Решение № 15 от 17.01.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 17.01.2020 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито ……………..………. съдебно заседание на седемнадесети декември …….………..…………………………….…………. през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ….……………….……………………….

Павлина Петрова ………….….......…..……..…… като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ............................ административно дело …………. №258 .......... по описа за 2019 година …......................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от А.М.К., с постоянен адрес ***, против Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание на основание чл.9, ал.1, т.2 , т.4 и т.9, във връзка с чл.6, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7, чл.15, ал.1 и чл.17, ал. 1 от Договор №*** от *** год., сключен ДФ „Земеделие” и чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9, във връзка с чл.9, ал.2, чл.13, ал.7 и чл.15, ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя А.М.К. е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя А.М.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита Акт за установяване на публично държавно вземане №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – Кърджали, за незаконосъобразен, поради което обжалва същия изцяло и в срок, като твърди, че оспорения АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и е необоснован. На първо място счита, че са неправилни изводите на административния орган, заявени в мотивите на оспорения АУПДВ, за наличие на неизпълнение на сключения между него, като ползвател и

ДФ „Земеделие”, Договор №*** от *** год. и че са напълно неправилни и извършените от административния орган преценки върху констатациите за допуснати нарушения. Заявява, че в тази връзка изцяло поддържа изложените съображения в представеното от него писмено възражение с Вх.№*** ОТ *** год. На следващо жалбодателят твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на един незаконосъобразен АУПДВ. Заявява в жалбата, че други подробни аргументи по отношение на посочените по-горе съображения ще изложи и в съдебно заседание, след запознаване с цялата административна преписка по издаването на оспорения с жалбата административен акт. Поради изложеното по-горе, жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане Акт №09/06/1/0/00544/3/01/04/01 от 25.06.2019 год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с който, с т.1 от същия му е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., в размер на *** лева и с т.ІІ от същия АУПДВ, му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят А.М.К., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която поддържа изцяло жалбата. Уточнява, че в жалбата погрешно е посочен номерът на подаденото възражение, като моли, вместо Възражение с Вх.№*** от *** год., да се чете Възражение с Вх.№*** ОТ *** година. В последното съдебно заседание по делото жалбодателят се представлява от редовно преупълномощен процесуален представител – адв.Д.П. от АК-***, която счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилни и недоказани останали изводите на административния орган, заявени в оспорения акт, за неизпълнение на сключения договор, между жалбодателя, като ползвател и ДФ „Земеделие”,като твърди, че проверките, на които се основава административния орган в обжалвания АУПДВ, не са извършени в периода, посочен за тяхното осъществяване, съгласно заявление за подпомагане на жалбодателя, бизнес-плана му и чл.6, ал.1 от Договора, като крайната дата за извършване на проверката била 25.09.2018 год. и нещо повече - проверките не само били извършени след тази дата, но били извършени и в друга стопанска година. Поради това счита, че направените констатации не могат да послужат достоверно и валидно, при преценката за изпълнение на клаузите по договора, с оглед на целите и основните дейности, предвидени в бизнес-плана на жалбодателя, тъй като изпълнението на този поет договорен ангажимент следвало да бъде преценен въз основа на извършено посещение на място или проверка в периода, избран за такъв, а не след това и в нова стопанска година. Сочи, че от заключението на вещото лице, неоспорено от ответната страна, се установяват констатации, които напълно оборват направените изводи в АУПДВ и че в хода на съдебното производство, от ответния орган били представени като веществени доказателства разпечатки на снимки, ведно с диск, от извършено посещение и проверка на място, в стопанството на жалбодателя, от служители на ДФ „Земеделие”, но тези доказателства не могат да обосноват извод, който бил заявен и от вещото лице, че същите са извършени на посочената дата и то в стопанството на жалбодателя. Според процесуалния представител на жалбодателя, представеният контролен лист и доклад от извършеното посещение и проверка на място, въобще не сочели, че по време на проверката има осъществено заснемане, както и то да съставлява приложение към съответния контролен лист или доклад, като по делото нямало никакви данни за използваното устройство за заснемане - фотоапарат ли е или телефон, какъв фотоапарат е или измерващо устройство е, вид, годност, както и какви данни са били използвани, откъде са взети тези данни, кой служител е използвал устройството и извършено ли е обучение на този служител. Поради това счита, че представените по делото веществени доказателства не могат да послужат и да бъдат достоверни доказателства, обосноваващи заявените констатации на ответния орган. Твърди, на следващо място, че също така, необосновани и недоказани останали твърденията на ответия орган, посочени в обжалвания акт, за намаление на стопанството на жалбодателя с 4 867.75 евро и че в тази връзка, представената по делото справка, представляваща компютърна разпечатка на работен лист за изчисление на размера на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, съобразно констатациите на стр.3, по т.1 от процесния АУПДВ, не може да служи като доказателство, тъй като същата не притежава характеристиките на документ, като сочи, че компютърната разпечатка на работен лист не съдържа подпис на издател и съставител на документа, а обстоятелството, че разпечатката съдържа записи и е заверена с гриф „Вярно с оригинала”, не й придава характеристиките на документ. Сочи също, че в работния лист няма никакви отбелязани данни, че същият, като справка, касае икономическия размер на стопанството на жалбодателя или изпълнението на договора, а освен това, в него не се съдържали и никакви данни за справката, към кой момент е относима, съответно относима ли е към икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, към крайната дата на периода за проверката на изпълнението на бизнес-плана, а именно - към 25.09.2018 год., каквито данни за извършени проверки и посещения на място от служители на ДФ „Земеделие”, нямало по делото. Твърди, че административният орган незаконосъобразно с процесния АУПДВ се е произнесъл и по заявлението на жалбодателя, за извършено второ плащане на финансова помощ, с отказ за изплащане, което не било регламентирано в ДОПК, като сочи, че атакуваният АУПДВ съдържа волеизявление на административния орган, обективирано в два диспозитива, като с първият е отказано изплащане на финансова помощ на жалбодателя, в размер на *** лева, представляваща второ плащане по договора, а с вторият е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на същата сума, представляваща сумата на полученото първо плащане в посочения договор. Твърди, че с АУПДВ, като индивидуален административен акт, може да се установяват само публични вземания, като съответно, предметът на акта определя такива вземания по основание и размер и в тази връзка административният орган обосновал издаването на акта с разпоредбите на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Поради това счита, че отказът за второ плащане на одобрената финансова помощ, за която било безспорно, че не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. Счита, че във връзка с изложеното, може да се обоснове извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбодателя и направените по делото разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. След съдебното заседание е предоставена и писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения, в подкрепа на жалбата.

