Решение № 2484 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2484 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100107882 по описа за 2022 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба, предявена от К. Й. Р. – С. срещу П. Й.

С., с която се предявява иск с правно основание чл.61, вр. с чл. 57 ЗС за прекратяване правото на ползване на ответника по отношение на два недвижими имота - апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда, построена в гр. София, ул.“*******“, блок № ******* и гаражна клетка № 27, находяща се на сутеренния етаж на кота -3,50 в същата жилищна сграда, поради неизпълнение на задължения, подробно описани в исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че с нотариален акт № 51/ 29.11.2002 г. на нотариус М.К. „Ф..И“ АД е учредило в полза на ответника П. Й. С. пожизнено и възмездно право на ползване върху процесните два недвижими имота апартамент № 5, в жилищна сграда в гр. София, ул. ******* ******* и гаражна клетка № 27 на сутеренния етаж на тази жилищна сграда, а на същата дата с нотариален акт № 52/29.11.2002 г. на нотариус М.К., „Ф..И“ АД чрез договор за покупко-проджба е прехвърлило собствеността на тези имоти на Й. П. С., тогава малолетен, действащ чрез баща си П. Й. С.. Сочи се, че с нотариален акт за дарение №2/2021 г. Й. П. С. е дарил на ищеца К. Й. Р. правото на собственост на тези имоти, като си бил запазил правото на ползване. Твърди се, че от 2013г. ответникът не изпълнява свои съществени задължения като ползвател, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗС, а именно: не е заплащал дължимите данъци и такси, не е застраховал имотите в полза на собственика и не е заплащал застрахователни премии, не е заплащал необходимите разноски, свързани със запазване, поддръжка и ползване на имотите, отправял е заплахи към 1 собственика за посегателство и нарушаване целостта на обектите на правото на собственост.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. Й. С., с който предявения иск се оспорва. Посочва се, че твърденията за неплащане на данъци, такси и разноски са неверни, доколкото е по кривал изцяло както издръжката на семейството си, така и поддръжката на имотите. Посочва, че с оглед реализираните доходи е невъзможно К. Й. Р. – С. да е заплащала цялата поддръжка на имотите. Твърди, че никога не му е отправяно предупреждение за неизпълнение на съществени задължения като ползвател. Заявява, че не е напускал доброволно имотите и не е предал ключовете за тях. Отрича да е заплашвал ищеца, че ще запали апартамента.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от представен Нотариален акт за учредяване на право на ползване № 51/ 29.11.2002 г. , че трето за спора и за собствеността лице - „Ф..И“ АД е учредило в полза на ответника П. Й. С. пожизнено и възмездно право на ползване върху апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. ******* №******* и гаражна клетка № 27 на сутеренния етаж на тази жилищна сграда. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 52/ 29.11.2002 г. е видно, че „Ф..И“ АД е прехвърлило собствеността по отношение на тези имоти на Й. П. С., тогава малолетен, действащ чрез баща си П. Й. С., а от Нотариален акт за дарение №2/2021 г. се установява, че Й. П. С. е дарил на ищеца К. Й. Р. правото на собственост на тези имоти, като си е запазил правото на ползване.

По делото са представени приходни квитанции за заплащане на такса битови отпадъци и данък недвижим имот за ап.5 за всички години от 2012г. до 2020г., но във всяка от тях като задължено лице е посочен П. Й. С., но не е посочено лицето, което е платило сумите, нито са представени някакви документи, удостоверяващи, че заплащането на сумите е извършено от конкретно лице, различно от посоченото като задължено такова. От ответника също са представени приходни квитанции за заплащане на такса битови отпадъци и данъци за ап.№5 за 2013-2014г, 2017г., 2021г. и 2022г., като са представени и бележки, удостоверяващи плащане на суми.

Представени са застрахователни полици за сключени от К. Й. Р. договори за имуществено застраховане за апартамент №5 за 2016г.-2018г., както и справка от застрахователя, от която се установява, че застрахователен договор е сключен и за 2019г., като във всички, като застраховащ и лице, заплатило застрахователната премия е вписана ищцата. Представен е и договор за охрана със СОТ за имота за 2013г., сключен от К. Й. Р. , както и фактури и работни карти-поддръжка, от които се установява, че такъв договор е имало сключен и в периода 2018г.-2022г.

От ищцата са представени и таблица, в които са отразени плащания на 2 комунални разходи за апартамента – за периода 2015-2022г., но тези таблици са с неясен произход, съставител, издала ги организация, поради което и не могат да се ценят като годни доказателства.

Представени са Приходни касови ордери, удостоверяващи заплащане на такса вход за имота за периода от края на 2013г. до средата на 2022г., платени от ищцата.

