Решение № 55 от 19.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Н. Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Н. Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600159 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.Н. Ш. от АК-Кюстендил, защитник на подсъдимия В. Г. Г., ЕГН ********** срещу присъда №6 от 20.02.2024г. по НОХД№1367/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим.

Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува присъдата изцяло, като счита същата за неправилна. Макар да е изразено становище, че присъдата страда от всички възможни пороци, иска се нейното изменение чрез намаляване размера на наложеното наказание, аргументирано с 1 наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Така се поддържа жалбата.

Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият В. Г. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че за времето от 26.05.2023г. до 01.10.2023г. в гр.Кюстендил е извършил три деяния в условията на продължавано престъпление, с които е отнел чужди движими вещи на обща стойност 509, 95 лева от владението на собствениците И.Р.С., Е.С.Б. и ЮлС.П. трите от гр.Кюстендил, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, за изтърпяването на което е определен първоначален „общ“ режим. Приспаднато е времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ЧНД№1078/2023г. на КРС.

Отделно от това с присъдата е приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД№1027/2022г. ( по описа на Районен съд-Кюстендил) в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“, като е определено да се изтърпи при първоначален „общ” режим и също е приспаднато времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” или друга мярка по ЗМВР по посоченото дело.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е 2 разгледал делото по реда на диференцираната процедура, регламентирана в глава ХХVII НПК - съкратено съдебно следствие. Обсъдил е събраните доказателства, въз основа на които е изградил изводите си по фактите и правото.

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Г. Г. е роден на 27.02.1996г. в гр.Кюстендил, живущ в същия град, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

С присъда №5/07.02.2023г. по НОХД№1027/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил в сила от 23.02.2023г. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и такова по чл.216, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Г. живеел на ул.“"И.М." №.., вх..., ет..., ап. в гр.К., като на втория етаж живеела св.И.Р.С.

На 26.05.2023г. Г. бил на терасата на жилището си, а С. пред блока.

Той решил да слезе до апартамента на С. на втория етаж и да провери дали е заключена вратата. слязъл, блъснал вратата, която не била заключена и влязъл в апартамента. На земята видел черна дамска чанта, пребъркал я и взел от нея сумата от 200 лв. Същата вечер признал на С., че й е взел парите и обещал да ги върни, но не го сторил.

На 28.06.2023г., около 21.00 часа, Г. минавал в близост до общинската поликлиника в гр.Кюстендил. Забелязал, че на първия етаж прозорецът на един от кабинетите е отворен, а вътре няма никой. Погледнал вътре и видял дамска чанта. През отворения прозорец влязъл в кабинета. Отворил чантата и от портфейла, който намерил вътре взел сумата от 290 лв. На излизане, през прозореца, взел намиращи се на перваза кутия цигари марка „Давидов“ и газова запалка. Парите, цигарите и запалката били собственост на св.Е.Б., лекар в неотложен кабинет. Като установила стореното, тя веднага подала 3 сигнал в полицията.

На 01.10.2023г. Г. минавал покрай миньорския дом в гр.Кюстендил /СБР

НК-филиал

Кюстендил/, намиращ се в гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“№46. Влязъл вътре и се насочил към един от кабинетите.

Вратата на кабинета не била заключена, като подсъдимият влязъл вътре и взел една бутилка кока-кола-2 л., 1 бутилка швепс-бял-1.5 л., сладки на размерване, както и сумата от 2 лв. на монети. Излизайки от кабинета бил забелязан от св.Ю.П., чиято собственост били посочените вещи. Тя го попитала какво прави там. Подсъдимият побягнал към изхода на сградата, като Петкова го настигнала, хванала го за тениската, но Г. се отскубнал и избягал. Петкова подала сигнал в полицията.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, която е компетентно изготвена и кредитирана от съда се установява пазарната стойност на отнетите вещи към датата на отнемането им, а именно – 509, 95 лева.

Така изложената фактическа обстановка не се различава значително от приетата от страна на РС-Кюстендил и се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите И. С., Е.Б., Д.Т., В.Ч., Б.Б., Д.Л., Д.Д. и Ю.П.; заключението на посочената експертиза и справка за съдимост.

Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото документи.

Между събраните по делото доказателства съдът не констатира съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Обвинението против подсъдимия В. Г. за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин, а именно: че за времето от 26.05.2023г. до 01.10.2023г. в гр.Кюстендил е извършил три деяния в условията на продължавано престъпление, с които е отнел чужди движими вещи на обща стойност 509, 95 лева от владението на собствениците И.Р.С., Е.С.Б. и ЮлС.П. трите от гр.Кюстендил, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в 4 немаловажни случаи.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивният такъв споделя.

По тази правна квалификация първоинстанционният съд го е признал за виновен и му е наложил наказание.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността, а предмет на същото са посочените движими вещи.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от владението на собствениците им.

Подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, упражнявана от пострадалите и е установил своя. Категорично се установи, че подсъдимият е действал без съгласието на собствениците на вещите.

Налице е квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 НК, доколкото подсъдимият е извършил престъплението, след като по отношение на него е постановена влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не е изтекъл срока по чл.30 НК - присъда №5/07.02.2023г. по НОХД№1027/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

Правилно е прието, че посочените деяния, извършени от подсъдимия, са в обективна и субективна връзка и приемственост помежду си.

Осъществили са квалифициран състав на престъплението кражба, извършени са в рамките на няколко дни, при една и съща обстановка и еднородност на вината, т.е. представляват продължавано престъпление.

Субект на престъплението е подсъдимият.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им. Налице е и специалният субективен признак – намерението на дееца противозаконно да присвои отнетите вещи.

Мотивите за извършване на престъплението са користни, а причините 5 са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид обстоятелствата по чл.54 НК. Макар мотивите му в тази част да са крайно лаконични, изводите му се подкрепят от въззивната съдебна инстанция, при все че е проявен необоснован либерализъм.

Степента на обществена опасност на деянието не се отличава значително от законодателно определената. От друга страна, степента на обществена опасност на дееца е завишена – същият е осъждан, не осъществява трудова дейност. Коректно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени това, че подсъдимият е съдействал на разследването и сравнително ниската стойност на отнетите вещи. Ето защо наложеното от РС-Кюстендил наказание – "лишаване от свобода" за срок от 1 година след редукцията по чл.58а НК, правилно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

По горните съображения основните възражения на защитата не са споделени. Липсва основание за намаляване размера на наложеното наказание.

Макар да не е посочил съображения за невъзможността да се приложи института на условното осъждане и основанието за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание, като краен резултат произнасянето на районния съд е правилно. Невъзможността за приложение на чл.66 НК е обусловено от посоченото осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер с наказание лишаване от свобода.

Разпоредбата чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е основанието за определяне на първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Законосъобразно е постановено приспадане при изпълнение на наказанието времето, през което Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ЧНД№1078/2023г. на КРС.

Правилно е констатирана необходимостта от приложение на чл.68 НК и е приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД№1027/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“, като е определено то да се търпи при първоначален „общ” режим (пак съобразно чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС).

6

В унисон с предвиденото в закона е произнасянето на първостепенния съд по въпросите, свързани с веществените доказателства и разноските.

Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на РС-Кюстендил не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата. Доколкото не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.