Решение № 245 от 12.04.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Силистра, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101277 по описа за 2023 година

Ищцата Н. Г. Б. твърди, че от съвместното съжителство на страните, приключило преди около три години, се е родило детето Х. Г. Г., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че раздялата на страните настъпила след осъществено спрямо нея домашно насилие, както и че след този момент именно тя се грижи да отглеждането и възпитанието на детето, а от м. април 2023 г. ответникът не полага грижи за него, не се интересува от развитието му и не го подпомага финансово. Поради изложените причини моли съда да ѝ предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните, да определи режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 18 ч., както и един месец през лятото – юли или август по споразумение между родителите, да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 300 лв., считано 08.08.2023 г., както и да разреши издаването на паспорт на детето без съгласието на неговия баща.

Ответникът Г. И. Г. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище, че е в тежест на ищцата е да установи, че страните са разделени и че в отношенията им е настъпил разрив, който не им позволява да живеят заедно. Предлага следния режим на лични отношения между бащата и детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, половината от официалните празници на страната, като се редуват с майката, половината от пролетната и зимната ваканция, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите. Оспорва иска за заплащане на месечна издръжка за сумата над 250 лв. с довода, че общо необходимата издръжка за детето възлиза 1 на сумата от 500 лв., от която ответникът следва да поеме половината. Не възразява срещу искането да се разреши издаване на паспорт на детето.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143 СК и чл.127а СК.

Детето Х. Г. Г. е родено на 09.06.2016 г. от съвместното съжителство на своята майка Н. Г. Б. и баща Г. И. Г.. Според обясненията на ищцата към настоящия момент родителите са разделени, ответникът упражнява трудова дейност във Франция, а тя се грижи за детето самостоятелно, докато бащата не изразява готовност за по интензивно участие в дейността по неговото отглеждане и възпитание. Понякога преди заминаването си за чужбина ответникът вземал детето за час – два, а понастоящем контактувал с него по телефона веднъж на една или две седмици и рядко го подпомагал с финансови средства, при това в недостатъчен размер (заявява, че получила от него 100 евро за Коледните празници). От показанията на свидетелката К. А., позната на ищцата, става ясно, че последната самостоятелно полага грижи за своя син, като се старае да задоволи всичките му потребности, включително и материални такива, така че детето да не усети отсъствието на другия си родител. Същевременно към настоящия момент бащата се намирал в чужбина и контактувал с него чрез телефонна връзка, а преди раздялата на страните той в по – малка степен от майката участвал в неговото обгрижване, тъй като свидетелката само един или два пъти ги забелязала заедно на разходка.

От назначен по делото социален доклад става ясно, че майката осъзнава родителските си отговорности и се старае за осигури подходяща среда за отглеждането на общото дете на страните според ресурса и капацитета, с които разполага. Същата проявява загриженост и родителски умения за адекватно задоволяване на нуждите и потребностите на детето. За него е осигурена благоприятна семейна среда от близки и роднини по майчина линия.

Майката на детето демонстрира силна привързаност към него и заявява желание да продължи да го отглежда с подкрепата на близките си. Посочено е, че детето не е прекъсвало емоционална връзка с баща си и баба си по бащина линия, както и с техните близки.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от социалния доклад става ясно, че след раздялата майката осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете на страните, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Положените до момента усилия в дейността по обгрижването на детето в достатъчна степен разкриват родителския потенциал, както и способността в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното развитие. След раздялата ответникът рядко осъществявал контакти със сина си, основно чрез телефонни обаждания, не давал издръжка и не се е включвал активно в дейността по неговото отглеждане, като на тази база съдът приема, че у този родител липсва нагласа и готовност за изпълнение на някаква част 2 от родителските му задължения, а още по – малко за поемане на основната отговорност за обгрижването и възпитанието на общото дете. Казаното налага извод, че упражняването на родителските права спрямо него следва да се предостави на майката, при която да се определи и неговото местоживеене съобразно предявеното в настоящото производство искане.

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с предложението, направено от ищцата в исковата молба, като бъдат взети предвид и исканията на ответника чрез неговия процесуален представител, доколкото в съдебно заседание ищцата изрично заявява, че би било положително за детето да осъществява редовни контакти със своя баща, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, половината от официалните празници на страната, като се редуват с майката, половината от пролетната и зимната ваканция, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 233,25 лв.). В конкретния случай детето Х. Г. Г. е на осемгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, лекарства, средства за образование се явява очевидна и безспорна. Бащата на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото отглеждане, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която го задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на неговите нужди, именно с които е съобразена претенцията на ищцата за присъждане на издръжка в размер на 300 лв. месечно. В тази насока следва да се отбележи, че възрастта на детето предпоставя по – висока издръжка от тази по законовия минимум, който касае новородени деца; същевременно от данните по делото става ясно, че ответникът пребивава в държава, в която лесно би могъл да обезпечи трудовата си заетост при сравнително добро трудово възнаграждение, поради което следва да се приеме, че той разполага с възможност да изпълнява финансовите си ангажименти към своя син в размера на предявената срещу него искова претенция. Поради изложените причини предявеният иск за фиксиране на издръжката, която ответникът следва да заплаща на сина си, на сумата от 300 лв. е основателен и следва да се уважи, като на основание 146, ал. 1 СК същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

Чл. 127а, ал. 1 и 2 СК гласи, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на 3 родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. От обясненията на ищцата стана ясно, че бащата е предоставил съгласие детето Х. да напуска пределите на страната заедно с майка си, като тя се възползвала от тази възможност, гостувайки на своята майка в Гърция. Тъй като ответникът не е предоставил съгласие за преиздаване паспорта на детето, същото следва да бъде допуснато чрез настоящия съдебен акт с оглед ефективното реализиране на правото му на свободно предвижване съобразно разрешението в декларацията за напускане на страната.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. и държавна такса върху определената издръжка в размер на 432 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, СРС РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Х. Г.

Г. с ЕГН ********** на неговата майка Н. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.

Сс, ул. „Я.Т.“ № ...., ет...., ап.... и с настоящ адрес: гр. Сс, ул. „И. В.“ № ..., вх. ..., ет.... ап. ..., при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Я. Т.“ № ...., ет. ..., ап.... се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, половината от официалните празници на страната, като се редуват с майката, половината от пролетната и зимната ваканция, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите.

ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Я. Т.“ № ...., ет. ..., ап. ... да заплаща на сина си Х. Г. Г. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано от 08.08.2023 г. до настъпване на основания, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

РАЗРЕШАВА издаването/преиздаването на паспорт на детето Х. Г. Г. с ЕГН ********** единствено със съгласието на неговата майка и законен представител Н. Г. Б. с ЕГН ********** и без съгласието на неговия баща Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул.

„Я. Т.“ № ..., ет...., ап. ....

ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Я. Т.“ № ....., ет. ..., ап. ... да заплати по сметка на РС – Сс държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв.

(двадесет и пет лв.), държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв.

(двеста и шестнадесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5