Определение № 27418 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27418 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110116640 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „.............“ ЕООД в качеството си на управител на етажна собственост с адрес:гр. ............., против Н. Е. П. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6985/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ по електронен път е присъединено заповедното производство, образувано под ЧГД № 6985/2025 г. по описа на Районен съд Плевен.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от електронните документи по ЧГД № 685/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, преди залепване на уведомлението са направени посещения на 30.11.2025г. , 11.12.2025г., 04.01.2026 г., 05.02.2026 г., 21.02.2026 г. и 06.03.2026 г. като е посочено, че лицето живее на адреса. Следва да се посочи, че връчителят е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник, от които се установява, че длъжникът живее на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението и е отразено от призовкаря с посочване на източник, че той живее на адреса, то в тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Отделно от гореизложеото, на следващо място, при положение, че длъжникът не е намерен, преди да пристъпи към преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, заповедният съд съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК е следвало да извърши служебно проверка относно адресната регистрация и месторабота на длъжника. Съдът е извършил проверка за адресната регистрация и справка за месторабота на длъжника, като видно от материалите по делото е установено, че длъжникът има работодател – „..............“ АД, като от електронния запис по ЧГД № 6985/2025 г. по описа на Районен съд Плевен липсват данни да 1 е разпоредено връчване на заповедта по реда на чл. 410 ГПК чрез установения работодател на длъжника.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Плевен за преценка за извършване на процесуалните действия по връчване на заповедта за изпълнение чрез установения работодател, а след това за преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в последния случай да бъде сканирано и съобщението до заявителя, с което на последния е връчено разпореждането за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 187457/11.06.2026 г., подадена от от „.............“ ЕООД в качеството си на управител на етажна собственост с адрес:гр. ............., против Н. Е. П. с ЕГН: **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 16640/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 171-ви състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ЧГД № 6985/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, да се изпратят на съответния граждански състав на Районен съд Плевен, за преценка за извършване на процесуалните действияпо връчване на заповедта за изпълнение чрез установения работодател, а след това за преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в последния случай да бъде сканирано и съобщението до заявителя, с което на последния е връчено разпореждането за предявяване на иск по чл.

422 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2