Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13 от 16.07.2025, Военен съд - София

Съд
Военен съд - София
Дело
Частно наказателно дело 104/2025
Вид
Определение № 13
Подписан
16.07.2025
В сила
16.07.2025
Състав
полк. МАДЛЕН ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. София, 16.07.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА

Съдебни ст. лейт. МАРИН КР. МАРИНОВ заседатели: серж. ВАСИЛ СТ. КРУМОВ при участието на секретаря Николета Н. Венкова в присъствието на прокурора м. Св. П. като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20256100200104 по описа за 2025 година Днес, на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в град София, Съдебна палата, зала № 18, в открито съдебно заседание, СОФИЙСКИЯТ ВОЕНЕН СЪД, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ст.лейт. МАРИН КРАСИМИРОВ МАРИНОВ

2. сержант ВАСИЛ СТОЙЧЕВ КРУМОВ при секретар Николета Венкова, разгледа частно наказателно дело № 20256100200104 по описа на СВС за 2025 г. , образувано по молба по чл. 434 от НПК и чл.87 ал.1 от НК от осъдения А. С. А., докладвано от председателя.

В съдебното производство се явява м. П. – прокурор от ВОП - София За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С молба вх. № 436/04.06.2025 г. (л.1 от делото) от осъдения А. С. А., е направено искане за съдебна реабилитация п о Присъда № 279/1993 г. по НОХД № 279/1993 г. по описа на Софийския военен съд, влязла в сила на 27.07.1993 г.; Присъда № 97/27.11.2007 г. по НОХД № 412/2007 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, влязла в сила на 13.12.2007 г.; Определение № 103/08.09.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 457/2014 г. по описа на РС - Ихтиман, влязло в сила на 08.09.2014 г.; Определение № 66/02.05.2017 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 290/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, влязло в сила на 02.05.2017 г., и по Определение № 3/10.01.2019 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в сила на 10.01.2019 г. Към молбата са приложени 1 свидетелство за съдимост (л. 2 – 4 от делото); Удостоверение изх. № 13/25/03.01.2025 г. от Районна прокуратура – Самоков (л. 5 от делото); характеристика от кмета на Кметство с. Пчелин – община Костенец с изх. № 8/28.01.2025 г. (л. 6 от делото); Трудов договор № 3/11.02.2022 г. и характеристика по месторабота (л. 7 – 8 от делото).

По делото са приобщени като писмени доказателства заверено копие от Присъда № 279/1993 г. по НОХД № 279/1993 г. по описа на Софийския военен съд, влязла в сила на 27.07.1993 г., изпратена с писмо вх. № 504/27.06.2025 г. но Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Държавна агенция „Архиви“; писмо вх. № 512/01.07.2025 г. на районен съдия при РС – Ихтиман, в едно с копия от Присъда № 97/27.11.2007 г. по НОХД № 412/2007 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, влязла в сила на 13.12.2007 г.; Протокол № 103/08.09.2014 г., съдържащ за одобряване на споразумение по НОХД № 457/2014 г. по описа на РС - Ихтиман, влязло в сила на 08.09.2014 г.; Протокол № 66/02.05.2017 г., съдържащ за одобряване на споразумение по НОХД № 290/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, влязло в сила на 02.05.2017 г., и Протокол № 3/10.01.2019 г., съдържащ определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в сила на 10.01.2019 г., актуално електронно свидетелство за съдимост, издадено от Министерство на правосъдието на Република България и удостоверение изх.

№ 1016/06.06.2025 г. от Съдебно изпълнителна служба при РС - Ихтиман.

В съдебно заседание осъденият А. и неговият защитник поддържат молбата и твърдят, че са налице условията постановяване на съдебна реабилитация.

Представителят на прокуратурата изразява становището, че молителят е реабилитиран по право по всичките осъждания, не са налице условията за съдебна реабилитация, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

След като обсъди искането на осъдения съобразно представените и приети писмени доказателства и закона, съдът установи, че молбата му следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като същият е реабилитиран по право по всичките осъждания.

От писмените доказателства се установява следното:

С Присъда № 279/1993 г. по НОХД № 279/1993 г. по описа на Софийския военен съд, влязла в сила на 27.07.1993 г., молителят А. е осъден на наказание 10 (десет) месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 (три) години. Видно от приложените свидетелство за съдимост и справка за съдимост, по тази присъда осъденият е реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като в изпитателния срок – от 27.07.1993 г. до 27.07.1996 г. – не е извършил друго престъпление.

Реабилитацията по право, по чл. 86 от НК, изключва приложението на съдебната реабилитация по тази присъда.

