Решение № 5032 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5032 гр. С., 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100100886 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6686/25.01.2023 г., предявена от Д. П. Г. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. С., бул. ******* ет. 3 – чрез адв. Н.а, против Столична община с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *******, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 27000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищцата на 03.11.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 03.11.2022г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 03.11.2022 г., около 17.00 часа, в гр. С., е вървяла по бул.

„Дондуков” и е завила по ул. „Веслец”. До сградата на Национална електрическа компания, ищцата спряла, за да види идва трамвай, за да пресече ул. „Веслец”. Преди пресичането на улицата, обаче, ищцата се спънала в подвижна тротоарна плочка, която се движела и ищцата паднала върху трамвайната линия. При падането, ищцата се подпряла на лявата ръка, за да си предпази лицето , след което почувствала силна болка в ръката.

В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното падане, на ищцата са били причинени следните травматични увреждания:

- Счупване на лявата лъчева кост;

- Счупване на костица от палеца на лявата ръка.

След падането, ищцата била приета по спешност в МБАЛСМ „Пирогов”, където й била поставена гипсова имобилизация за 30 дни - от 03.11.2022 г. до 05.12.2022 г.

При свалянето на гипса, й било препоръчано да не се натоварва ръката, а да се щади и да се проведе рехабилитация.

Ищцата твърди, че поради счупената костица не може да движи левия палец.

Към предявяване на исковата молба, ищцата не била излекувана напълно, лечението й продължавало, приемала обезболяващи.. Ищцата твърди, че вследствие на получените 1 увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Освен това, ищцата изпитала и редица неудобства в ежедневието, имала нужда и от чужда помощ, свързани с невъзможността да се обслужва сама.

Ищецът сочи, че общината е била длъжна да ремонтира и поддържа тротоарните плочки, което задължение ответникът не изпълнил.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падането на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че ул. „Веслец“ и тротоарът на ул. „Веслец“ са общинска собственост. Оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално неоснователен.

На първо място, ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като е заведен срещу ненадлежна страна. Сочи, че отговорността за състоянието на уличната мрежа следва да носи юридическото лице, което пряко поддържа мрежата. Столична община не била процесуално пасивно легитимирана да отговоря за реди на ищеца, които не произтичали от противоправното бездействие или действие на нейни длъжностни лица.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, включително и сочените от него причини и механизъм на настъпване на увреждането. Излага съображения, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Сочи, че тротоарът като част от улицата е публична общинска собственост и поддържането й във вид, който да не препятства функцията й за безопасно придвижване на пешеходци е задължение на общините. Твърди, че улица „Веслец“ и в частта на тротоара и трамвайната линия, встрани на сградата на Национална електрическа компания се намират в изрядно състояние. От страна на Столична община били извършени всички необходими и дължими дейности за безопасността на пешеходците. Излага съображения, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, включително липсвала и причинно – следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и поведението на ответника.

Навежда евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настьпване на вредоносния резултат, като не е съобразила движението си със зимните условия и не е проявила нужното внимание при придвижването си.

Евентуално, ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претенира направените по делото разноски.

Конституираното по чл. 219 ГПК на страната на ответника трето лице-помагач „ДЛВ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на исковете. Също противопоставя възражение за съпричиняване, доколкото ищцата е отказала болнично лечение и се е подложила на домашно лечение. Възразява и относно размера.

Подпомагащата страна сочи, че е била изрядна по сключения със Столичвна община договор за обществена поръчка, както и че съгласно сключения договор не е имал задължение за текуща поддръжка и ремонт на процесната улиця, на която е 2 настъпил инцидента са ищцата – ул. „Веслец“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.

В случая съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди, основани на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и тротоари, предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното придвижване на всички участници в движението.

От събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Е. С.Б. – приятелка на ищцата и очевидец на инцидента, се установява, че на 03.11.2023г. двете имали среща на бул. „Дондуков“. Решили да отидат до магазин „Лили“ на ул.

„Веслец“. Тръгвайки натам трябвало да се пресече трамвайната линия, изчакали един трамвай, ищцата пресякла преди свидетелката и слизайки от един бордюр паднала на релсите. Оказало се, че е от подвижна плочка преди бордюра, който не бил висок.

Инцидентът се случил около 16.30 – 17.00 ч.; не било студено, времето било сухо – нито заледено, нито дъждовно.

Показанията на свидетеля относно състоянието на настилката на тротоара не се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги кредитира. В тази връзка следва да се посочи, че свидетеля е очевидец и показанията й отразяват непосредствено възприетия факт на препъване на ищцата в подвижна плочка от настилката на тротоара преди бордюра, поради което съдът приема за установена причинно-следствената връзка причината за падането и получените травматични увреждания.

По делото не са събрани доказателства то да се дължи на обстоятелства от субективен или обективен характер, като непроявено от ищцата внимание при движението, заболяване, внезапно прилошаване или от действията на трето лице, поради което наведеното възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

По делото не е спорно, че мястото на произшествието е улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на Столична община по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и 3 улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или той да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Не са събрани и доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на тротоара поради нарушената му цялост. Поради това и с оглед показанията на св. Б. съдът приема, че бездействието на съответните лица при Столична община към деня на инцидента е довело до неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП, обуславящо възникване гаранционно-обезпечителната й отговорност за причинените на ищцата вреди.

Неоснователно е наведеното в писмения отговор на ответника възражение за липса на пасивна материално-правна легитимация. По делото е представен договор за обществена поръчка № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г., по силата на който Столична община възлага, а „ДЛВ“ ЕООД се задължава да извършва на територията на Столична община – V зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Съгласно чл. 1.1.1 от Договора за посочените в списък Приложение 6, улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 ниво на поддържане.

Съгласно чл. 1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6, изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. По делото не се спори, а се установява и от приетото Приложение 6 към договора, че улица „Веслец“ не е включена в списъка по Приложение 6. По тази причина ремонтни дейности върху нея могат да се извършват единствено по изрично възлагане на Столична община. По делото не се установява такова възлагане да е правено, било самостоятелно или като част от годишни месечни допълнителни или извънредни задания по чл. 5.1. С оглед на това, изпълнителят по договора не е имал задължение да извършва ремонтни дейности върху процесната улица.

Установи се от приетите по делото доказателства, в т.ч. СМЕ – прието без възражения от страните, и събраните свидетелски показания – разпит на св. М. Г. – дъщеря на ищцата, /ценени по реда на чл. 172 ГПК/, че вследствие на произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост на лява предмишница.

На ищцата в деня на инцидента е оказана спешна помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е проведено консервативно лечение на увреждането, изразяващо се в закрито наместване на счупването на лявата лъчева кост и поставяне на гипсова имобилизация на лява гривнена става за 30 дни. Според вещото лице по приетата СМЕ при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период, при такъв вид увреждания е около 4 месеца.