Решение № 152 от 16.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500250 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Б. В. М., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1 / е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78, ал.1 от ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5 000 лв./, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск 1 бъде уважен и за горепосочената сума.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.С.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ищеца части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, чрез процесуалния й представител ю.к. С.П., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1 / РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 36 456лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от 146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Св. А. - В.“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, и сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средства-комплект/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат претърпяна травма счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание чл.78, ал.1 от ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв., представляваща държавна такса за производството, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а в условие на евентуалност да бъде редуциран размерът на обезщетенията.Претендират се разноски.

Въззиваемият Б. В. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвД.Н., поддържа 2 становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Б. В. М. излага, че към 04.09.2020г. е заемал длъжността „младши експерт Командир екип“ в РС „ПБЗН“ - Вълчи дол при РД „ПБЗН“ - Варна.На посочената дата, около 03, 35ч., участвал в дейност по гасене на пожар в склад за дърва за огрев, находящ се в с.С., бул.“*“№*.След пристигане на местопроизшествието бил ангажиран с подготовката на съоръженията за пожарогасене.При разгъване маркуча от уредбата за бързо действие на пожарния автомобил по посока на пожара кракът му попаднал в необезопасена дупка за монтиране на пътен знак с дълбочина от около 60 см., прокопана в земната повърхност от служители на дружеството „Зебра“ООД, която не била оградена, сигнализирана и осветена, и почувствал силни болки в областта на коляното на десния долен крайник.Бил транспортиран от екип на „Бърза помощ“ до МБАЛ „Св. А. - В.“АД, където след изследвания били констатирани: фрактура на ставната повърхност на тибията с ангажиране на еминенцията и фрактурни промени, проминиращи каудално в направление към метафизата в латералната половина на тибията с дислокация на фрагменти в латералната й задна част на латералното тибиално плато, фрактура на главичката на фибулата в областта на ставната повърхност на тибиалната епифиза, течна колекция в супрапателарния рецесус с нехомогенни структури и наличие на кръвеквивалентни елементи.Поради голямата сложност на фрактурите, на 08.09.2020г. бил насочен за оперативно лечение и на 09.09.2020г. му била извършена операция по открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация.Операцията се осъществила под спинална анестезия, били извършени репозиция и остеосинтеза с моделирана заключваща плака, шест спонгиозни и три кортикални винта.Стационарното му лечение по повод операцията в болнично заведение продължило 7 дни, през които бил лекуван медикаментозно.

Събитието било прието за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане №Ц5104-03-129/23.09.2020г. на НОИ, ТП-Варна, декларирана от осигурителя.За причинената му средна телесна повреда от служители на „Зебра“ООД поради незнание или поради немарливо изпълнени на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност/престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК/ е образувано наказателно производство/ДП №249/20г. по описа на РУ-Девня/, което понастоящем не е приключило.

Проведеното му първоначално лечение било свързано с имобилизация на пострадалия крайник и пълен покой при постелен режим.Бил на легло, обгрижван от близките си, вкл. за най-елементарните си нужди, изпитвал силни болки, приемал обезболяващи.Била му поставена ортеза за срок от 14 дни, не можел, а и не трябвало, да стъпва на крайника си за срок от 45 дни, следвало да се придвижва с две помощни средства за срок от 3 месеца, приемал и антитромботична терапия/“Ксарелто“/.След третия месец болките 3 започнали да намаляват до умерени и слаби, но и понастоящем изпитва такива в травмирания крайник и не може да го натоварва.Физическите болки и силния емоционален стрес се отразили на психичното му здраве, станал тревожен и напрегнат, страдал от безапетитие и безсъние, изпаднал в депресивно състояние, имал страх от злополуки, сънувал кошмари, свързани с инцидента.Към датата на подаване на исковата молба ответникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна не го е обезщетил за вредите, настъпили в резултат от трудовата злополука, предвид което претендира да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от трудовата злополука неимуществени вреди, представляващи физически и емоционални болки и страдания, както и да му заплати сумата от 1 496лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - закупени медицински изделия/1 350лв./ и заплатена сума за лечение в МБАЛ „Св. А. В.“АД/146лв./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.09.2020г. до окончателното изплащане.

Ответникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове.Поддържа, че същите са недопустими, защото ищецът твърди, че е пострадал от извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, наказателното производство по което не е приключило с влязъл в сила акт, предвид което гражданският съд няма правомощията да преценява достоверността на твърденията на ищеца за извършено престъпление, съответно наличието на вина, по предявен иск против РД „ПБЗН“ - Варна, чиито служители и не са преки причинители на деликта.Твърди и, че предвид съдържащата се в чл.238 от ЗМВР и в издадената от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава единадесета от ЗМВР специална уредба, регламентираща заплащането на обезщетения на служители на МВР при претърпяна от тях телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, ищецът не може да претендира обезщетение по общия ред.Същият и е бил обезщетен по предвидения специален ред, като му е изплатена през м.09.2021г. сумата от 8 544лв./6 месечни възнаграждения/ за претърпяната от него средна телесна повреда, като същевременно не се твърди наличието на ексцес.

В условие на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно спрямо тежестта на уврежданията и силата, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.Според представената от ищеца медицинска документация, следоперативният период е бил без усложнения, оздравителният процес е протекъл нормално, няма данни за наложили се допълнителни медицински интервенции във връзка с първоначално проведеното оперативно лечение, периодът на обездвижване не е бил дълъг, не е налице трайно и невъзвратимо 4 засягане на двигателната функция.Ищецът се е завърнал на работа и е изпълнявал служебните си задължения без оплаквания до пенсионирането си през 2022г., вкл. изпълнил през 2021г. всички тестови изисквания по физическа подготовка, не е търсил и не му е оказвана психологична или консултативна помощ.Налице е обикновено неудобство, което житейски отнесено е преходно и съпровожда различни явления в живота.

Възразява за съпричиняване от страна на ищеца при условията на груба небрежност.Твърди, че не е спазил изискванията за безопасност при гасене на пожари, за които е бил надлежно инструктиран, и така е допринесъл за увреждането си.Сигналът за пожар е регистриран 03, 24ч., началото на действие е 03, 36ч., локализиран в 03, 40ч. с отзоваване на съобщение за пожар в широк мащаб, според съобщението, заварена площ от 2000кв.м., с налична видимост по отношение на осветеността на участъка, при рисково поведение на ищеца с проява на съзнателен избор за пътя и начина на позициониране на пожарния автомобил.На произшествието се е отзовал екип, включващ водач на пожарния автомобил и ищецът-командир на екип.Като командир на екип, ищецът е следвало да организира и контролира дейността на служителите по дежурството при отсъствието на служител, заемащ изпълнителска длъжност, или заемащ младша изпълнителска длъжност „началник дежурна смяна“, както е било в случая.Като е позиционирал пожарния автомобил не на безопасно място и до водоизточник ищецът не е изпълнил свое основно задължение по чл.70, ал.3 от Инструкция за експлоатация на пожарната техника/при пристигане само на един пожарен автомобил на местопроизшествието, ликвидирането на което ще изисква подаването на вода и/или други ГВ в количества, превишаващи резервираните в пожарния автомобил, ръководителят на екипа установява пожарния автомобил на най-близкия и най-надежден източник на водоснабдяване или организира подвозване на ГВ/, за което е имал обективна възможност за изпълнение.Автомобилът е позициониран на 0, 30см. от бордюра на тротоара, а не в близост до водоизточник, и на третата направена крачка ищецът е попадал в дупка.Пожарът е бил на открито, на 280 куб.м. нацепени дърва, без да са били налице данни за някакви особени условия за неговото неутрализиране.Ако беше изпълнил посоченото изискване, не би се достигнало до пропадане в изкопаната дупка.Отделно следва да се съобрази и обстоятелството, че ищецът страда от подагра, заболяване, което предпоставя податливост към травми.При евентуална основателност на претенциите, поддържа, че при присъждане на обезщетения, следва да се приспадне полученото от ищеца обезщетение по реда на ЗМВР, полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, както и полученото застрахователно обезщетение.Поддържа и, че законна лихва би била дължима от датата на исковата молба.