Определение № 99 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900394 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елкоб" ЕООД – гр. Пазарджик , срещу решение № 719 от 17.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 412/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 261162/22.07.2021 г. по т.д. № 271/2020 г. на СГС, ТО, 20 с-в, в обжалваната му от „Булвес 77" ЕАД част, като вместо него е отхвърлил предявените от „Елкоб" ЕООД срещу „Булвес 77" ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на уважената от първата инстанция сума от 26 522.91 лв. стойността на извършени, но незаплатени СРР по договор - анекс от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и за сумата от 1 444.03 лв.

- мораторна лихва върху главницата от 26 522.91 лв., за периода от 25.07.2019 г. до датата на завеждане на иска - 06.02.2020 г.

В касационната жалба на „Елкоб" ЕООД се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че от приетите по делото доказателства не се установява наличието на валидно сключен между страните анекс с дата 01.10.2018 г. към договора за строително-ремонтни работи (СРР) от 08.06.2018 г. Според касатора, съдът не е тълкувал по реда на чл. 20 ЗЗД клаузите на договора от 08.06.2018 г., от които е видно че възложените СРР ( с изключение на почистването на съседен двор), касаят същия конкретен обект, в който са извършени процесните довършителни дейности. Твърди се, че апелативният състав не е обсъдил всички преки и косвени доказателства, представени по делото, а именно – признанието на ответника в отговора по чл. 367, ал.

1

1 ГПК ; електронната кореспонденция между страните; приспадане стойността на определени СРР от вече извършени и платени СРР до 21.09.2018 г. ; предавателно приемателния протокол от 21.09.2018 г., подписан от изп. директор директор Весела Игнатова ; протоколите за приемане на извършени СМР от 21.10.2018 г. и 02.11.2018 г., подписани също от Игнатова и др., които доказателства сочат за наличието на договорни отношения между страните, отнесени към договора от 08.06.2018 г.

Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявените искове до размер на за сумата от 26 522.91 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и за сумата от 1 444.03 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2019 г. до датата на завеждане на иска, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Очевидната неправилност на решението е обоснована с твърдението за явната му необоснованост при липса на логична преценка на извода на съда за несъществуването на договорни отношения между страните във връзка с претендираните довършителни СРР. Отделно са формулирани следните въпроси, за които се сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно :

1. „Длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди всички факти, обстоя‐ телства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона с решението си относно договор за изработка (чл. 258-269 ЗЗД) на обща стойност над 5000лв. (сключването, изпълнението, приемането на строително-ремонтни работи /СРР/ и плащането им) ?“;

2. „За главното и пълно доказване сключването и изпълнението на СРР (договор за изработка) на обща стойност над 5000 лева, допустими ли са гласни доказателства, наред с писмените, когато с тях се изследват обстоятелствата, при които са възложени СРР; характерът на преговорите, разменената кореспонденция; как са изпълнявани задълженията след възлагането им; съдържанието, когато договорът не съдържа всички уговорки (вида, обема, изпълнението, качеството и цената); смисъла на договорките; начина на договаряне или изясняване на действителната обща воля на страните (изключенията по чл.164,ал.1,т.3,пр.2 от ГПК)?

3. „Допустимо ли доказването с гласни доказателства обстоятелства (смисъла на договора и допълнителните уговорки за вида,обема, качеството и цената му), когато с един договор за СРР за един строителен обект , , който не съдържа конкретни уговорки за вида, обема, качеството и стойността и в хода на 2 изпълнението се уточняват/възлагат допълнителни СРР, които първоначално не се съдържат в офертата на изпълнителя и двустранно подписана количественостойностна сметка към нея, но в срока на изпълнение на договора са уточнени/възложени допълнително от Възложителя, респ. извършени от изпълнителя ?,

Без да е конкретизирана относимостта на цитираната съдебна практика към отделните въпроси, в изложението се сочи, че формулираните от касатора въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в : TP № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ; решение №253/17.10.2014 г. по гр.д.

№2902/2014 г. на III г.о. ; решение №163/14.06.2013 г. по гр.д. №1456/2012 г. на III г.о.; решение №173/06.11.2020 г. по гр.д. №4404/2019г. на III г.о.; решение №244/21.01.2020 г. по гр.д. №983/2019г. на III г.о.; решение №12/31.01.2019 г. по гр.д. №2000/2018 г. на IV г.о.; решение №224/22.12.2016 г. по гр.д. №2169/2016г. на III г.о.; решение №283/01.11.2016 г. по гр. №2117/2016 г. на IV г.о. и решение №190/23.01.2014 г. по т.д. №483/2012г. на I т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Булвес 77" ЕАД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Сочи се, че въпросите в изложението са поставени казуистично и че същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

Същевременно се излагат доводи за правилността на въззивното решение, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.

3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал.

1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 261162/22.07.2021 г., постановено по т.д. №271/2020 г. на СГС, ТО, 20 с-в. в обжалваната му от „Булвес 77" ЕАД част, с която ответникът „Булвес 77" ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Елкоб" ЕООД сумата от 26 522.91 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени в хода на изпълнение на договор за СМР от 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда", находящ се в гр.София, в.з.

„Бояна, кв.2, УПИ ХХ-356, ***А, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до погасяването и сумата от 1 444.03 лв., представляваща лихва за забава 3 за периода 25.07.2019 г. - 05.02.2020 г., като вместо това въззивният състав е отхвърлил предявените от „Елкоб" ЕООД срещу „Булвес 77" ЕАД искове с правно основание чл.

79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД до размер на уважените от първата инстанция суми за главница и лихви.

Препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства :

- между ищеца „Елкоб" ЕООД в качеството му на изпълнител и ответника „Булвес 77" ЕАД като възложител, е сключен договор на 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда", находящ се в гр. София, в.з. „Бояна, кв. 2, УПИ ХХ-356, ***А.

Уговорено е да се заплати възнаграждение по количествено-стойностна сметка (КСС) в размер на 127 523.99 лв. без ДДС. Дейностите по тази КСС са изпълнени, като за приемането им е съставен двустранно подписан Акт обр. 19 от 21.09.2018 г.

Възнаграждението за тях е платено от ответника чрез авансово, междинни и окончателно плащане ;

- на 15.11.2018 г. от електронната поща на ответника е изпратено писмо до законния представител на ищеца с прикачен файл, наименован „акт Бояна ограда". В писмото е отправено искане да бъде изпратен „анекс към договора + Протокол-акт обр.

19 за оградата, облицовките и каквото още там се или ще се прави". Изпратен е електронен формат на „предишния акт обр. 19", в който „само да се попълнят" извършените „работи, които още ще се правят" ;

- на 23.11.2018 г. от електронната поща на ответника е изпратено второ писмо с прикачен файл, наименован „Анекс Булвес 77-Елкоб", в което е посочено, че са „направени корекции в анекса", като същият се изпраща за „преглед, подпис и печат" от страна на ищеца ;

- по делото е представен наименован „анекс", датиран - 01.10.2018 г., подписан само от ищеца, в който допълнително възложените дейности са описани по следния начин: доставка на каменна облицовка; вароциментова мазилка по ограда; направа на шапка и силикатна мазилка на ограда; изграждане на външна тоалетна; бетонови работи двор; доставка и монтаж осветителни тела, ключове и контакти; бетонови работи, зидария, топлоизолация и мазилка външна ограда;

- на 21.10.2018 г. е съставен протокол за приемане на извършени работи, подписан от двете страни, в който е удостоверено извършването на външна вароциментова мазилка по тухлени и бетонови стени (ограда) на стойност 4 365 лв. без ДДС, а на 02.11.2018 г. за първите две позиции, посочени и в анекса – облицовка и вароциментова мазилка по ограда. Подписан е протокол-акт обр. 19 на обща стойност 10 110 лв. с ДДС. Тези две позиции са заплатени от ответника съответно на 12.10.2018 г. и на 01.11.2018 г. по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г.;

4

- на 18.12.2018 г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща протокол-акт обр. 19 с дата 07.12.2018 г., в който са посочени различни СМР по позициите „ограда", „външно ВиК", „бетонови работи", „външно WC", „ел. инсталация", „допълнително къща" и „почистване двор" на стойност 34 398.43 лв. с ДДС. Сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. за дейностите по първите две позиции от протокола са посочени като авансово платени и съответно приспаднати от първоначалната стойност от 44 508,43 лв. с ДДС ;

- на 24.04.2019 г. отново по електронна поща ищецът е изпратил на ответника файл с наименование „акт Бояна в таблица коригиран", в който крайната стойност след приспадане на сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. е в размер на 29 163,46 лв. с ДДС, като намалението спрямо предходния акт се дължи на отпадане на позиции 6, 7, 8 от „ограда", позиции 4 и 5 от „външно WC" и коригиране на цената по позиция 30 от „бетонови работи" от 795,60 лв. на 630 лв.

Произнасяйки се по спорния по делото въпрос за наличието или липсата на договорно правоотношение между страните в резултат на сключен с дата 01.10.2018 г. анекс към договора от 08.06.2018 г. (като основание за исковата претенция по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД), въззивният състав е акцентирал, че с отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че „документ, наречен договор-анекс" между страните не е подписван - нито на 01.10.2018 г., нито на последваща дата. Съдът е посочил, че пълно доказване на договор може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение този факт. Според въззивният състав в случая съвкупният анализ на доказателствата по делото не доказва по несъмнен начин правно релевантния факт, на който ищецът основава претенцията си.