Решение № 99 от 16.01.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2001/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 и сл. · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 34, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110102001 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба от Д. Х. Г. срещу отказ на******, обективиран в писмо с изх*****
В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателката на основание наследство е придобила право на собственост върху недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на с***** а именно: ***********************. Излагат се твърдения, че жалбоподателката подала заявление до Кмета на**** за задействане на административната процедура, касаеща ползването на земеделските земи по реда на чл.34 и сл. от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че Кметът е извършил процедурата формално, без констатации на място и събиране на данни и е постановил отказ за изземване, като жалбоподателят отправя искане за отмяна на отказ на Кмета на ****, обективиран в писмо с изх.№РД.05.05-4361/11.12.2023г. и да бъде върната преписката на Кмета за произнасяне съгласно дадени от съда указания.
Ответникът по жалбата е депозирал становище, в което е изложил, че счита жалбата за недопустима, с аргумент, че жалбоподателят не е посочил фактическо ползване без правно основание в жалбата си, а само е заявил твърдения на трето лице, че посочените имоти се ползват без правно основание. Ответникът по жалбата заявява, че съобразно правомощията си по чл.34 от ЗСПЗЗ е изискал информация от **** дали за периода, визиран в заявлението на жалбоподателката е налице неправомерно ползване на имотите й и, ако е налице, от кои лица се осъществява. Сочи, че получил отговор от 07.12.2023г. от Директора на ****, че „за всички описани имоти има регистрирано правно основание за 1 стопанската 2022г.-2023г. Ответникът заявява, че в заявлението на жалбоподателката не са посочени данни за установено ползване, а само съмнение за ползването на описаните имоти без правно основание. Ответникът твърди, че посочените в нормата на чл.34 от ЗСПЗЗ механизми за осъществяване на проверки по тази разпоредба са в условие на алтернатива, а не съвкупност и в настоящият случай е изискана само информация от ДФ „Земеделие“ и след като е получена, не е изисквана информация от други органи. Твърди, че не е предвиден механизъм за извършване на проверки на място на имотите. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованите страни С. И. К., Р. К. Д., Ф. К. М., С. Д. Б., О. Ш. Ш., И. К. Х., „***** и Е. Н. Г. не са изложили становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С решение **** на ПК гр.Е, на наследниците на П С У е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти в землището на с**** Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, жалбоподателката Д. Х. Г. е наследник по закон на П С У, починал на**** като жалбоподателката ******************
На **** Д. Х. Г. подава заявление до Кмета на*****, по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, в което излага твърдения, че за описаните осем имота-земеделски земи в землището на ***** по данни от нейната сестра К Х. В, тези имоти се ползват от трети лица, като се прави искане за издаване на Заповед за отстраняване на ползвателите без правно основание на описаните имоти.
Във връзка с постъпилото заявление от Д. Х. Г., Кметът на ***** е изискал от ДФ ***** информация от кои лица описаните в писмото имоти, се ползват без правно основание.
По направеното искане е постъпил отговор от 07.12.2023г. от ****** по повод искане за издаване на заповед за отстраняване на ползвателите без правно основание на поземлени имоти в землището на с.*****, като отговорът е, че „за всички описани имоти има регистрирано правно основание за стопанската 2022-2023г.“
С писмо изх.**** по заявление от 27.11.2023г., отправено до жалбоподателката Д. Х.
Г. е посочено, че не е налице ползване без правно основание на процесните имоти, а в депозираното от нея заявление не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да доказват обратното. В писмото е изложено, че не са изпълнени законовите предпоставки за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като не се установява осъществяване на ползване без правно основание по отношение на процесните осем имота. Кметът на **** е постановил отказ да бъде издадена Заповед за изземване по чл.34ал.1 от ЗСПЗЗ. Писмото е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 16.12.2023г.
По делото е изискана информация от ****, от която се установява, че имоти *****са собственост на наследниците на П С У, а имот*** е собственост на „****на основание 2 нотариален акт за продажба **** Посочено е, че за стопанската 2022г.2023г. и за стопанската 2023г.-2024г. правното основание за ползване за процесните имоти са: за имоти ***** има сключен едногодишен договор, регистриран в ОСЗ *****/ която е наследник на *****в/ и Р.
К. Д.; за имот **** има сключен многогодишен договор за наем за срок от 10 години между ****; имот ****участва в споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ, като ползвател е „**** ; за имоти ******* няма сключени договори и не са включени в споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ, т.е. няма регистрирано правно основание за ползване.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.
За да бъде законосъобразно проведена административната процедура е необходимо да бъдат установено дали е налице възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотите ползват ли се от трети лица, различни от собствениците и дали това ползване е без правно основание.
Видно от оспорения акт, административният орган е изградил извода, че всички процесни имоти се ползват на правно основание само от данните на ******”.Действително изискването на информация от други държавни органи, които са посочени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ не е задължително и е по преценка на Кмета на общината. В писмото обаче, което е изпратено от **** до ******. е посочено, че същото е издадено с копие до ОСЗ гр.Е. След като е потръсена информация от друг орган, административният орган е бил задължен да вземе решение след като се запознае и с данните от **** за да се отстранят противоречия или непълноти, каквито в действителност са налице, видно от писмото, изискано в хода на настоящото производство от ***** в което е посочено,че за три от процесните имоти няма регистрирано правно основание за ползване.
На следващо място, с оглед целта на защитата на правоимащите лица, данните за ползване на имотите е следвало да се установят към момента на подаване на искането за изземването им, а не към предходен момент, какъвто представлява стопанската 2022/2023 година, за която се съдържа информация в отговора на ****“, а в писмото о*****“ не е визирано към кой момент се иска информация за ползването на посочените в писмото имоти.
С оглед изложеното съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1 от 3
ЗСПЗЗ при издаване на оспорения административен акт, поради което и на основание чл.
146, т. 4 от АПК същият следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на Кмета на ***** за произнасяне по заявлението на Д. Х. Г. от 27.11.2023г. по чл. 34 от ЗСПЗЗ съгласно задължителните указания в решението по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на **** по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съдържащ се в Писмо изх.****, за изземване на земеделски земи, намиращи се в землището на ****, описани в заявление на Д. Х. Г. от 27.11.2023г.
ВРЪЩА преписката на Кмета на **** за произнасяне по заявление на Д. Х. Г. от 27.11.2023г. по чл. 34 от ЗСПЗЗ съгласно задължителните указания в решението по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4