От ответника са представени извлечения от сметки за продължителен период от време – от 2009г. до края на 2019г., от които се установяват голям на брой преводи в полза на К. Й. Р., с посочено основание за превода захранване на сметка или превод, за суми в различен размер, като плащанията са по няколко на година. Съдът произволно проверява плащанията за няколко от годините в извлеченията, като установява, че през 2015г. в полза на К. Й. Р. е преведена сума в общ размер на 33600лв. от П. Й. С., посредством почти ежемесечни преводи. През 2015г. се установяват и плащания на таксата обучение за американски колеж за общото им дете. През 2018г. се установяват преводи на обща стойност 29400лв., като през тази година е видно, че П. Й. С. е наредил начало на месечни периодични плащания в размер на по 2500лв. в полза на ищцата, считано от м.08.2018г. Периодичните плащания са продължили и през първите три месеца на 2019г., а след това са заплащани ежемесечно суми между 1000лв. и 4000лв., като последното плащане е през м.08.2019г. Установява се, от извлеченията, че на 29.01.2019г. П. Й. С. е направил превод в полза на К. Й. Р. в размер на 13000лв., с основание заем за изплащане на лизинг. От ответника е представено Нареждане за регулярни плащания в системата на А.Б.Б. АД, от което се установява, че П. Й. С. е наредил ежемесечно да се изплаща сума в размер на 1600лв. в полза на К. Й. Р. , с дата на първи превод 09.08.2019г. и дата на спиране на услугата 01.09.2021г.

Не е спорно, а се установява и от представено Решение №20149589/30.06.2021г., постановено по гр.д.№86/2020г. по описа на СРС, 86 с-в, влязло в сила на 28.07.2021г., е прекратен брака, сключен на 22.10.1999г. между П. Й. С. и К. Й. Р. , като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата.

Съгласно чл. 61 ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Следователно с разпоредбата на чл. 61 ЗС е уредена възможността собственикът на един недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учредено вещно право на ползване на имота му, ако ползвателят, въпреки отправено му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително увреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. За да се прекрати доброволно учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя на недвижим имот, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на вещното 3 право на ползване или нарушава своите съществени задължения на ползвател.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички предпоставки, обуславящи уважаването на иска, а именно: отправено предупреждение до ползвателя за преустановяване на конкретни действия или за предприемане на дължими такива и неизпълнение на съществени задължения на ползвателя.

Ответникът следва да докаже изпълнение на съществени задължения като ползвател на вещта, включително и изключващото отговорността възражение за създадени от ищеца пречки за ползване на вещта и изпълнение на съществени задължения.

По отношение наличие на първата предпоставка за уважаване на иска – отправено предупреждение до ползвателя за предприемане на дължими действия, настоящия състав намира следното:

Законът не поставя изискване за формата на това предупреждение, но с оглед нуждата от доказване на конкретно съдържание, то се предполага минимално приложение на писмена форма. Също така това предупреждение следва да е с ясно съдържание и да е достигнало до ползвателя. По делото не се представя, а и не се твърди наличие на писмено предупреждение. В исковата молба К. Й. Р. твърди, че до 2021г. собственик на имотите е бил сина на страните, който поради непълнолетието си не е могъл да отправи предупреждение. Твърди обаче, че Общината е уведомявала П. Й. С. за нуждата от заплащане на данъци и такси всяка година, т.е. той е знаел за това задължение, а и ищцата в телефонен разговор през октомври 2019г. за пореден път го е предупредила, че следва да заплати данъците. За времето, когато синът им е бил собственик на имота, ищцата твърди, че П. Й. С. е следвало да управлява имотите на сина си и с грижата на родител, като е трябвало да ги застрахова и да поеме грижа за опазването им.

Съдът обаче намира, че грижата, която родителя дължи за собствеността на детето си, не се покрива с грижата, която има вещния ползвател поради което съществуването на родителско задължение и знанието за наличие на задължения поради уведомяване от публична администрация, не могат да се счетат за отправено предупреждение по смисъла на чл.61 ЗС. От свидетелските показания по делото не се установява и К. Й. Р. да е отправяла изискуемото от нормата предупреждение.

Разпоредбата на чл.61 ЗС урежда санкционна последица за неизпълнението на задължения на ползвателя. Задълженията произтичат от закона (чл. 57 и чл. 58 ЗС), имат облигационен характер, кредитор по тях е собственикът на вещта и насищат с допълнително съдържание вещното право на ползване. То не се изчерпва със съдържанието, което следва от чл. 56 ЗС и което проявява неговия абсолютен (противопоставим на всички) характер. То не се изчерпва и от уговореното с акта, от който правото на ползване възниква.

Задълженията на ползвателя в чл. 57 и 58 ЗС подлежат на групиране. В първата са тези, неизпълнението на които уврежда (чуждото) право на собственост. Тя включва задължението на ползвателя да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на 4 добрия стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Във втората група са тези, които провеждат общия за материалното ни право принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Тя включва задължението на ползвателя да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Законовият източник на задълженията по чл. 57 и чл. 58 ЗС се обяснява чрез: 1) абсолютния характер на вещното право на ползване (то е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта); 2) разнообразието на способи, при осъществяването на които възниква вещното право на ползване и 3) конкуренцията на двете вещни права, доколкото техен обект е една и съща вещ. От една страна, собственикът на вещта е длъжен да съобразява поведението си с ограниченията, следващи от вещното право на ползване. От друга, съществуват достатъчно способи (например завещанието или договорът за прехвърляне на право на собственост с учредяване на право на ползване в полза на трето лице), при които вещното право е възникнало като резултат от чужда воля и при невъзможност собственикът да договори правата и задълженията на ползвателя, които следват от учредителния акт. При тях, както и при апорт на вещно право на ползване в капитала на търговско дружество например, собственикът не разполага и с правото по чл. 87 ЗЗД. На разваляне подлежат само двустранните договори, а титуляр на правото на разваляне е кредиторът, сключил договора, но не и третото ползващо се лице.