Определение № 538 от 17.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Благоевград, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500238 по описа за 2024 година

Производството пред БлОС е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, по частна жалба подадена от С.К. против определение №72/19.01.2024г. по гр.д.№1078/23г. по описа на РС-Петрич , с което е оставено без уважение искането м у за изменение на Решение № 391/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1078/2023 г. по описа на Районен съд град Петрич в частта досежно разноските.

Жалбоподателят сочи, че при определяне на присъденото адвокатско възнаграждение от 1751,20 лв. не е съобразено фактическата и правна сложност на делото, обстоятелствата,че не са разпитвани свидетели, не е изслушвана експертиза, не се е явявал адвоката на страната. Счита, че няма необходимото съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, каквито са разясненията в ТР 6/6.11.2013 г. по т.д. 6/12 г. Сочи, че съдът не е извършил преценка дали размерът му е в унисон с преследваните легитимни цели и дали не нарушава конкуренцията във вътрешния пазар по см. на чл. 101,§ 1 от ДФЕС. С оглед чл. 3 ГПК и предвид Р. на СЕС от 25.1.2024 г. по д. С438/2022 г. съдът следва да оцени справедлив размер, а не минимално установеното с НМРАВ. Също сочи, че в решение от 28.7.2016 г. по т.С57:2015 г. СЕС дава принципни тълкувания и разяснения за прилагане института на съдебните разноски като възстановяването следва се гарантира 1 само по отношение на разумните съдебни разноски, тези които са съобразени с предмета на спора, цената му и положения труд. Затова моли да се измени определението на РС като се присъди адвокатто възнаграждение в размер на 571,20 лв. вместо 1051,20 лв.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жлбата.

В отговора сочи, че правилно РС се е съобрази с чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки възнаграждение в размер, формиращ се от минималните размери, дължими и по двата иска , с начислено ДДС. Изтъква, че подготовката на документите за завеждане на делото се предхожда от продължително време за проучване на съдебната практика, на приложимото национално право и право на СЕС, срещи с клиента, изчисляване на вземанията, разясняване движението на делото и др. дейности, които също следва да бъдат оценени при определяне на възнаграждението. Освен това по делото е депозиран отговор по насрещна искова молба; писмени становища, с цитиране на съделни решения на БлОС по аналогични хипотези, което също е отнело време. Ще следва да се отчете, че адвоткатите имат разходи в изпълнение на професионалните си задължение - за поддържане на кантора, за консумативи, правен софтуер, социални и здравно осигурителни вноски и т.н. Затова счита присъденото адвокатско възнаграждение за съобразено с фактическата и правна сложност и обема на осъществената от адвоката работа и разходите които той понася.

Подадената по реда на чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК частна жалба, БлОС счита за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За преценка на основателността й съдът взе предвид следното:

С постановеното решение РС-Петрич е прогласил за нищожна клауза от договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1753,08 лв., поради противоречие със закона - чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП; осъдил е ответникът С.К. ООД да заплати на М. С. Т. сумата от 112,58 лв., представляваща недължимо платена от него неустойка; а на пълномощника му адвокат М. В. М. – да заплати на основание чл.38 от ЗА сумата от 1 051,20 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за 2 осъществената безплатна адвокатска помощ в проведеното производство.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „С.К. ООД за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера 571,20 лв.

РС е посочил, че е определил възнаграждението при условията на чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА, чл.7, ал.1, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е присъдил адвокатско възнаграждение в минимални размери съотв. от 571, 20 лева с ДДС по установителния иск, а по осъдителния - в размер на 480 лева с ДДС или в общ размер на 1051,20 лв.

Посочил е, че е съобразил фактическата и правна сложност на делото.

БлОС счита определението за незаконосъобразно.

Видно е, че по делото са предявени два иска; същото е приключило в едно с.з.; по делото не са събирани писмени или други доказателства, освен приета справка по процесния догоговор, липсват доказателствени искания от страните като ответната страна е направила изявление, че не неоспорва фактите. Посоченото е основание да се приеме, че делото е без фактическа и правна сложност, поради което и определеното за присъждане възнаграждение в общ размер 1051,20 лв., което е дори малко повече от половината от интереса по двата иска, БлОС счита за незаконосъобразно.

