Решение № 289 от 16.11.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 451/2022
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 21.12.2022
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.196 ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Сливен, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500451 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 260040/29.07.2022г. по гр.д. № 5517 по описа за 2019г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й.Д.Д.с ЕГН:********** и съдебен адресат адв. Г.М. от СлАК иск с правно осн.109 от ЗС, Илка Щилиянова Болдованска с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. М.С. от СлАК, да преустанови действията си, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по плана на гр.Сливен, като бъде осъдена да премахне изградената от нея в съседния поземлен имот с идентификатор № *** сграда №1.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че то е неправилно и необосновано. Заявява, че извършените от ответницата 1 действия не са ремонт, а незаконно строителство по смисъла на ЗУТ, в който няма понатие „незначителност“ и констатираната разлика от 15-20 см. от вещото лице представлява незаконен строеж. Неправилно съдът е приел, че е придадена законосъобразна форма на едно незаконосъобразно извършено по същество ново строителство. Развива виждането си относно действията на ответницата във връзка с даденото й разрешение за строеж. По-нататък въззивникът заявява, че незавиимо, че в.л. е убедено, че конструктивното становище, дадено от инж. Младенов е технически изпълнимо, то как е незаконосъобразно и съдът е следвало да констатира това. На практика ответницата била извършила цялостен ремонт с подмяна на всички конструктивни елементи, въпреки че счита, че и предходният каратаван е имал същата функция, като новоизградената стоманобетонова проча, за която се твърди, че имала обединяваща роля и е конструктивно необходима. Въззивникът твърди още, че въпреки, че и в констативния протокол, приложен към делото, и в заключението на вещото лице се приема, че влагата и подкожушената мазИ. при западната стена на сграда № 1 се дължи и на липсата на покривна конструкция на сградата на ответницата, а не само на това, че сградата на ищеца не завършва с улуци, съдът е пренебрегнал това обстоятелство. Също така въззивникът се оплаква, че съдът е приел, че по принцип съществува техническа възможност за премахване на бетоновата плоча на възстановената сграда, но не е осъдил ответницата да премахне незаконното строителство и да върне сградата във вида, в който е била преди извършването му. Също така сочи, че преди извършването на това строителство не са се появявали влага и мухъл при валежи, въпреки, че покривът на ищеца е бил неотводнен.
Констатирано е безспорно, че тъй като двете сгради са на калкан, водата от незащитената плоча на сградата на ответницата прониква през фугата междсу двата зида и така причинява овлажняването на стените в западните стаи напърво и второ ниво на ищеца. Тези констатации не са намерили отражение в съдебния акт, поради което въззивникът счита, че той е необоснован и незаконосъобразен.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи иска му на основание чл. 109 от ЗС.
Претендира разноски.
2
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Излага фактологията по спора и заявява, че от събраните доказателства се установява, че претенцията е неоснователна. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че не е налице незаконен строеж, тъй като са подменени едни конструктивни елементи с други, а причината за влагата е неотводненият покрив на собствената му сграда. Заявява, че решението е постановено при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби и е правилно.
С оглед изложеното, въззиваемата моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно. Няма претенция за разноски.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В законовия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска да се отмени атакуваното решение като неправилно и да се реши спора по същество, като искът бъде уважен. Претендира разноски, представя договор за за правна защита и съдействие за тази инстанция и списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора, иска да се потвърди решението на първоинстанционния съд, не претендира разноски за тази инстаниця.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е 3 валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
В Въззивният състав счита, че фактическите констатации на първостепенния съд са обективни, пълни и намират подкрепа в доказателствения материал, но не споделя крайните правни изводи, до които решаващият съд е достигнал.чита, ическТози въззивен състав намира, че въззивната жалба следва да се уважи, тъй като искът по принцип е основателен, но е предявен в завишен обем.
Не може да се отрече на ищеца правото да предяви иск по чл. 109 от ЗС и съдът дължи произнасяне по него, но не е обвързан с конкретното съдържание на заявения петитум.
Ищецът твърди, че цялата западна част на неговата сграда е на калкан с незаконен строеж на ответницата, който не отговаря на нормите на ЗУТ, вследствие на което от 2014г. в жилището му се е появила влага и мухъл по тавана и стените, увредени са мебелите и подовите настилки, и са се влошили условията за живот. Счита, че влагата е причинена от незаконния строеж на ответницата и моли съда да постанови решение, с което я осъди на основание чл. 109 от ЗС да преустанови увреждащите правата му действия, като иска тя да премахне незаконно изградената сграда с идент. № *** в ПИ идент. № ***.
Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС е насочена към осигуряване на собственика на възможност безпрепятствано да упражнява правата си като такъв, като го брани от неоснователни въздействия върху вещта/имота му от страна на трети лица.
За да се активира действието на тази разпоредба, според която “собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за това да е действие/бездействие на посочения ответник и то да е неоснователно.
В случая са доказани всички елементи на фактическия състав на посочената норма.
4
Спорът касае две сгради, намиращи се на калкан – сграда с идент. № ***, собственост на ответницата, построена в имот с идент.
№***, /ищецът и ответницата са съсобственици на дворното място/ – и сграда с идент. № ***, от която ищецът е собственик на 6/8 ид.ч. и я ползва изцяло, построена в имот с идент. № *** /ищецът е съсобственик на дворното място/.
Тъй като сграда с идент. № *** е била паянтова, изградена от кирпич и с дървена покривна конструкция, ответницата е получила разрешение за строеж № 81/26.06.2014г. да извърши „ремонт на покрив“, който е следвало да представлява „текущ ремонт на покрива на съществуващата стара сграда с подмяна на покривните материали /греди, обшивка, изолация, керемиди и др./, без сградата да се променя в хоризонтално и вертикално отношение“.
Допуснатата СТЕ е констатирала, че на място е реализирано следното - отстранена е покривната конструкция, изградени са нови вътрешни тухлени зидове на мястото на старите, а външните са запазени.
При външния зид от север е изпълнено укрепване чрез замяната му със стоманобетонова стена, необходима поради голямата денивелация на терена. Извършено е укрепване със стоманобетонови колони, изпълнена е стоманобетонова таванска плоча. Към момента на изготвяне на заключението строителството е спряно; липсва покривна конструкция.
Вследствие извършения по този начин ремонт жилищната сграда не е променена в хоризонтално отношение, а промените във вертикално отношение са незначителни - от порядъка на 15-20 см., свързани с необходимостта от изграждане на обединяващ и укрепващ желязобетонен пояс върху съществуващите външни зидове.
По сигнал на ищеца е била извършена проверка от община Сливен, издадена била заповед от 28.04.2015г. за премахване на незаконен строеж „Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на сграда с идент. № ***“, която била атакувана пред СлАС, който отхвърлил жалбата на ответницата и тя подала касационна жалба срещу решението на СлАС. Междувременно кметът на общината отменил заповедта, поради което касаторката оттеглила жалбата си против нея и производството пред ВАС било прекратено, а решението на СлАС – обезсилено. В заповедта 5 от 06.11.2015г., с която кметът отменя заповедта си от 28.04.2015г., като мотиви са посочени частичното й изпълнение – премахване на вътрешно стоманобетоново стълбище, както и представеното от страна на ответницата „Конструктивно становище“ за обект „Укрепване на съществуваща жилищна сграда в ПИ 491, кв.21 по плана на гр. Сливен“, изготвено от правоспособен проектант. Последният дал заключение, че изградената стоманобетонова плоча има обединяваща роля по отношение на зидове и пояси, а извършените строително-монтажни работи са свързани с възстановяване и замяна на конструктивни елементи, с оглед осигуряване на сигурността на сградата. Въпреки това на 12.12.2016г. кметът на общината издал нова заповед за премахване на незаконен строеж „Стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда идент.
№ ***“. Атакуването й пред СлАС било неуспешно, като съдът отхвърлил жалбата, но подадената от ответницата касационна жалба била уважена и ВАС отменил решението на СлАС и вместо това сам постановил отмяна на заповедта на кмета.
Ищецът подал жалба до кмета на община Сливен вх. № 94004734/09.01.2019г. и била извършена проверка от комисия, назначена по реда на чл.196 ал.1 от ЗУТ. Проверката завършила с Констативен протокол, с който е установено, че има влага и подкожушена мазИ. при западната стена на сграда с идентификатор ***. Комисията е заключила, че причина за това е обстоятелството, че сграда с идентификатор ***, собственост на ответницата, е без покривна конструкция.
Според административния орган, за отстраняване на причинените щети върху сградата с идентификатор *** на ищеца, тя трябва да извърши следните строително-ремонтни работи: да положи циментова замазка върху собствената си таванска плоча с наклон на запад, така че дъждовните води да не се оттичат към сградата на ищеца; в мястото на фугата между таванската плоча на собствената й жилищна сграда и западната външна стена на сградата на ищеца да се изпълни холкер; да се изчука до здраво старата мазИ. на западната външна стена на сградата с идентификатор *** и да се положи външна мазИ., топлоизолация 6 см., шпакловка с мрежа и един пласт хидроизолация с посипка; от външната част на същата стена да се свали подкожушената мазИ., да се направи вътрешна мазИ. и боядисване.