Решение № 6 от 04.02.2026, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Гражданско дело 512/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Мариета Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 237, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Дряново, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100512 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата К. Е. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че през м. август 2021 г. се съгласила да даде на ответника А. Й. Й. заем в размер на 5 000 лв., която сума му била необходима да отчете своята дейност като застрахователен брокер към „Уни Стейт Брокер“ ЕООД. Уговорката им била ищцата да преведе сумата по банков път директно по сметка на дружеството, а в последствие той да я върне при първа възможност. Ищцата се съгласила дори заемът да бъде върнат на части.
Посочва, че на 13.08.2021г. превела сумата от 5 000 лв. по сметка на „Уни Стейт Брокер“ ЕООД, като основанието било „Отчет по застраховки от А. Й.“. През 2022г. започнала по време на разговори или електронна кореспонденция да пита ответника кога ще върне заема, но отговорите варирали постоянно. Плащания обаче не били направени. Тази ситуация продължила и през 2023г. и 2024г. През лятото на 2025г. ответникът неформално заявил, че не смята изобщо да върне парите. Доколкото в договора за заем липсвал падеж за плащане на задължението, на основание чл. 84 от ЗЗД моли настоящата искова молба да се счита за покана за изпълнение на задължението. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира 1 разноски.
Ответникът в дадения от съда срок не е депозирал отговор.
В съдебно заседание на 07.01.2026 г. процесуалният представител на ищцата адв. Д. от АК – Габрово уточнява исковата претенция, като посочва, че в евро възлиза на 2 556,46 евро, като молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата на ищцата.
Прави искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е процесуално допустим.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност с разпореждане от 17.09.2025 г. по делото, връчено лично на ответника на 14.10.2025 г., са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (16.09.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата..
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят и направените разноски в размер на 200 лв. или 102,26 евро за заплатена държавна такса съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. Й., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** №***, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. К., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** № ***, вх. *** ет. ***, ап.
2
*** СУМАТА 2 556,46 евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест цента) – главница по договор за заем от 13.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска (16.09.2025 г.) до датата на окончателното плащане, както и СУМАТА 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) – разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3