Определение № 930 от 18.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 456/2023
- Вид
- Определение № 930
- Подписан
- 18.07.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24, ал.4 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 930 гр. Стара Загора, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500456 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частни жалби на С. П. К. и на С. Г. К., чрез особен представител адв. К. А. против Определение № 1176 от 05.05.2023г., постановено по гр.д. № 4411/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и се присъждат разноски на ответника.
Частният жалбоподател С. К. намира обжалваното определение за незаконосъобразно, тъй като по делото били събрани достатъчно доказателства относно момента на узнаване за извършеното дарение от ищцата. Счита, че от разпитаните по делото свидетели и обясненията на втория ответник С. К. се установило, че ищцата разбрала за сделката на 22.08.2022г. Исковата молба постъпила в съда в предвидения преклузивен срок, а изводите на съда, че ищцата знаела за сделката, дори подготвяла документи за нея не почивали на доказателства по делото. Моли да се отмени обжалваното определение.
Ответникът С. П. К. изразява несъгласие с постановеното определение.
Излага съображения по съществото на спора. Твърди, че не бил казал на съпругата си за дарението, защото тя нямало да се съгласи. След като отношенията със сина му и съпругата му се влошили, казал на съпругата си, че е дарил двора и къщата на П.. Твърди, че ответникът не е правил никакви подобрения, а я е пригодил за отглеждане на кучета. Сочи, че семейството му със С. било подложено на психически тормоз от сина им и съпругата му, затова се отказвал от дарението си.
В срока са постъпили писмени отговори от другата страна П. С. П., чрез адв. П.. В отговора на частната жалба на С. К. взема становище за 1 неоснователност. Счита, че няма нито документи, нито свидетелски показания в подкрепа на твърденията на ищцата за по – късен момент на узнаване на извършеното разпореждане. Напротив събрани били многобройни и непротиворечиви доказателства за обратното. Излага подробни съображения и моли да се остави без уважение частната жалба.
Претендира разноски за производството.
В отговора на частната жалба на С. К. взема становище за неоснователност. Излага подробни съображения и моли да се остави без уважение частната жалба. Претендира разноски за производството.
В срока е постъпил отговор от С. К., чрез ад. К. А. по частната жалба на С. К.. Ответникът по частната жалба взема становище за основателност на същата и счита, че следва да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и провери допустимостта им, намери за установено следното:
Жалбите са допустими, като подадени в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство от частния жалбоподател С. К., а частната жалбоподателка С. Г. К. е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството.
С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че искът е заведен след изтичане на преклузивния срок.
Гражданско дело № 4411/2022г. по описа на СтРС е образувано по искова молба от С. Г. К. от с.Х., *** срещу П. С. П. и С. П. К. от с.Х., *** от 19.09.2022г., по предявен иск за обявяване за недействителен на договор за дарение на недвижим имот на основание чл.24, ал.4 СК.
С исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът С. П. К. били съпрузи, сключили граждански брак на 17.01.1963г. Оттогава живеели в къща в с.Х., която през 1967г. била дарена на ответника С. П. К. от неговия баща.
През годините ищцата и съпругът й правили редица подобрения и допълнителни постройки в дворното място - лятна кухня, баня, гараж, две стаи с коридор, навеси, с общи средства и съответно били в съпружеска имуществена общност. Към момента ищцата и съпругът й живеели в къщата, в която живеел и синът им - втория ответник П. С. П. със съпругата си. Тъй като не се разбирали с втория ответник, ищцата говорила със съпруга си да го помоли да се изнесе, но разбрала, че имотът бил дарен от съпруга й на сина й на 23.06.2020г.
Двамата ответници не били уведомявали ищцата за намерението си и за сключената пред нотариус сделка. Ищцата разбрала за нея на 22.08.2022г. Счита, че сделката е недействителна, тъй като тя не е изразявала съгласие и не е участвала в сключването й. Това породило правен 2 интерес за ищцата да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен договора за дарение от 23.06.2020г., сключен с Нотариален акт №18, том I, рег.№1208, дело №17/2020г., с който ответникът С. П. К. е дарил на ответника П. С. П. процесния недвижим имот - Поземлен имот №501.228, УПИ II, в квартал 49 по плана за регулация на с.Х., ***, с площ на имота 762 кв.м., а по нотариален акт 725 кв.м., с площ на УПИ II - 763 кв.м., в това число придаваем от улица 1 кв.м., който УПИ е отреден за жилищно застрояване, заедно с всички подобрения и постройките в него.
Ответникът С. П. К. признава изложените в исковата молба обстоятелства, че всички подобрения били направени с общи средства и че ищцата не знаела за сключената сделка с другия ответник, а научила след две години.
Ответникът П. С. П., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата знаела за сделката от деня на нейното сключване. Родителите му - ищцата и другия ответник, решили да се разпоредят с имотите си в полза на деца и внуци. Процесният имот бил отреден за ответника П. С. П.. Двамата родители на ответника подготвяли документите за сделката, ходили при нотариус Р.П., който ги насочил какви документи са необходими. Същевременно били подготвяни и документи за дарение на апартамента на родителите му, който прехвърлили на внука си.
Твърди, че ищцата инициирала прехвърлянето на имотите. Дори след сделката, ищцата поздравила ответника с новата придобивка. Ответникът започнал да ремонтира имота, като направил редица подобрения. Ищцата дори се хвалила пред хората, че с другия ответник са разпределили имотите си на децата и внуците. Проблемите възникнали, когато ищцата узнала за сключения граждански брак на ответника със съпругата му, с която живеели на семейни начала до 20.09.2020г. Родителите на ответника настоявали той да изгони съпругата си, като го заплашвали, че ще развалят сделката с имота.
