Решение № 4521 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4521 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20215330112591 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от П . Н . Л., ЕГН ********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист от 19.05.2012 г., издаден по ТД № 3059/2012 г. на СГС, ТО, 6-2 състав, а именно 8 820,88 лв. – главница по потребителски кредит, 2 791,91 лв. – лихва за периода 08.12.2011 г. – 29.07.2021 г.; 6 0 2 , 8 4 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 85 лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лв. – държавна такса, за които суми е образувано изпълнително дело № *****/2020 г. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № **** с район на действие ОС гр.

Пловдив.

В исковата молба и в уточняващи молби от 20.08.2021 г. и 07.10.2021 г. ищецът твърди, че на 30.07.2021 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № *****/2020 г., по описа на ЧСИ К. П., рег. № ****, в която се посочвало, че следва да заплати на ответното дружество горепосочените суми, както и законна лихва върху главницата. Поддържа, че изпълнителният лист за процесните суми е издаден по арбитражно дело № 1235/2011 г., по описа на арбитър Б. Г.

Ищецът сочи, че вземането произтича от валидно сключен от него, в качеството му на поръчител, договор за револвиращ кредит с кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД. Твърди, че не е уведомяван за неизпълнени по договора задължения или за налични просрочия нито за образувани дела срещу него във връзка с договор за кредит с кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД.

1

Поддържа, че на основание посоченото решение по арбитражното дело е издаден и изпълнителен лист от 19.05.2012 г. Ищецът счита, че не дължи процесните вземания, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че петгодишният давностен срок за вземането за главница в размер на 8820,88 лева е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист от 19.05.2012 г. и е изтекъл на дата 19.05.2017 г. Същото счита и за вземанията за юрисконсултско възнаграждение в размер на 602,84 лева, за разноски по арбитражното производство в размер на 85 лева и за държавна такса в размер на 50 лева. По отношение на вземането за лихви счита, че същото се е погасило с изтичане на тригодишна давност.

Посочва се, че искът е насочен срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД поради обстоятелството, че същият по силата на договор за цесия е придобил дълга, предмет на арбитражно решение № 1235/08.12.2011 г. по арб. дело № 1235/2011 г. по описа на арбитър Б. Г., като ищецът твърди, че не е уведомен за цесията.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. Посочва се, че е налице сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между ответното дружество и „Профи Кредит България ЕООД, по силата на който последното е цедирало на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си спрямо солидарните длъжници П. Л. и Д. П., произтичащо от Договор за кредит № ************.

Ответникът поддържа, че въз основа на подадена от него молба е образувано изп. дело № *****/2020 г. по описа на ЧСИ К. П., с което действие дружеството недвусмислено е заявило, че счита ищеца за свой длъжник.

Поддържа, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, като в случай че се приеме, че това не е реализирано, то уведомяването се осъществява посредством отговора на исковата молба.

Твърди се, че предвидената в закона погасителна давност за вземането не е изтекла, като се изтъкват обстоятелства, които са довели до нейното спиране и прекъсване. Сочи се, че въз основа на процесния изпълнителен лист било образувано изп. дело № ******/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, а с депозираната на 11.07.2012 г. от „Профи Кредит България ЕООД било поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците. Навеждат се твърдения, че са извършвани изпълнителни действия на 16.07.2012 г.

(запорни съобщения до множество банки), на 05.11.2013 г. (запорно съобщение до работодателя на ищеца), на 04.12.2015 г. (искане за насрочване на опис на движими вещи), на 11.04.2017 г. (призовка за принудително изпълнение до длъжниците относно насрочения опис на движими вещи), на 13.12.2018 г. (молба за конституиране на ответника по изпълнителното дело като цесионер ведно с искане за насрочване на опис на движими вещи).

Излага се, че след прекратяването на посоченото изпълнително дело, по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД било образувано изп. дело № *****/2020 г. по описа на ЧСИ К. П., като новият взискател поискал с молбата си извършване на справки, налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи. Ответникът твърди, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на описаните в писмения отговор изпълнителни действия, поискани, както от предишния, 2 така и от настоящия взискател. Поддържа, че така предприетите изпълнителни действия са прекъснали течащата относно процесното вземане погасителна давност, поради което според ответника, същата не е изтекла.

Счита, че в настоящия случай от датата на образуване на изп. дело № *****/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. – 11.07.2012 г. до дата 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/1980 г. и погасителна давност не е текла по време на висящността на изпълнителното дело. Твърди, че и след дата 26.06.2015 г. във връзка с изп. дело № ****/2012 г. и последващото образувано изп. дело № *****/2020 г. има извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че срещу него е заведено изпълнително дело от ответника, като вземанията по изпълнителния лист ищецът счита, че са погасени по давност и поради това не се дължат от него.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес за предявяване на настоящия иск, в това число, че по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което ответникът е взискател, а ищецът – длъжник, както и че за обективираните в изпълнителния лист задължения е изтекла предвидената в закона погасителна давност след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ответника е указано да установи съществуването на валидно вземане, подлежащо на принудително изпълнение, в това число и фактите, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането.

