Определение № 6436 от 25.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6436 гр. София, 25.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100112916 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от С. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** против, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, офис сграда ****, офис 4, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. Е. М. не дължи на „„А. ЗА С. НА В.“ ЕАД общо сумата 26 721,63 лв., както и свързаните с нея акцесорни плащания за лихви и неустойки, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че, ищецът е бил длъжник по договор за потребителски кредит № 146/2009 г., сключен с Алфа Банк /Юробанк България АД/ на 09.11.2009 г., за сума, която към настоящия момент е в размер 31 762,88 лв. Във връзка с този договор, ищецът заявява, че е изпаднал в забава към кредитора, който с Договор за прехвърляне на В. /цесия/ от 23.04.2018 г., е прехвърлил вземането си по посоченият договор за потребителски кредит на ответника.

С Уведомително писмо, изх. № ЛД-УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/N146/2019 от 10.06.2018 г., ищецът бил уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор. С Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/N146/2019 от 19.06.2018 г., ищецът бил уведомен за така извършената цесия и от ответното дружество.

С писмо от 03.05.2019 г., ответникът поканил ищеца да му заплати частична сума във връзка с това вземане.

С писмо, вх. № ВХ-19-00173-1/17.05.2019 г., ищецът възразил относно дължимостта на процесната сума, тъй като счита същата за погасена по давност.

1

С писмо от 06.10.2020 г., ответникът продължил да претендира посоченото вземане, с оглед на което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, по силата на който иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираната от последното сума.

В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 124 ГПК, че той не дължи на ответника „„А. ЗА С. НА В.“ ЕАД посочените суми, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като му се при съдят сторените разноски.

Представил е прилагане на писмени доказателства.

По същество моли съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък. Възразява срещу размера на поисканото от ответника ю.к. възнаграждение.

Ответникът „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД оспорва така предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.

На първо място заявява, че давността започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо, докато в настоящия случай вземането не е обявявано за предсрочно изискуемо, нито от страна на предходните кредитори, нито от ответника, поради което счита, че възражението на ищеца е направено преждевременно.

Счита, че понастоящем вземането на кредитора се явява ликвидно и изискуемо, без да е налице настъпването на института на погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД.

Представил е писмени доказателства.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените разноски.

Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между Алфа Банк /Юробанк България АД/ и С. Е. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 146/2009 г., по силата на който на ищеца М. е предоставена сумата 20 000 лв., като са определени и съответните лихви, такси и разноски.. Не се спори, че длъжникът е изпаднал в забава по отношение на Банката – кредитор, поради което на 26.10.2010 г. страните и трето лице, в качеството му на поръчител, са подписали Анекс № 1, в който е отразено, че крайният срок за погасяване на кредита е 09.11. 2019 г., а през следващите 12 месеца – до 09.11.2020 г. длъжниците ще заплащат само лихви. Договорени са съответните лихви за просрочие и е уговорено солидарно задължение на длъжника и поръчителя, съобразно изискванията на чл.

138 и сл. ЗЗД и чл. 121 и сл. ЗЗД. Договорено е, че изплащането на кредита ще става на 108 равни месечни вноски, включващи главница и лихва.

2

Липсват доказателства за плащане от ищцовата страна на задълженията му по договора, липсват такива и от страна на поръчителя.

От доказателствата по делото се установява, че с договор за цесия от 21.12.2017 г. Банката е прехвърлила на С.Г.Г., ООД, ЕИК ****, вземането си по посочения договор за кредит, заедно с всички привилегии, обезпечения и илихви. Впоследствие, с договор за цесия от 23.04.2018 г. дружеството цедент е прехвърлило това вземане на настоящия ответник А. ЗА С. НА В., ЕАД.

С писмо, вх. № ВХ-19-00173-1/17.05.2019 г., ищецът възразил относно дължимостта на сумата 26 721,03 лв., тъй като счита същата за погасена по давност.

По делото липсват доказателства за извършване от страна на ответника на действия, свързани със С. на цедираното вземане, насочени към ищеца – длъжник, респ. към поръчителя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи исковата сума, тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.

От ответната страна в хода на производството бе направено възражение, че към настоящия момент кредитт не е обявен за предсрочно изискуем, поради което и не би могъл да се приложи институтът на погасителната давност, като не може да се приеме, че такава е изтекла, а, по отношение на цесионера, не е налице дори падежиране на дължимата сума.

Съдът намира, че в настоящия случай за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изпращането на писма, покани и размяната на кореспонденция за плащане на сумите по кредита от страна на кредитора свидетелства, че, според него, че такова вземане към длъжника е налице – обстоятелство, по което няма спор и от страна на длъжника, като той твърди, че то впоследствие е погасено по давност. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност В., а на преценката на длъжника е дали да плати тези съществуващи В.. Фактът, че кредиторът кани длъжника да плати погасени по давност В., означава, че само, че той оспорва те да са погасени и желае да получи плащане от длъжника – което е негово право.

Това, обаче, според настоящия съдебен състав, не може да обуслови наличие на правен 3 интерес от предявяване на иск за признаване за установено, че длъжникът не дължи сумата по договора за кредит. Според съда, в настоящия случай от ищеца - длъжник е налице превантивно възражение за давност чрез предявяване на отрицателен установителен иск преди възможно бъдещо заповедно, а защо не и исково производство, инициирано от кредитора - ответник.

В тази връзка следва да се отбележи, че ВКС в практиката си относно доказване изтекла погасителна давност при договорите за кредит, приема за допустим иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес, но това е съвсем друга хипотеза и касае вече признато със съдебен акт изискуемо и ликвидно вземане и, в този смисъл, не би могла да се приложи към настоящи спор.

Безспорно е, че давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково производство, при участието на двете страни в условията на равнопоставеност. В конкретния случай, обаче, при липсата на правен интерес от ищеца, въпросът дали вземането, което ответникът има към него е погасено или не по давност, не може да бъде предмет на исковото производство. По друг начин би стоял въпросът, както бе казано по – горе, ако отрицателният установителен иск бе предявен след снабдяване на кредитора с изпълнителен титул или в хипотезата на предявен осъдителен иск от кредитора за вземането му.

В подкрепа на казаното по горе съдът отбелязва, че погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно, правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време, визиран в съответната норма на ЗЗД, в конкретния случай приложимата такава на чл. 110 ЗЗД.

Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна давност превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от възможността да търси принудително изпълнение, респ. той изгубва процесуалното си право да търси принудително изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си интерес.

С оглед на това съдът приема, че ищецът по делото не разполага с правен интерес, представляващ абстолютната процесуална предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК, което прави настоящата претенция недопустима.

4

По изложените съображения съдът счита, че следва да се отмени даденият ход по съществото на спора и производството по делото следва да бъде прекратено.

Пред вид изхода на делото на ответника се следват разноски в размер 250 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА дадения ход по съществото на делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12916/2021 г. на СГС, I-3 с-в., като НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5