Тезата на ответника по жалбата, че след като са предявени два иска се дължат двете възнаграждения съгл.чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/9.4.2004 г. при съобразяване че конкретния размер на всяко е определено според т. 1 и 2 на чл. 7, ал. 2 от същата, според БлОС, в настоящия случай претендирането им представлява злоупотреба с право и е в нарушение на принципа, залегнал в чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните. Когато съдът констатира злоупотреба с право той има задължение да я осуети, по който въпрос съдебната практика е категорична./вж.Р.

50044/4.7.21 г. на ВКС по т.д. № 71/22 г., Опр. № 174/26.4.21 г. на ВКС по ч.гр.д № 560/21 г. и др./

В случая не следва да се прилага правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, както поради изложеното така и защото това би довело до нарушаване на критериите залегнали в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението, като се има предвид, че предявените пред РС 3 искове произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт - договор за потребителски кредит, като осъдителната претенция за паричната сума е следствие от клузата, чиято нищожност се претендира с първия иск. Освен това обстоятелствената част на исковата молба съдържа факти и доводи за нищожността на неустоечната клуза, което е предмет на първия иск, като предвид разпоредбатата на закона за връщане на даденото по нищожен договор - чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - в петимума на ИМ е направено искане за връщане на даденото по нищожната клауза, което възлиза на сумата от 112,58 лв. С присъденото и по този/втори/ иск отделно възнаграждение с ДДС, определено по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, според БлОС несъмнено се стига до злоупотреба с право и до неоснователно обогатяване.

За осуетятването им, както и за спазване изискването на закона – на чл.

36, ал. 2 от ЗАДв. - за обоснован и справедлив размер, възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, като това е важимо и при определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото не цената на иска определя минималния размер възнаграждение като обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв.

В тази връзка в допълнение по отношение на визираните в Наредбата размери /съобразени от РС/, ще следва да се отбележи Р. 3325/19.3.23 г. на ВАС по адм.д. № 10070/22 г., на 3-то о., в което се цитира т. 47 от решение на СЕС от 23.11.2017 г., по съединени дела С- 427 и С. 428 /16 относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според което „… разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерии, който би могъл да гарантира , че определените от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес.

…“ Заключава ВАС, че това потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните еднствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.; както и че при противоречие на подзаконов нормативен акт със закон следва приложение на чл.15,ал. 3 ЗНА.

4

БлОС съобрази и практиката на ВКС към настоящия момент, че Наредбата №1/09.04.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда, като визираните в нея минимални размери могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. При определянето им се преценява цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Посоченото се приема от ВКС след Решение на СЕС от 25.1.202 4 г. по дело С-438/22 г. В решението на СЕС /което съгл. чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата / е постановено, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В настоящия казус при извършването на дължимата преценка досежно размера на възнаграждението, за което по-горе в акта се изложиха съображения, въззивният съд счита, че определяното му на 571,20 лв. е адекватно и справедливо на извършената по конкретното дело работа от адвоката.

Поради изложеното определението на първоинстанционния съд, с което не е уважена молбата на жалбоподателя да намали възнаграждението на адвоката от 1 051,20 лв. на 571,20 лв. следва да се отмени като незаконосъобразно и се уважи като се постанови изменение на решението в частта досежно разноските като присъденото възнаграждение се намали до размера от 571,20 лв.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №72/19.01.2024г. по гр.д. №1078/23г. по 5 описа на РС-Петрич, с което е оставено без уважение искането на С.К. за изменение на Решение № 391/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1078/2023 г. по описа на Районен съд - Петрич в частта досежно разноските и вместо това постановява:

И зменя Решение № 391/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1078/2023 г. по описа на Районен съд -Петрич, в частта досежно разноските като намалява сумата, която „С.К. ООД ЕИК 202531869 на основание чл.38 от ЗА е осъдено да заплати за адвокатско възнаграждение на адвокат М. В. М., за осъществената от него в полза на М. С. Т., безплатна адвокатска помощ от 1 051,20 лв. с вкл. ДДС на 571, 20 лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6