Решение № 270 от 29.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Цветанка П. М.ова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20221800100193 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ПК „З. 91“ срещу Н. Л. П..

Ищецът ПК „З. 91“ твърди, че на 20.04.2021г. сключил с ответницата Н.

Л. П. споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което П. поела задължение да му заплати парична сума в размер на 74357,93 лева на 149 равни месечни вноски от по 500 лева (само последната - в размер на 357,93 лева) с падеж 25-то число на месеца, считано от 25.05.2021г.

Ответницата заплатила само първите три вноски за 2021г. в общ размер 1498,98 лева, като неплатеният остатък възлизал на 72858,95 лева. Съгласно т.

4 от споразумението, при забава в плащането на която и да е от вноските, цялото вземане се превръща в предсрочно изискуемо. Позовавайки се на тази клауза, ищецът депозирал на 12.11.2021 т. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 674/2021 г. по описа на РС - Пирдоп. На 15.11.2021 г. районният съд издал срещу Н. Л. П. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 72858,95 лева - главница по споразумение от 20.04.2021г. с нотариална заверка на подписите, за законната лихва върху тази сума от 12.11.2021г. до изплащане на вземането, както и за разноските по делото от 3088 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК П. депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ПК „З. 91“ предявява иск за установяване на вземането.

На ответницата е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и, в едномесечен срок от връчването, същата е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът, на който се позовава ищецът, е нищожен поради липса предмет. Поддържа, че не е ясно, какъв е предметът на спогодбата, дали има съществуващ или възможен спор между страните, по повод на който е сключена спогодбата, и какъв е той, както и не е 1 ясно, е кое е материалното право, засегнато от този спор, респ. кои са правопораждащите претенцията на ищеца юридически факти. Навежда довод за нищожност на договора и поради липса на валидно правно основание, тъй като предшестващи облигационни отношения между страните не са съществували. Поддържа, че през периода 14.12.2012 г. - 05.06.2021 г. между нея и ищеца съществувало трудово правоотношение, като тя заемала длъжността „продавач“ (от 14.12.2012 г. до 01.01.2017 г.) и длъжността „продавач - консултант“ (през остатъка от периода) в магазин в с. А., стопанисван от ищеца. След ревизия в магазина били установени липси. При условията на евентуалност, ответницата твърди, че споразумението е унищожаемо, тъй като е подписала същото под заплаха от председателя на кооперацията, че, ако не стори това, ще бъде подаден сигнал в прокуратурата.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ищецът се представлява от адв. П., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Представя писмени бележки, в които развива обстойни съображения във връзка с възраженията на ответницата. Оспорва довода й за нищожност на процесното споразумение поради липса на съгласие, като се позовава на съдебна практика по този въпрос. Счита, че не е доказан порок във волята на страните, който да е довел до липса на съгласие по всички клаузи на споразумението или по някой отделен негов съществен елемент. Подчертава изявление на ответницата в писмения отговор, което тълкува като признание за постигнато съгласие между нея и насрещната страна по споразумението.

Изразява становище, че последното не е спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, а е установителен договор.

Оспорва твърдението на ответницата, че споразумението е нищожно поради липса на основание. Оборва това твърдение с теоретични и практически доводи, че основанието на сделката е типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на съответния вид договор. Отнася тези принципни съображения към процесното споразумение в качеството му на установителен договор, като подчертава, че целта на последния е само установяване на действителното правно положение между страните, а правната последица от сключването му е да задължи страните да се съобразяват с така установеното положение. Прави извод, че именно това е типичната и непосредствена правна цел, т.е. основанието, на този тип договори, поради процесният такъв не е нищожен поради липса на основание.

Оспорва също така възражението на ответницата за унищожаемост на договора поради заплашване. Излага принципни съображения за същността на заплашването, съставомерно по смисъла на чл. 27 и 30 от ЗЗД. Черпи аргументи от съдържанието на трудовото правоотношение между страните и задълженията на ответницата по него. Сочи, че, в качеството си на материално отговорно лице, именно ответницата носи пълна имуществена отчетническа отговорност за констатираните при ревизията на магазина липси, и именно тя следва да ги възстанови в пълен размер. Поддържа, че заплашването води до недействителност на волеизявлението, само ако е в резултат на непозволени и противоречащи на закона или морала действия. И обратно: ако те не са такива, 2 дори да са породили страх у другата страна, не е налице опорочаване на волята й по смисъла на чл.30 от ЗЗД. Сочи, че възможността на работодателя да упражни правото си да сигнализира прокуратурата за констатирани материални липси, не представлява нито незаконосъобразно или непозволено действие, нито е в противоречие на добрите нрави и морала, а негово гарантирано и закрепено в закона право. Позовава се на съдебна практика, съгласно която не могат да представляват заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД действията на лице, което чрез подаването на жалба до компетентните институции цели установяване и защита на своите права, а дори това да е възбудило страх и притеснение у ответницата, то не е налице хипотезата на чл.

