Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 10.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 747/2022
Вид
Решение № 65
Подписан
10.03.2023
В сила
10.03.2023
Състав
Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600747 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260013 от 29.04.2022г., постановена по НОХД № 863/2020г., Районен съд – Бургас признал подсъдимите М. И. Г. ЕГН ********** и В. Р. К. ЕГН ********** за виновни извършване на престъпления съответно по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 предл. второ т.1 предл. първо от НК и чл.354а ал.3 предл.второ т.1 предл. първо от НК, като Г. бил оправдан по обвинението да е осъществил престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. За така извършените престъпления на подсъдимите били наложени и съответните наказания – на подс. Г. - „Глоба“ в размер на 1 000 лева, а на подс. К. - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се търпи ефективно при първоначален „общ“ режим, и „Глоба“ в размер на 3 000 лева, а на основание чл.68 ал.1 от НК било приведено в изпълнение наложеното й по НОХД 881/2019г. по описа на Районен съд-Бургас наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което следва да се изтърпи отделно, също при първоначален „общ“ режим. С присъдата съдът възложил сторените по делото разноски в тежест на подсъдимите и се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Недоволни от присъдата останали подсъдимите Г. и К., които чрез защитниците си – адв. Ж. Х. и адв. В. В. от АК-Бургас, я обжалват пред Окръжен съд-Бургас. Във въззивните жалби се съдържат неконкретизирани оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, и постановяването й в противоречие с процесуалния закон. Според оплакванията в жалбите, обвиненията останали недоказани – присъдата почивала на предположения, фактическата обстановка не била безспорно установена, а част от 1 действията по разследването - извършеното претърсване в хотелската стая на подсъдимия Г., не било валидно, както и събраните с това действие доказателства. Претендира се отмяна на първоинстанционната, и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Присъдата била правилна, обоснована и законосъобразна, а наказанията - справедливи и съответни на деянията и техните извършители.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. П. Х. от АК-Бургас, поддържа въззивната жалба. Счита, че обвинението почивало единствено на самопризнанието на подзащитния му, а процесуалноследственото действие, с което били събрани наркотичните вещества от него, било невалидно извършено, а от това следвало, че така събраните доказателства не можело да се използват в процеса и да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Поради така изложеното моли за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието „Глоба“, тъй като същото следвало да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер около средния, а не както било в настоящи случай – максимален размер от 1 000 лева.

В същото съдебно заседание подс. К., нередовно призована, не се явява.

Представлява се от упълномощения си защитник – адв. В., която поддържа жалбата с изложените в нея искания и доводи.

Отчитайки изричното изявление на адв. Х., че подс. Г. не желае да присъства във въззивното съдебно заседание, и след като установи, че е бил редовно призован, съдът намери, че няма пречка делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Относно подс. К. – производството пред първоинстанционния съд е протекло в нейно отсъствие, след като е била многократно издирвана на посочения от нея адрес, на който са й били връчвани книжа и съобщения, но същата не е била открита. Тя е участвала в някои от съдебните заседания пред районния съд, като в първото от тях й е бил връчен и препис от обвинителния акт. В тази връзка въззивната инстанция не установи наличие на процесуални нарушения, а напротив - районният съд е положил достатъчни усилия и е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, като е опитал да установи точното местонахождение на подс. К., за да бъде призована за съдебно заседание, но тъй като не е успял, правилно е дал ход на делото и е провел производството в нейно отсъствие. При разглеждане на делото пред въззивната инстанция подс. К. също не бе открита, въпреки положените в тази насока усилия. Видно от отбелязването в призовката за подсъдимата, тя не живее на посочения адрес. Предвид обаче данните, съдържащи се в първоинстанционното производство, сочещи, че тя е напуснала пределите на Република България, разгледани ведно с изводимата от приложената във въззивното производство справка за задграничните пътувания на К., от която е видно, че същата е напуснала страната 22.02.2021г. и не се е завърнала на територията на страната, настоящият състав прие, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.4 б. „а“ от НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимата и ход на делото и пред настоящата инстанция беше даден.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбите на подсъдимите за процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен 15-дневен срок от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му 2 решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Подсъдимият М. И. Г. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и живее в същия град, на адрес: кв. „*******“, ул. „*******“ № ***. Той е ******, ******** гражданин, със ****** образование, *******, ******* и е ******.

Подсъдимата В. Р. К. ЕГН ********** е родена в гр. ****** и живее в същия град, на адрес: ж.к. „******“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.**. Тя е ******* гражданин, със ****** образование, *******, ***** и е ********.

