Акт от 18.12.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 1379/2023
- Подписан
- 18.12.2023
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.37 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 ал.1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.41 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.41 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.24 ал.1 т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 1784
Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
РАЛИЦА
АНДОНОВА
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело
№ 20237050701379 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на „Изток инвест 3000“ ЕООД – София, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Р.Д.чрез пълномощника му адв.М.Т. ***, срещу Национална агенция за приходите - София, с претенция за присъждане на сумата 500 (петстотин) лева, представляваща претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административното производство по чл.41 ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 195/25.08.2021г., отменено с определение №2246/10.09.2021г по ч.адм.д.
№2011/2021г по описа на АС – Варна, ХХІХ с-в; ведно със законната лихва в размер на 93.75лв., считано от 11.08.2021г. – датата на преустановяване на незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателствата, до датата на предявяване на исковата молба 21.06.2023г.; както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното приключване на делото.
В исковата молба се твърди, че с цел отмяна като незаконосъобразни на действията по обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.2 от ДОПК, дружеството е предприело оспорването им по административен ред, приключило с потвърждаващия ги административния акт – решение на Директора на ТД на НАП – Варна. В административното производство „Изток инвест 3000“ ЕООД е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по фактура № 49/19.08.2021г, доказателства за чието реално заплащане са приложени към жалбата до решаващия орган. Сочи се, че обжалването на незаконосъобразните действия по административен ред пред горестоящия административен орган е задължително преди съдебното им обжалване, поради което разноските за адвокатско възнаграждение представляват подлежаща на обезщетение по реда на ЗОДОВ вреда съгласно решение №1 по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихви се сочи, че съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по ТД № 3/2004г. за начален момент на забавата, съответно – правото на законна лихва върху сумата, дължима за незаконни действия или бездействия на административния орган, следва да се счита момента на тяхното преустановяване. Уточнява се в тази връзка, че незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ал.2 ДОПК са преустановени от административния орган на 11.08.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № 1566528/11.08.2021 г., предвид което началният момент, от който следва да се отчита забавата и съответно – възниква правото за претендиране на законна лихва, е датата 11.08.2021г. С тези съображения претендира за уважаване на иска, както и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, надлежно преупълномощеният адв. П.Т. *** поддържа изцяло исковата молба. Уточнява, че в кориците на адм.д. №2011/2021г са налице две фактури – №49, удостоверяваща разноски в административното производство, чието присъждане се претендира понастоящем, и №346, удостоверяваща разноски в съдебното производство, които са присъдени с влязлото в сила определение на съда. Счита, че в случая са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск и настоява за уважаването му, както и за присъждане на разноски по списъка по чл.80 ог ГПК.
С писмения си отговор с.д. №10527/11.07.2023г ответникът – НАП – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. И.А., оспорва иска като неоснователен с твърдение, че посочената от ищеца фактура № 49/19.08.2021 г. (или ф-ра № **********/19.08.2021 г.) ведно с разписка за заплащане на същата сумата от 500 лева по същата фактура, са приложени от дружеството към жалбата, с която пред Административен съд – Варна е оспорено Решение № 195/25.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Сочи, че с Определение № 2246/10.09.2021 г. по адм. дело № 2011/2021 г. съдът е отменил действията на органите по приходите, като е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски в размер на 550 лева /такса и разноски за адвокат/, като основанието за заплащане на разноските са именно процесната фактура №**********/19.08.2021г. и разписката към нея. С оглед изложеното е изразено становище, че претендираните в настоящото производство разходи вече са присъдени на дружеството-ищец с посоченото определение и не следва да му се присъждат повторно. Противното би довело до неоснователно обогатяване на дружеството. От друга страна счита, че липсва и пряка причинно-следствена връзка между действията,на осн.чл.40 ал.2 от ДОПК и заплащането на адвокатското възнаграждение. Пледира се за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Участващият в производството представител на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковата претенция – както по основание, така и по размер.
След като прецени събраните в производството по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че на 10.08.2021г. в 17:20ч на осн.чл.110 ал.4 от ДОПК на ГКПП „Пристанище Варна“ – Запад, органите по приходите в Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на МПС: марка „Волво“ с рег.№ В 6723 ВМ (влекач) и ремарке с рег.№ В 4057 ЕН, на което бил натоварен контейнер № BMOU4894893.
Стоката била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40. След извършеният оглед на видимата част било установено, че превозваната стока представлява метални врати с окомплектовка с общо бруто тегло 11 070 кг. От придружаващите документи било установено, че доставчик и изпращач на стоката е ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD. – Китай, а получател на същата е „Изток инвест 3000“ ЕООД. На осн.чл.37 от ДОПК водачът на превозното средство декларирал, че стоката ще бъде разтоварена в гр.