Поради тази причина ответникът счита, че искът е заведен след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл.24, ал.4 СК и е недопустим.
За установяване на факта относно узнаване за дарението от ищцата, районният съд е допуснал събирането на гласни доказателства.
Свидетелят Д.К.Д. твърди, че ищцата и съпругът й - първият ответник С. П. К. заедно са строили различни сгради в имота, в който живеят и към настоящия момент. Имотът е бил собственост на С. П. К.. В последно време се е говорило, че имотът е прехвърлен на П.. Другият син на С. П. К. и на ищцата също имал имот в селото. С. и С. имали и апартамент в С.З.. От показанията на свидетеля М.Д.М. се установява, С. и С. са строили постройки в имота си в с.Х., като са закупували материали и са теглили ВСКаси.
От показанията на свидетеля С.Н.А. се установява, че преди две години и половина тя и съпругът са си купили нова къща и са започнали да правят ремонти. По същото време ответникът П. С. П. е придобил процесния имот и също е започнал да прави ремонти. Свидетелката и съпругът й са ходили в 3 къщата на П. С. П. нееднократно, говорили са и с неговите родители, които също познават. Свидетелката твърди, че ищцата и съпругът й са се радвали, че П. прави ремонти на къщата и са споделяли, че са доволни, че са разпределили имотите си на децата и внуците си, така че те да носят отговорност вече и децата да са осигурени. Тези разговори установява, че са се случили през лятото на 2020г. Страните са били в добри отношения.
Твърди, че ищцата лично пред нея е заявила, че имотът е прехвърлен на сина й П..
В същия смисъл са и показанията на свидетеля С.С.Я. - съпруг на свидетелката С.Н.А., който твърди, че знае, че имотът, в който живее ответника П. С. П. е негов, тъй като му е помагал при ремонтите. П. С. П. е правил ремонт преди около две години и половина, през лятото на 2020г.
Свидетелят и съпругата му са ходили в имота и там са чули родителите на П.
С. П. - ищцата и ответника С. П. К. да казват, че се радват, че са прехвърлили имота на П. и чакат да видят какъв ремонт ще направи. Установява, че П. С.
П. е направил нова септична яма, баня, електроинсталации е сменил.
Родителите на П. са казвали, че са оправили и двамата си сина, като са си прехвърлили имотите. Братът на П. също има къща в селото от родителите им. Свидетелката Б.Д.С. също установява, че е ходила да помага на ответника П. С. П. при ремонта на къщата му в с.Х., когато е правил септична яма. Това било през лятото на пандемията. Свидетелката е знаела, че това е имот на П..
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите не са вътрешно противоречиви, нито си противоречат помежду си, отразяват непосредствените впечатления на свидетелите и не са налице данни за евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Свидетелите Д.К.Д. и М.Д.М. установяват факти и обстоятелства по съществото на спора - извършваното строителство в поземления имот и не са наясно с прехвърлянето на собствеността му. Свидетелите С.Н.А. и С.С.Я. в показанията си установяват както момента на прехвърляне на имота, така и факта, че С. Г. К. знае за прехвърлянето от момента на извършването му.
Установяват също извършването на ремонти от страна на новия собственик ответника П. С. П.. Показанията на двамата свидетелите не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Времето на извършване на ремонтите от страна на П. С. П. се потвърждава и от показанията на свидетелката Б.Д.С., която също сочи, че това е станало лятото на 2020г., както и че имотът е бил на ответника П. С. П..
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо.
Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
Първата предпоставка за допустимостта на иска е подаването на исковата молба в указаните срокове, които по своя характер са преклузивни.
4
В случая следва да се приеме, че ищцата е узнала за извършеното дарение на процесния недвижим имот, още в деня на сделката. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. От събраните по делото гласни доказателства се установява също, че ищцата и съпругът и са решили да се разпоредят приживе с имуществото си в полза на синовете си и внука си, за да няма спорове след смъртта им за наследството. От друга страна обстоятелството, че преди две години и половина ответникът П. С. П. е започнал да прави ремонти в процесния имот - септична яма, ВиК, подмяна на ел.инсталация, също навежда на извод, че ищцата е знаела за извършеното разпореждане от съпруга и. Всички установени факти сочат на извода, че ищцата е знаела за извършеното дарение от деня на извършването му, поради което срокът за оспорването на сделката е изтекъл на 24.12.2020г., т.е. преди подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело .
19.09.2022г.
Тъй като искът е заведен след изтичане на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 24, ал.4 СК, искът се явява недопустим, поради което производството по делото правилно е прекратено от районния съд.
Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка К., че по делото са налице достатъчно събрани доказателства относно момента на узнаване на извършеното дарение на 22.08.2022г. Разпитаните по делото свидетели Д. и М. установяват факти по съществото на спора, но не и относно момента на узнаване на разпореждането от страна на ищцата. Признанието на ответника С. К. не е достатъчно доказателство за този факт, тъй като следва да се прецени от съда заедно с другите събрани по делото доказателства. В случая по делото са налице събрани доказателства в обратния смисъл. От показанията на свидетелите А. и Я. се установява, че към момента на прехвърлянето на имота ищцата е знаела за него.