На 10.09.2019г., около 05:00 часа, полицейските служители в Пето РУ при ОД на МВР-Бургас - свидетелите Д. К. и С. И., извършвали обход със служебния си автомобил в кв. „*********“, гр. *****. Движейки се по ул. „Беласица“, свидетелите забелязали подсъдимите Г. и К., които управлявали велосипеди по ул. „Ангел Димитров“ и завили с тях по ул. „Черно Море“. Подс. Г. носел със себе си черна раница марка „Adidas”, поставена на кормилото на велосипеда, а на кормилото на управлявания от подс. К. велосипед имало хартиена торба (плик). При вида на патрулния автомобил, подсъдимите ускорили движението си, а полицейските служители ги последвали с включени звуков и светлинен сигнал на служебния автомобил. Подсъдимите продължили да се движат и след няколко маневри достигнали до ул. „Н. И.“. Двамата успели да преминат през пролуката, оставена между два паркирани автомобила и продължили движението си, а полицейските служители оставили патрулния автомобил и продължили да следват подсъдимите пешком. Докато пресичала своеобразен малък пешеходен мост (бетонна плоча), изграден (разположена) върху отводнителен канал на същата улица, подсъдимата К. паднала с велосипеда. Падането се разкъсал хартиеният плик, който бил поставен на кормилото и от него изпаднал дамски несесер, чийто цип не бил затворен и в него се виждал пластмасов контейнер с червена капачка. Свид. К. и И. стигнали до подс. К., а на въпроса чии са вещите, тя отговорила, че не знае. Няколко метра след подс. К., по стълбите, водещи към плажа, паднал и подсъдимият Г.. Докато полицейските служители говорели с К., при тях, бягайки, дошъл подс. Г.. Той взел несесера и се опитал да го хвърли към храстите, но свид. К. хванал ръката му, поради което несесерът паднал на около два метра от мястото, където бил първоначално, а пластмасовият контейнер с червената капачка изпаднал от несесера и се позиционирал на около 50 см от него. Свидетелите К. и И. задържали подсъдимите и поискали съдействие от оперативна група за осъществяване на последващи действия. Предвид обстановката и поведението на подсъдимите, полицейските служители извършили оглед на местопроизшествието, в хода на който бил установен и иззет споменатия пластмасов контейнер с червена капачка. На съдържащото се в него бяло прахообразно вещество бил извършен полеви тест, който реагирал на наркотичното вещество метамфетамин. В несесера се съдържали везна и прозрачен полиетиленов плик, с размери 10x13.5см, съдържащ бяло кристалообразно вещество, което също при направения полеви тест реагирало на наркотичното вещество метамфетамин. Била установена и раницата, която подсъдимият Г. носел на велосипеда си. В нея била намерена личната карта на подс. К., както и лични вещи и дамски принадлежности.

След като подс. Г. бил задържан, и във връзка с получена преди това оперативна информация, в наетата на 09.09.2019г. и обитавана от него стая № ****** в хотел „*****“, находящ се в кв. „********“, ул. „********“ № *, било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност. При това следствено действие били установени и иззети 1 бр. лична карта на подс. Г.; 1 бр. черна найлонова торба, съдържаща 3 бр. топчета с неправилна форма суха растителна маса; насипно кристалообразно вещество, което при направен полеви тест реагирало на амфетамин; 3 бр. таблетки с бял цвят и 1 бр. угарка от саморъчно изготвена цигара; 1 бр. нож, увит с черен плат и навити найлонови (полиетиленови) 3 пликчета.

Всички иззети вещества (при огледа и при претърсването и изземването) били обект на две химически експертизи, от чиито заключения се установява следното:

- кристалообразното вещество, съдържащо се в прозрачния полиетиленов плик, поставен в несесера, било с общо тегло 2.786 гр. и представлявало метамфетамин със съдържание на активното вещество метамфетамин 61.40 %; кристалообразното вещество, съдържащо се в пластмасовия контейнер с червена капачка, с общо тегло 65.557 грама също било метамфетамин със съдържание на активното вещество метамфетамин 51.90 %. Общото тегло изследваните обекти било 68.343 гр., а стойността им възлизала на 1 708.57 лева;

- установената и иззета в наетата от подс. Г. хотелска стая суха растителна маса с общо тегло 0.982 гр. съставлявала коноп (канабис, марихуана) със съдържание на активно действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12,10 %; угарката от саморъчно изготвена цигара представлявала смес от коноп и тютюн, като наркотичното вещество коноп било с тегло от 0.078 гр. със съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 11,30 %; насипното кристалообразно вещество с тегло от 0.162 гр. съставлявало метамфетамин със съдържание на активното вещество метамфетамин 67.90%; в две от навитите найлончета (полиетиленови пликчета) било констатирано наличието на кристалообразни вещества, като в единия от тях се съдържало 0.242 гр. кристалообразно вещество със съдържание на метамфетамин от 19.50%, а в другия плик - кристалообразно вещество с тегло от 0.934 гр. със съдържание на метамфетамин 38,50%. Общото тегло на всички наркотични вещества, съдържащи метамфетамин било 1.338 гр., а общото тегло на наркотичните вещества, съдържащи тетрахидроканабинол била 1.060 гр., като общата им стойност възлизала на 39.81 лева.

Конопът и метамфетаминът са наркотични вещества, подлежащи на международен контрол, съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗКНВП, те са включени в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, Приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Нямат легална употреба без предвиденото в ЗКНВП разрешително, и притежаването му в страната е забранено. Към датата на деянието нито подсъдимият Г., нито подсъдимата К. са разполагали с надлежно разрешително по чл. 73, ал.