743Е4, в който като дата на използване на техническото средство е посочена именно датата, на която е извършено и установено нарушението, а именно 27.10.2019г., който протокол по своята доказателствена същност представлява официален свидетелстващ документ. Посеченото в ЕФ място на нарушението, напълно кореспондира, с мястото, където е било използвано средството за измерване, съгласно приложения по делото протокол.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП , касаещо превишение на разрешената скорост от 50 км/ч в населено място - град Русе, с 45 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП , а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е погасена поради изтичането на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 80, ал. 3 НК.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е извършено на 27.10.2019г. С обжалвания електронен фиш на същата е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК, доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, поради и което приложение следва да намери 4 разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, като тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната четири години и половина, съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.

1, т. 5 НК, приложими на основание чл. 11 ЗАНН.

Нарушението е извършено на 27.10.2019 г. По делото е представена справка АИС АНД (лист 28 от делото) от която е видно, че на 20.04.2021г. и на 06.07.2022г. от страна на наказващия орган са предприети действия за връчване на електронния фиш на наказаното лице, с което е прекъсната давността, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН и е започнала да тече нова давност, поради и което както към датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателката – 17.02.2023г., така и към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която както беше посочено е четири години и шест месеца и не е погасена възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното от нея административно нарушение.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото неоснователно е искането на 5 жалбоподателката за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3119253, издаден от ОДМВР – Русе, с който на А. Т. П. , ЕГН:**********, , с постоянен адрес *****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 (шестстотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6