Ответникът по иска – директорът на

Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу издадения от директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали АУПДВ. Счита, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и правни основания, мотивирали издаването на акта, видно от приобщената по делото Заповед №***/*** година. Сочи също, че въз основа на посочените нарушения, по представените доказателства от органа, е открито производство по издаването на АУПДВ и че жалбодателят твърди, че на 09.12.2017 год. овощните насаждания били унищожени вследствие на свободно пашуващи, без надзор, животни, но към датата на подаване на заявката за плащане - 18.09.2018 год. и към периода на извършване на проверката на място - от 23.10.2018 год. до 31.10.2018 год., овощните насаждения не са били възстановени, въпреки че жалбодателят е разполагал с предостатъчно време, за да възстанови фиданките и нещо повече, той дори не е уведомил ДФ „Земеделие” за твърденията, които той заявява впоследствие, когато вече е започнало производство по издаване на АУПДВ. Излага и довод, че контролният лист от проверката на място е подписан лично от жалбодателя и че той е посочил съвсем друга причина за липсата на овощни насаждения, а именно - неправилно третиране на имотите. Във връзка с приетото заключение на вещото лице, моли да се обърне внимание, че на стр.3 от издадения акт, в Приложение №1 към чл.5, ал.14 от Наредбата, са нанесени данните, които е посочило вещото лице в заключението си, с изброените фиданки и с посочените декари, но дори и в този вариант началният икономически размер е недостатъчен за изчислението, което е нужно на жалбодателя в третата година. Поради това счита, че обжалваният АУПДВ е правилен, мотивиран и моли да съда да го остави в сила. Моли също, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбодателя адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 18 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a761654a-fe61-4de1-a6db-0864f35a7c7a