Съдът е отделил като безспорни следните факти и обстоятелства: за процесните суми е издаден изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по т. д. № 3059/ 2012 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 – 2 състав, предвид подлежащо на изпълнение Решение № 1235/08.12.2011 г., постановено по арбитражно дело № 1235/2011 г., по описа на арбитър Б. Г.; процесните вземания, произтичащи от договор за кредит, по който ищецът е длъжник, са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 08.08.2018 г.

Изпълнително дело №****/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, район на действие ОС – Пловдив, е образувано по молба на първоначалния кредитор „ПрофиКредит България“ ЕООД с вх. № 123260 от 11.07.2012 г. срещу двамата длъжници Д. П. и ищеца П. Л., в която молба е обективирано искане за налагане на запор върху банкова сметка на ищеца (л. 307, том II от делото). ЧСИ М. е наложил запор на вземанията на ищеца от банковата му сметка в Търговска банка Инвестмънтс АД, като запорното съобщение е получено от банката на 23.07.2012 г. На 04.12.2015 г. е подадена молба от „ПрофиКредит България“ ЕООД с искане за извършване на опис на 3 движимото имущество по изпълнителното дело (л. 440, том II от делото).

Ответникът по делото в качеството си на цесионер на процесните вземания е подал на 13.12.2018 г. молба пред ЧСИ М. за конституирането му като взискател по делото спрямо двамата длъжници, като в молбата е отправено искане за налагане на опис на движими вещи (л. 441, том II от делото). ЧСИ М. е издал на 14.03.2019 г. Постановление за прекратяване на делото поради перемпция (л. 455, том II от делото).

Титуляр на вземанията по изпълнителя лист първоначално е бил „ПрофиКредит България“ ЕООД, а впоследствие тези вземания са цедирани на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 08.08.2018 г. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В приложения по делото договор за цесия не е уговорено друго, поради което съдът приема, че с цедиране на вземанията по потребителския договор се прехвърлят и вземанията на кредитора към ищеца по делото.

Ищецът е уведомен от ответника на 15.11.2018 г. за цесията (л. 451-452, том II от делото), а също и с исковата молба.

Изпълнително дело № 1226/2020 г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, район на действие ОС – Пловдив, е образувано по молба на ответника с вх. № 48939 от 21.08.2020 г., в която е отправено искане за извършване на принудителни действия – опис на движими вещи (л. 132, том I от делото), по отношение на всички длъжници, посочени в изпълнителния лист (съгласно първия абзац на молбата). С молба с вх. № 44695 от 02.07.2021 г. (л. 186, том I от делото) ответникът като взискател по изп. дело е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо ищеца П. Л. – опис на движими вещи. С искане за вписване на възбрана от 15.07.2021 г. (л. 230, том I от делото) е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца на 20.07.2021 г. (датата на получаване на искането от СВ – К.) (л. 227, том I от делото). ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя Шнайдер Електрик България ЕООД относно трудовото възнаграждение на ищеца, което съобщение е получено на 19.07.2021 г. (л. 224, том I от делото), както и запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, получено на 19.07.2021 г. (л. 226, том I от делото) и до Банка ДСК, получено на 19.07.2024 г. (л. 223, том I от делото).

Издадено е разпореждане на ЧСИ за спиране на ИД от 03.11.2021 г . (л. 277, том I от делото) – в сила от 23.11.2021 г. (л. 280 и л. 285-286, том I от делото) въз основа на обезпечителна заповед от 11.10.2021 г. с мярка за спиране на изпълнителното производство.

При образуване на първото изпълнително дело по принцип са действали тълкувателните разрешения на ППВС № 3 от 1980 г. Въз основа на тълкуванията, дадени в постановлението, както и в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, по време на изпълнителния процес погасителна давност за задълженията не тече. Нова давност започва да тече на 26.06.2015 г., от която дата ППВС е обявено за загубило силата си и приложение намират дадените тълкувания в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Тези изводи за действието във времето на двата споменати тълкувателни акта се основават на приетото в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС. След 26.06.2015 г. давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, част от 4 съответен изпълнителен способ, като в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС са посочени изрични примери за действия, прекъсващи давността, и такива, които не я прекъсват, като е прието също и новото разрешение, обратно на приеманото до този момент от цитираното постановление на ВС, че по време на изпълнителното дело погасителната давност не спира.