Решение № 43 от 28.01.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Монтана, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630101214 по описа за 2025 година

Предявен е иск от “*****, гр. София и е образувано гр.д. 1214 по описа на РСМонтана за 2025 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 569/2025 година по описа на РСМонтана. Исковата молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът в производството твърди, че с ответника на 28.09.2001 година сключили договор. Въз основа на този договор и приложения към него предоставяли електронни съобщителни услуги за пет номера, подробно посочени в исковата молба. За периода 21.02.2023 – 20.07.2023 година ответникът не заплатил задълженията си за доставените и използвани от него услуги на обща стойност 140.55 лева (71.86 Евро). За част от мобилните услуги на четири от използваните номера ответникът е направил пренос към мрежата на друг оператор преди изтичане на срока на ползване на приложенията, с които са активирани. Договорът в цялост е останал в сила само за номер ***. По отношение на другите номера договорът е прекратен на 11.08.2023 година поради незаплащане на използваните мобилни услуги. Предсрочното прекратяване на договора за тези четири номера е санкционирано с начисляване на неустойка в размер на 203.30 лева (103.95 Евро). Начислена е и лихва за забавено плащане от падежа на всяко вземане до датата, предхождаща подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както следва – 25.13 лева (12.85 Евро) върху вземането за месечни такси и 39.53 лева (20.24 Евро)върху вземането за неустойка. За вземанията си ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение, където по ч.гр.д.569/2025 година съдът е издал заповед за изпълнение за посочените по – горе суми с изключение на лихвата за забава върху 1 неустойката в размер на 39.53 лева. Подадено в срока по чл.414 ГПК възражение от страна на длъжника, обосновава правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането му в посочените размер. Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕТ А. – Д.Г.“ взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че клаузите на договора, анексите и приложенията са неравноправни, без да конкретизира твърденията си. Твърди, че ищецът незаконосъобразно претендира заплащане на неустойки, лихви и обезщетения за едно и също посочено като главница вземане. Заявява искане ищецът да представи първоначалния договор и всички приложения и анекси, на които основава искането си и да му бъде дадена допълнителна възможност да вземе становище по тях.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно икономическа експертиза, от анализа на които съдът приема за установено следното:

На 06.05.2016 година между страните в производството е сключен договор 502477999. Според договора мобилният оператор предоставя електронни съобщителни услуги на клиента при условията, посочени в договора и Общите условия. Конкретните параметри на всяка една услуга се определят от приложения към договора. Последно договорът е преподписан на 08.01.2021 година и е със срок на действие 08.01.2023 година.

Операторът е предоставял услуги за 5 номера със стандартни месечни абонаментни такси според последно подписания договор в общ размер на 85.86 лева (43.90 Евро)без ДДС, но с включена индексация 15.3% за 2022 година. На 30.03.2023 година ответникът е подал заявление за пренасяне на номера в мрежата на Йеттел. Към тази дата срокът на договора е бил изтекъл и е станал безсрочен. Въпреки това ищецът е начислил неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 201.30 лева (102.92 Евро), която е едно от търсените в настоящото производство вземания (към нея са добавени и 2.00 лева -1.02 Евро за обезщетение при обработка на просрочени задължения).

От заключението на вещото лице се установи също, че дължимата сума от ответника за предоставени електронни съобщителни услуги е в размер на 56.27 лева (28.77 Евро) за периода 21.02.2023 – 20.03.2023 година. Независимо от преустановяване на договорните отношения между ищеца и ответника, операторът продължил да начислява суми за месечни абонаментни такси, върху които дори начислил корекция от 8%.

В настоящото производство съдът не може да коментира и не е изследвал твърдението на ответника, че се е явил в офис на оператора, където е поискал да плати действително дължимата от него сума, но му било отказано под предтекст, че следва да заплати всички начислени му суми (неустойки, лихви за забава и такси по вече прекратените услуги). Затова приема, че по отношение на действително установеното вземане от 56.27 (28.77 Евро)лева е налице забава, поради което дължи обезщетение за периода от падежа на вземането 12.04.2023 до датата, предхождаща подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение 04.03.2025 година в размер на 14.23 лева 2

(7.28 Евро).

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Процесният договор за мобилни услуги е индивидуален договор, сключен при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС. Доколкото страни по договора са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор и има качеството "Търговец" по смисъла на § 13, т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП.

По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната услуги, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат и разноски, направени в настоящото и в заповедното производство, както и на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното, респ.заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕТ А. – Д.Г., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ******, представляван от Д.Д.Г. ВЗЕМАНЕТО на „****” ЕАД ****** ЕИК *** в размер на 28.77 Евро с ДДС главница, представляваща задължения за плащане на електронни съобщителни услуги за периода 21.02.2023 – 20.03.2023 година, дължима ведно със законната лихва считано от 05.03.2025 година, както и 7.28 Евро мораторна лихва, дължима за периода от 12.04.2023 до 04.03.2025, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 569/2025 по описа на РС – Монтана, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер, както и за вземанията за неустойка и лихва за забава върху начислената неустойка.

ОСЪЖДА ЕТ А. – Д.Г., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ******, 3 представляван от Д.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД ****** ЕИК *** сумата от 69.54 Евро, представляваща разноски, направени в заповедното и настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „****” ЕАД ****** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ А. – Д.Г., ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ******, представляван от Д.Д.Г. сумата от 339.50 Евро направени в настоящото и в заповедното производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4