Определение № 1795 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20258002104467 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ГПК.

С постановено по настоящето дело определение № 998/ 02.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 786 от 25.06.2025 г. по гр.д.№ 2369/ 2024 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. П. К. против „Бомес“ ООД иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г, ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното плащане, за разликата над 10 000 лева до 70 000 лева. С определението М. П.

К. е осъден да заплати на „Бомес“ ООД сумата 1 597,79 евро /хиляда петстотин деветдесет и седем евро, седемдесет и девет евроцента/ адвокатско възнаграждение за касационното производство.

С молба вх.№ 5252/ 16.03.2026 г. ищецът М. К. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на производството.

Защитата на ответната страна се ограничила до изготвяне на отговор срещу касационната жалба. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските като адвокатското възнаграждение на ответника бъде определено „… до минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.“.

Ответната страна „Бомес“ ООД оспорва молбата. Поддържа, че материалният интерес в касационното производство не е 10 000 лв, а 60 000 лв и че възнаграждение в размер 3 125 лв е в размер едва 43 % от предвидения като минимален в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Самият ищец, при образуване на изпълнително производство за процесното вземане, преди да бъде отменено решението за осъждането на 1 ответника да заплати 70 000 лв обезщетение за същата злополука, договорил и платил изцяло 12 500 лв възнаграждение на процесуалния му представител за образуване на изпълнително производство за събиране на вземането. Затова платеното адвокатско възнаграждение на представителя на ответника в касационното производство не счита за прекомерно и моли определението да не бъде изменяно в частта за разноските.

Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна.

С определението, чието изменение се иска, касационната жалба на ищеца не е допусната до разглеждане, а тя е била насочена срещу тази част от въззивното решение, с което претенцията му е отхвърлена за разликата над 10 000 лв до 70 000 лв. Затова основателно ответникът възразява, че материалният интерес в касационното производство е 60 000 лв, а не 10 000 лв. Независимо от това, уговореното и платено от ответника на процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно, предвид обема на извършената работа и сложността на делото. Защитата на ответника в касационното производство се е изчерпала с изготвяне на отговор срещу касационната жалба. Делото не съставлява никаква фактическа сложност /в производството по чл.288 ГПК факти не се установяват, нито се проверяват фактическите констатации на въззивния съд/. То не съставлява и правна сложност, тъй като са поставени само два правни въпроса за допускане на касационния контрол, а по разрешаването на тези въпроси съдебната практика е константна. При това положение възнаграждение за извършената от адвоката на ответника работа в размер над 700 евро съдът намира за прекомерно. Аргумент за обратното от предвидените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не може да се черпи, тъй като с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/ 22 е прието, че нормите на Наредбата противоречат на правото на ЕС и на националния съд е указано да откаже да приложи тази правна уредба, включително когато предвидените минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Без значение е и доводът, че М. К. е платил много поголямо по размер възнаграждение на своя представител за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата 70 000 лв, която първоначално ищецът е бил осъден да му плати. Естеството на изпълнителното производство е различно от това на касационното и коректна съпоставка между платените възнаграждения на адвокати в двете производства не може да бъде извършвана. В исковото производство ищецът не е представил доказателства за платено възнаграждение на адвоката му пред никоя от инстанциите.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение № 998/ 02.03.2026 г. по гр.д.№ 4467/ 2025 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.* да заплати на „Бомес“ ООД, ЕИК 205592198, гр.Пловдив, бул."Княгиня Мария Луиза" № 72, вместо сумата 1 597,79 евро /хиляда петстотин деветдесет и седем евро, седемдесет и девет евроцента/ адвокатско възнаграждение за касационното производство, сумата 700 /седемстотин/ евро адвокатско възнаграждение за касационното производство.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3