30 от ЗЗД. Сочи и съдебна практика, според която наличието на обстоятелства, които сами по себе си могат да предизвикат страхови представи, не съставлява заплашване, което може да доведе до унищожаване на договора. Анализира свидетелските показания и намира, че те също не доказват твърдяното от ответницата заплашване. При условията на евентуалност релевира връзка между чл. 365 от ЗЗД и чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, като поддържа, че страните са целели да избегнат бъдещ съдебен спор по реализиране на пълната имуществена отчетническа отговорност на ответницата. Черпи аргументи и от факта, че П. е извършила три превода в изпълнение на задълженията си по процесното споразумение.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд ответницата не се явява. Представлява се от адв. Н. и адв. Е., които оспорват исковата молба и молят съда да постанови решение, с което отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан. Намират, че събраните доказателства подкрепят изложените доводи и съображения в отговора на исковата молба.

Претендират разноски по представения договор за правна помощ и съдействие. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

От приложеното ч.гр.д. № 674/2021г. по описа на Пирдопския районен съд се установява, че на 12.11.2021г. ПК „З. 91“ е подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. Л.

П. за сумата 72858,95 лв. Като основание за претендираното вземане, заявителят е посочил нотариално заверено споразумение от 20.04.2021г.

Със заявлението е представено и заверено копие от самото споразумение, с което Н. Л. П. е поела задължение да заплати на ПК „З. 91“ сума в общ размер 74357,93 лв. на разсрочено плащане за 149 месеца, като забавата в плащането изцяло или отчасти на която и да било месечна вноска прави предсрочно изискуемо цялото вземане.

Сезираният със заявлението съд го е уважил, като на 15.11.2021г. е издал заповед за изпълнение № 411 за претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея от 12.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски в общ размер на 3088 лв.

Видно от приложеното по заповедното дело копие от покана за доброволно изпълнение, същата е била изпратена до длъжницата на 16.12.2021г.

По делото няма данни за датата на връчването й, но, с оглед обстоятелството, че П. е подала възражение по чл. 414 от ГПК на 04.01.2022г., 3 съдът намира, че същото е в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

В изпълнение на дадени от съда указания, на 15.02.2022г. ПК „З. 91“ е подала в РС- Пирдоп искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането. В нея се навежда довод за съществуване на нотариално заверено споразумение между страните, и се претендира установяване на дължимостта на сумата именно на това основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към исковата молба отново е приложено заверено копие от споразумението, на което ищецът основава претенцията си.

Преценявайки, че делото не му е родово подсъдно, Пирдопският районен съд е прекратил производството по него и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд, където същото е било образувано под № 193 по описа за 2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. П. е подала отговор, с който твърди, че процесното споразумение представлява спогодба по чл. 365 от ЗЗД, но тя е нищожна поради липса на съгласие и липса на основание. Прави и възражение за унищожаване на споразумението като сключено под заплаха, тъй като върху нея било упражнено психическо въздействие да го подпише, а в противен случай – да бъде „предадена на прокуратурата“ за установените в магазина липси. Поддържа, че без това въздействие, тя не би подписала споразумението.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.11.2023г., съдът е приел като писмени доказателства заверени преписи от Трудов договор № 127/14.12.2012г., длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“ и акт за резултатите от проверката на стоково- материалните ценности към 06.01.2021г. (подписан от счетоводителя Н. Х. М. и материално отговорното лице Н. Л. П.), с която се установяват липси на стойност 74357,93лв. (л. 40 – 44 от делото).

Разпитани са един свидетел на ищеца и трима свидетели на ответницата за установяване на обстоятелствата, чието доказване съдът е разпределил в тежест на всяка от страните.

Свидетелката Л. И. С. съобщава, че познава ответницата Н. П. като колежка, тъй като работили заедно в кооперацията – съответно в с. Д.

(свидетелката) и в с. А. (ответницата). Ответницата й се обадила през м. февруари – м. март 2021 г. и казала, че е притеснена, тъй като е накарана да подпише споразумение във връзка с ревизия. Свидетелката споделя, че по същия начин били приключили и нейните отношения с кооперацията, поради което казала на П., в никакъв случай да не подписва. Според свидетелката, ответницата била продавач- консултант в магазина в с. А. заедно с още 3-4 жени на същата длъжност, но ревизия била направена само на ответницата.

Последната й споменала за голяма сума - около 70 000 лв. Свидетелката счита, че ответницата е била заплашвана, че ще стане страшно, ако не се подпише на споразумението. Трябвало да подпише, защото щели да разгласят навсякъде, че тя е крадла. Тези заплахи са били отправени от Н. М. и г-н М..

Свидетелката знае, че ответницата е била заплашвана със сигнал до прокуратурата във връзка с тези обстоятелства, какъвто имало и за самата свидетелка. Заявява, че за отношенията между Н. П. и кооперацията знае от самата ответница, защото поддържат връзка.