Относно останалите осъждания, предвид абсолютната забрана, 2 съдържаща се в чл. 86, ал. 2 от НК за повторна реабилитация по право, в случаите, когато пълнолетно лице е извършило престъпление, след като веднъж е било реабилитирано по чл. 86 от НК, съдът установи следното:

С Присъда № 97/27.11.2007 г. по НОХД № 412/2007 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, влязла в сила на 13.12.2007 г., молителят е осъден на наказание „пробация“ за срок от 6 (шест) месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца, за извършено от него на 13.12.2007 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. От Удостоверение изх. № 13/25/03.01.2025 г. от Районна прокуратура – Самоков (л. 5 от делото) се установява, че наложените с тази присъда наказания са изтърпяни от молителя както следва: наказанието „пробация“ - на 03.07.2008 г. и наказанието лишаване от право да управлява МПС – на 22.12.2007 г. По тази присъда за осъдения е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като, видно от свидетелството за съдимост, от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На А. е наложена комплексна санкция, като е осъден на две кумулативни наказания, като всяко от тях е по-леко от наказанието „лишаване от свобода“, поради което абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е две години. Наказанието „пробация“ е изпълнено на 03.07.2008 г., а наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС – на 22.12.2007 г. Срокът по чл. 82, ал.

1, т. 5 от НК е започнал да тече от 03.07.2008 г. и е изтекъл на 03.07.2010 г., като в този срок осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което осъждането и последиците му са заличени, независимо от предвиденото в друг закон или указ.

С определение по Протокол № 103/08.09.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 457/2014 г. по описа на РС – Ихтиман молителят е осъден на наказание „пробация“ за срок от 7 (седем) месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) месеца, за извършено от него на 24.08.2014 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Определението, на основание чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила на 08.09.2014 г. присъда. От Удостоверение изх. № 13/25/03.01.2025 г. от Районна прокуратура – Самоков се установява, че наложените с тази присъда наказания са изтърпяни от молителя както следва: наказанието „пробация“ на 12.04.2015 г. и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС – на 24.12.2014 г. И по тази присъда за осъдения е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като, видно от свидетелството за съдимост, от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На А. е наложена комплексна санкция, като е осъден на две кумулативни наказания, като всяко от тях е по-леко от наказанието 3

„лишаване от свобода“, поради което абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е две години. Наказанието „пробация“ е изпълнено на 12.04.2015 г., а наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС – на 24.12.2014 г. Срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е започнал да тече на 13.04.2015 г. и е изтекъл на 13.04.2017 г., като в този срок осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което осъждането и последиците му са заличени, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Видно от актуално електронно свидетелство за съдимост, издадено от Министерство на правосъдието на Република България, настъпилата реабилитация е отразена.

С определение по Протокол № 66/02.05.2017 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 290/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, молителят е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години; глоба в размер на 180 (сто и осемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) месеца, за извършено от него на 17.04.2017 г. престъпление по чл.

343б, ал. 2 от НК. Определението, на основание чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила на 02.05.2017 г. присъда. И по тази присъда за осъдения е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като, видно от свидетелството за съдимост, от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На А. е наложена комплексна санкция, като е осъден на три кумулативни наказания, като най-тежкото от тях – лишаване от свобода - е по-малко от една година, поради което абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е пет години и не е налице хипотезата на чл. 88а, ал. 2 от НК.

О т Удостоверение изх. № 13/25/03.01.2025 г. от Районна прокуратура – Самоков и справка вх. № 512/01.07.2025 г. от районен съдия при РС – Ихтиман се установява, че наказанието лишаване от свобода, приведено в изпълнение с определение по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС-Ихтиман, е изтърпяно ефективно на 13.08.2019 г.; наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е изтърпяно на 17.08.2017 г., а наложената глоба е заплатена на 03.05.2017 г.

Петгодишният срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК по тази присъда е започнал да тече от 14.08.2019 г. и е изтекъл на 14.08.2024 г., като в този срок осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което осъждането и последиците му са заличени, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Видно от актуално електронно свидетелство за съдимост, издадено от МП на РБ, настъпилата реабилитация е отразена.

С определение по Протокол № 3/10.01.2019 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2/2019 г. по описа на РС - Ихтиман, молителят е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (шест) месеца ефективно; глоба в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева и лишаване 4 от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено от него на 22.11.2018 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Определението, на основание чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила на 10.01.2019 г. присъда. Престъплението, което е умишлено, е извършено от молителя в срока на условното осъждане с определение по Протокол № 66/02.05.2017 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 290/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, поради което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от 6 (шест) месеца лишаване от свобода. И по тази присъда за осъдения е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като, видно от свидетелството за съдимост, от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На А. е наложена комплексна санкция, като е осъден на три кумулативни наказания, като най-тежкото от тях – лишаване от свобода - е по-малко от една година, поради което абсолютният давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е пет години и не е налице хипотезата на чл. 88а, ал. 2 от НК. От Удостоверение изх.