Определение № 38995 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38995 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20251110154447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 403985/09.12.2025 г., уточнена с молба от 03.02.2026 г. и от 13.02.2026 г. от „ДИАНА“ ЕООД против „Национална електрическа компания“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл.

327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 939,08 евро, представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки по договор за доставка и монтаж на летни и зимни гуми, както и сумата в размер на 4 939,08 евро, представляваща недължимо платена сума, заедно със законна лихва върху двете суми от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

По доказателствените искания:

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2026 г. от 11,20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца „Диана“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и „Национална електрическа компания“ ЕАД, в качеството на възложител, на 29.09.2023 г. е сключен Договор № 23ТП-E19A034 с предмет доставка и монтаж на летни и зимни гуми за леки, лекотоварни, специализирани и товарни автомобили и автобуси, използвани от възложителя, като съгласно договора доставките се извършват периодично след представяне на писмена заявка от възложителя, а ищецът е предоставил гаранция за добро изпълнение в размер на 9 660 лв., представляваща 5 % от стойността на договора. Ищецът твърди, че на 13.03.2024 г. ответникът е направил заявка за доставка на 12 броя гуми с конкретно посочени модели, размери и спецификации. Според изложеното в исковата молба доставката не била извършена поради обективна невъзможност за изпълнение, свързана с преустановяване производството на заявените гуми, като ищецът предложил доставка на алтернативни гуми, но ответникът не се съгласил. Ищецът поддържа, че съгласно договора доставяните гуми е следвало да бъдат произведени не по-рано от 10 месеца преди датата на монтажа, поради което не е могъл да замени заявените гуми с произволни други модели. Ищецът сочи, че във връзка с неизпълнението ответникът му е отправил претенция за заплащане на неустойка в размер на 19 320 лв., представляваща 10 % от стойността на договора, която претенция ищецът оспорил. Същевременно ответникът съставил протокол за налагане на неустойка, а впоследствие заявил прихващане на сумата от 9 660 лв., представляваща предоставената гаранция за добро изпълнение, с дължими от ищеца суми по фактури за доставени стоки. Поддържа, че на 22.10.2025 г. ответникът му е заплатил сумата от 8 245,32 лв. за възстановяване на 70 % от първоначално внесената гаранция, като твърди, че останалата част от гаранцията в размер на 9 660 лв. не му е възстановена. Въз основа на изложеното ищецът предявява срещу ответника иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 9 660 лв., представляваща стойност на доставени и незаплатени стоки, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 660 лв., представляваща недължимо платена/задържана гаранция. Претендира 2 законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД с писмения отговор оспорва предявените искове изцяло и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва сключването на договора, но дава различна фактическа и правна оценка на отношенията между страните. Признава извършената на 13.03.2024 г. заявка за доставка на 12 броя гуми, като поддържа обаче, че заявените гуми били налични и производството им не е било преустановено. В подкрепа на твърденията си сочи информация от производители и официални европейски регистри, както и информация от интернет страницата на самия ищец, според която същите модели гуми са били предлагани. Поради това ответникът поддържа, че твърдението на ищеца за обективна невъзможност за изпълнение не отговаря на действителността. Ответникът сочи, че след отказа на ищеца да изпълни заявката страните са водили кореспонденция, при която ответникът многократно е настоявал за доставката на заявените стоки, като е заявил, че при неизпълнение ще приложи договорената неустойка. Според ответника ищецът неправилно квалифицирал отказа му да приеме други гуми като „забава в доставката“, докато според ответника е налице неизпълнение на конкретно заявената доставка. Ответникът оспорва и възраженията на ищеца относно размера и основанието на неустойката. Поддържа, че съгласно чл. 29, ал. 2 от договора при неизпълнение на задълженията на изпълнителя е предвидена неустойка, чийто размер може да достигне 10 % от стойността на договора, като в конкретния случай е претендирана неустойка в размер на 19 320 лв. Ответникът счита, че е налице виновно неизпълнение от страна на ищеца и че са били налице предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност. Поддържа, че е предприел действия по усвояване на предоставената от ищеца гаранция за добро изпълнение съобразно договорните клаузи, като сочи и извършени прихващания с вземанията си по издадени фактури. Поддържа, че последните са били надлежно погасени и че не се дължи повторното им заплащане. В тази връзка оспорва и иска по чл. 55 ЗЗД за възстановяване на гаранцията като неоснователен.

По доказателствената тежест на спора:

По предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало договорно правоотношение по Договор № 23ТП-E19A034/29.09.2023 г., че е изпълнил задълженията си по договора и че ответникът му дължи претендираната сума за доставени и незаплатени стоки.

При направеното от ответника възражение, че задълженията по посочените от ищеца фактури са погасени чрез прихващане с вземане за договорна неустойка, в тежест на ответника е да докаже наличието на насрещно вземане за неустойка, неговата изискуемост и извършеното прихващане. Ответникът следва да установи и обстоятелствата, от които 3 произтича твърдяното от него неизпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в недоставяне на заявените на 13.03.2024 г. гуми.

С оглед възраженията на ищеца за наличие на обективна невъзможност за изпълнение, същият следва да установи твърдените от него обстоятелства относно невъзможността да достави заявените гуми, включително преустановяването на производството им и предприетите от него действия за предлагане на алтернативни стоки.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил на ответника гаранция за добро изпълнение на договора в претендирания размер от 9 660 лв., както и че ответникът е задържал тази сума.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за задържане на сумата, включително настъпването на предвидените в договора предпоставки за усвояване на гаранцията, а именно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, за което последният отговаря, възникването на вземане за договорна неустойка и неговия размер, както и надлежното упражняване на правото за усвояване на гаранцията.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4