Николаево, област Стара Загора, склад на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с посочена дата на разтоварване 10.08.2021г. и час на разтоварване - 08.00 часа.
В протокол сер. АА № 0048772/10.08.2021г.
(л.12 – 15 по делото) са обективирани предприетите от служители на Дирекция „Фискален контрол“ действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ал.1 и ал. 2 ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „Изток инвест 3000“ ЕООД, а именно – запечатване на контейнер № BMOU4894893 със съдържащите се в него метални врати с окомплектовка с общо бруто тегло 11 070 кг, чрез поставяне на 1 бр. обикновено техническо средство за контрол – пломба № 0561311. Свалена била линейна пломба, която е върната на водача. В протокола е посочено, че стоката е оставена на отговорно пазене в посоченото МПС, като за МОЛ и пазач на стоката е назначен водача на транспортното средство.
„Изток инвест 3000“ ЕООД е предприело оспорване на действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол сер. АА № 0048772/10.08.2021г., по административен ред – пред директора на ТД на НАП - Варна. Към жалбата (л. 17 и 18 от делото) е било приложено пълномощно (неприложено по ч.адм.д.
№2011/2021г и по настоящото адм.д. №1379/2023г, но цитирано в Решение №125/25.08.2021г на директора на ТД на НАП – л.44 – гръб по настоящото дело), с което управителят на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД очевидно е упълномощил адв. П. Т. Т. да оспорва действията на административните органи и пред компетентния горестоящ административен орган.
Ведно с пълномощното към жалбата е приложена и фактура № 1000000049/19.08.2021 г., издадена от адв. П.Т., за услуга – „адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048772/10.08.2021г.“, стойност на услугата 500 лв., получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № 100000049/19.08.2021 г. издадена също от адв. П.Т., удостоверяваща заплащане на сумата 500 лв. по посочената фактура в брой (л.11 по настоящото дело).
Производството пред Директора на ТД на НАП
Варна е приключило с Решение № 195/25.08.2021 г. (л.44 – гръб по делото), с което жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу действия на органи по приходите, обективирани в протокол сер. АА № 0048772/10.08.2021г., е отхвърлена като неоснователна.
След изчерпване на възможността за оспорване по административен ред „Изток инвест 3000“ ЕООД е оспорило действията по обезпечаване на доказателства и по съдебен ред. Жалбата е депозирана в съда от адв. М.Г.Т. въз основа на договор за правна защита и съдействие (л.14 по ч.адм.д. №2011/2021г), с който е договорено възнаграждение в размер на 500лв., изплатено във брой, с положени подписи на клиента и на адвоката, и пълномощно от 08.07.2021г (л.9 по ч.адм.д. №2011/2021г). Приложени са горецитираните фактура и разписка с №№49 от 19.08.2021г, издадени от адв.П.Т.; както и фактура №0..346/01.09.2021г, издадена от адв. М.Т., за услуга – „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АС – Варна срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК, наложени с протокол сер. АА № 0048772/10.08.2021г.“, стойност на услугата 500 лв., получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № 0..346/01.09.2021г., издадена също от адв. М.Т., удостоверяваща заплащане на сумата 500 лв. по посочената фактура в брой (л.13 по ч.адм.д. №2011/2021г).
Образуваното по жалбата ч.адм.д. №2011/2021г на АС – Варна е приключило с Определение №2246/10.09.2021г., с което жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД е преценена като основателна, съответно – действията, обективирани в протокол сер. АА №0048772/10.08.2021г., потвърдени с Решение №195/25.08.2021г. на директора на ТД на НАП - Варна са отменени като незаконосъобразни. Със същото определение НАП – София е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото, от които 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено с издадените от адв.П.Т. фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка към нея от същата дата. Така постановеното определение е окончателно по аргумент от чл.41, ал.3 от ДОПК.
В срока по чл. 248 ал.1 предл.2-ро от ГПК е постъпило искане от административния орган за изменение на Определение №2246/10.09.2021г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар от 500 лв. на 300 лева. С Определение № 2511/06.10.2021 г. по ч.адм.д. № 2011/2021г. това искане е оставено без уважение.
Видно от отбелязването върху приключващото производството Определение №2246/10.09.2021г , в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за сумата 550лв. на 28.10.2021г.
При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл.129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ или решен вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. Проверката относно обстоятелствата по чл.204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения.
Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a75e5890-b9c9-4b14-b44f-500f1cf6daf8