Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 23.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2773/2022
Вид
Решение № 46
Подписан
23.01.2023
В сила
23.01.2023
Състав
Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602773 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 25.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1447/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, подсъдимият Д. И. Р. е признат за виновен в това, че в периода от 15.10.2017 г. до 30.10.2017 г., включително, в с. Панчарево при условията на продължавано престъпление с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще извърши ремонт на различни части на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи съответните необходими части за автомобила, ще подмени акумулаторната батерия на автомобила с нова такава, ще закупи и монтира нов комплект чистачки и пластмасови кори за под предните калници на автомобила, както и ще закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от цената четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда) лева, без в действителност да е имал намерението да извърши тези дейности и впоследствие поддържал възбуденото заблуждение, че ще достави автомобилните гуми, като казал, че същите вече са пристигнали в България и се намират в микробус на неговия брат, който вече е в с. Панчарево, за което е необходимо К. да му предостави различни по размер суми за закупуване на необходимите части и възнаграждение за труда му, за 1 автомобилните гуми, за подмяната на акумулаторната батерия и за комплекта чистачки и пластмасови кори, като по този начин за времето от 15.10.2017 г. до 30.10.2017 г. включително, в с. Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в общ размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева, като измамата не представлява маловажен случай и е извършена повторно, след като Д. И. Р. е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда от 08.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд, влязла в законна сила на 28.12.2015 г., с която е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а отделните деяния са осъществени, както следва:

1. На 15.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще извърши ремонт на неработеща дюза на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи и ремонтния комплект за дюзата, за който заедно с възнаграждението за труда му е необходима сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал намерение да закупи този комплект и да извърши ремонта на автомобила, с което на посочената дата и място причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, които му били дадени от Т. А. К.;

2. На 21.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще извърши ремонт на алтернатора и че ще смени ангренажния ремък и двете ролки на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи ангренажния ремък и двете ролки, за които заедно с възнаграждението за труда му е необходима сумата от 300 (триста) лева, без в действителност да е имал намерение да извърши ремонта на алтернатора и да закупи ангренажния ремък и двете ролки и да ги смени, с което на посочената дата и място причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 300 (триста) лева, които му били дадени от Т. А. К.;

3. На 23.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще извърши ремонт на предницата на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като за целта ще закупи преден десен накрайник и шарнир за сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, както и че ще извърши подмяна на акумулаторната батерия на автомобила с нова за сумата от 60 (шестдесет) лева, че ще закупи за сумата от 50 (петдесет) лева комплект чистачки за автомобила и за сумата от 50 (петдесет) лева пластмасови кори за под двата предни калника на автомобила, които ще монтира, като поискал като възнаграждение за труда му за ремонта и монтажа сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал намерение да закупи тези части и да извърши обещаните ремонт и монтаж на същите и подмяна на акумулаторната батерия, с което на посочената дата и място причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които му били дадени от Т. А. К.;

2

4. На 23.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от цената, четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда) лева, без в действителност да е имал намерение да закупи и достави автомобилните гуми, с което на 24.10.2017 г. в с. Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които му били дадени от Т. А. К. като част от поисканата общо за гумите сума от 1000 (хиляда) лева;

5. На 27.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще извърши ремонт на спирачните маркучи на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи и необходимите части за ремонта, за които заедно с възнаграждението за труда му е необходима сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал намерение да закупи тези части и да извърши обещания ремонт, с което на 28.10.2017 г. в с.

Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, които му били дадени от Т. А. К.;

6. На 30.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал възбуденото преди това на 23.10.2017 г. заблуждение у Т. А. К., че ще закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от цената, четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда) лева, като му казал, че автомобилните гуми вече са пристигнали в България и се намират в микробус на неговия брат, който вече е в с. Панчарево, които обстоятелства не отговаряли на обективната действителност, и с това на 30.10.2017 г. в с. Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които му били дадени от Т. А. К. и представлявали останалата неплатена част от уговорената сума от 1000 (хиляда) лева за тях, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така определеното наказание е постановено да бъде приспаднато времето, през което подс. Д. Р. е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързани с настоящото производство.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подс. Д. Р. по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - Костинброд, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така приведеното в изпълнение наказание е постановено да бъде приспаднато времето, през което подс. Д.

Р. е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - Костинброд.

На основание чл. 45 от ЗЗД подс. Д. Р. е осъден да заплати на Т. А. К. и И. Й. К. сумата от по 1100 (хиляда и сто) лева на всеки от тях, представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. Р. е осъден да заплати направените 3 по делото разноски в размер на 88 (осемдесет и осем) лева (и за двата граждански иска) по сметка на Софийски районен съд, представляваща държавна такса в размер на 4 % (четири процента) върху уважената част на гражданските искове.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подс. Д. Р. е осъден да заплати и държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева по сметка на СРС за издаване на три броя изпълнителни листове.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. Д. Р., с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излагат се съображения, че по делото не са събрани категорични доказателства подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен, като се оспорва кредитирането на показанията на свидетелите Т. К. и И. К., за които се твърди, че са лишени от детайлност и конкретика, и се изтъква, че липсват писмени документи и свидетели на предаването на инкриминираните парични суми.

Поддържа се, че за да бъде доказано извършването на престъплението измама в процесния случай, трябва да се докаже не само предаване на парични суми, а и състоянието на автомобила преди предаването му на подсъдимия и след връщането му, което да бъде извършено от лице с технически познания.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. Д. Р. прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че за да бъде доказано извършването на измама в процесния случай, трябва да се докаже не само предаване на парични суми, а и състоянието на автомобила след предаването му на подсъдимия и състоянието на автомобила след връщането му, което да бъде извършено от лице с технически познания. Посочва, че СРС не е обсъдил отказа на св. К. да участва в следствен експеримент, при който да посочи местонахождението на сервиза, констатирал липсата на извършен ремонт на автомобила му. Излага твърдения, че не са налице писмени документи и свидетели по отношение на предаването на инкриминираните парични суми, както и че показанията на гражданските ищци били опровергани от обясненията на подсъдимия и от представените препоръки за работата му като автомонтьор.

Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, поради което прави искане за нейното потвърждаване. Поддържа, че СРС е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и правилно е приел, че подс. Д. Р. е извършител на престъплението, за което е внесен обвинителен акт. Счита определеното на подсъдимия наказание за справедливо.