Решение № 261644 от 29.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр.София, 29.12.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т к р и т о съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №331 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата си молба НАП предявява против „Е.С.“ АД със синдик К.Г.Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за установяване съществуването и дължимостта на неприети в производство по несъстоятелност на „Е.С.” АД по т.дело № 4260 по описа за 2016 г. на СГС, ТО VI -2 състав, публични вземания в общ размер на 4 006,48 лв., от които главници - 3 825 лева и лихви - 181, 48 лева, включени в допълнителния списък обявен ТРРЮЛНЦ на 30.09.2020 г. и иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648, за публични вземания в размер на 6 071 768,06 лв., предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-973/16#34/02.07.2019 г., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на „Е.С.” АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20190809095356, който е изменен с Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Претендират всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срок, ответникът редовно призован на основание чл.50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

Синдикът изразява становище за неоснователност на исковете.

Третото лице помагач, чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва исковете като неоснователни.

СЪДЪТ, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и справка по партидата на търговското дружество – длъжник и деловодната програма на СГС се установи, че спрямо ответното дружество с Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т. д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Е.С.” АД, с начална дата 31.03.2014 г. и е открито производството по несъстоятелност срещу търговеца.

С молба изх. № 24-28-973/16#51/14.09.2020 г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към „Е.С.” АД в общ размер на 598 969, 37 лв., от които 512 153,78 лв. - главници и 86 815,59 лв. - лихви. На 30.09.2020 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на несъстоятелния търговец е обявен списък на неприети вземания, в който са включени предявените публични вземания. В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение изх. № 24-28-973/16#52/06.10.2020 г. срещу списъка на неприетите вземания.

С Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210205141843 съдът по несъстоятелността е изменил списъка на неприети вземания, като е оставил без уважение възражението, в частта му срещу включването в списъка на неприетите вземания относно публични вземания в размер на 4 006,48 лв., от които главници - 3825 лева и лихви — 181, 48 лева. Неприетите вземания са за публични вземания за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, декларирани с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 266/10.06.2013 г. за имот с номер на партида *********/001, дължими към Община Оряхово. Съдът е оставил без уважение възражението на НАП с мотиви, че не са ангажирани доказателства за установяване на вземането по реда предвиден в ДПОК – ревизионен акт, съответно акт за установяване на задължения съставен по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, или декларация от собственика по реда на чл.14 ЗМДТ. Няма спор относно размера на неприети в производството по несъстоятелност публични вземания на Община Оряхово - 4 006,48 лв„ от които главници - 3825 лева и лихви - 181, 48 лева, като ищецът твърди, че е доказано и възникването им на посоченото основание.

В ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.С.” АД под № 20190809095356 е обявен списък на неприети от синдика вземания на кредитори на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени всички публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. №

24-28-973/16#34/02.07.2019 г. с основание, че същите не са предявени в срока по чл.685 и чл.688 ТЗ. В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение изх. № 24-28-973/16#37/15.08.2019 г. срещу списъка, като е направено искане на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ да бъде направена промяна в списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.С.” АД под № 20190809095356, като въпросните вземания бъдат включени в списък на приети вземания, като обезпечени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023- 003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2017031401648, даващо право на привилегировано удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., вписано с № 20210205141843 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението на Национална агенция за приходите е уважено частично, като неприетите вземания са включени в списък на приети вземания, но съдът по несъстоятелността е отказал да им определи поредност на удовлетворяване по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Съдът е счел, че след изм. на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ, ДВ бр.105/2016 г., съгласно разпоредбата на ПДР на ЗИЗОЗ е предвидено запазване действието само на вписани към този момент особени залози, поради което вписания след откриване на производстото по несъстоятелност запор наложен по реда на ДОПК, не поражда провото на привилегирован кредитор за вземания, възникнали до датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

От представените по делото доказателства е видно, че с молба на Национална агенция за приходите са предявени публични вземания с основание за възникването им Ревизионен акт № Р-22220216003956-091- 001/20.03.2019 г., издаден от ТД на НАП - София, за които са представени доказателства, че за обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК (постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и определение от 14.02.2017 г. на АССГ по адм.дело № 1251/2017 г., Първо отд., 14 с-в за продължаване на техния срок). От удостоверение № 1076800 от 15.03.2017 г. изд. от ЦРОЗ се установява, че по името на длъжника „Е.С.“ АД, възоснова на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, е извършено вписване № 2017031401648 на разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл.4 от ЗОЗ, с период на действие на вписването до 14.03.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Предявени са установителни искове с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ. Същите са допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са били включени в съставен от синдика списък на неприетите вземания, а подаденото в срок възражението на кредитора е оставено без уважение с определението по чл.

692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Исковете са предявени в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.

692, ал. 2 и, ал.

3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.

692, ал. 1 и/или, ал.

4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.

690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.

692, ал. 2 и, ал.

3 ТЗ по възражение по чл.

690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл.

692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.

692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл.

692, ал. 2 и, ал.

3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл.

694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл.

692, ал. 2 и, ал.

3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл.

690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение /чл.

685, ал. 2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.

686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията/обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.

722, ал. 1 ТЗ. Така обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.

690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.

692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.

694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия, каквато е и тук разглежданата.

В разпоредбата на чл.

722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността.

Съгласно чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на удовлетворяване с получената сума при реализацията на обезпечението.

Спорен по делото е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от привилегията по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ищецът Национална агенция за приходите излага доводи, че съдът по несъстоятелността е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените вземания в общ размер на 6 071 768,06 лв. Макар чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ да въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, в конкретния случай, обезпечителната мярка била наложена на 05.10.2016 г. - преди датата на Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т. д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд.