Решение № 149 от 23.09.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Разград, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200079 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът съобрази следно:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. Н. С. от гр. Р., срещу Наказателно постановление № 1725002**/13.01.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 512 евро за нарушение на чл.246, ал.1 от Наредба №7 /ДВ бр.88/99г./ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и се моли за отмяната му и алтернативно за приемане, че случая е маловажен.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и повереника му.

Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 17-25002**/ 11.12.2025г. съставен срещу жалбоподателя от главен инспектор при ДИТ. В НП от фактическа страна се сочи, че на 01.04.2025 г. е извършена проверка от Д ИТ със седалище Разград по работни места в обект ** * цех „** *****************" в "*******" АД - клон Разград - гр.*********, бул.

"**********"№ ***, по повод настъпила смъртна трудова злополука на 31.03.2025г. с 1 работника ****** ******** *******, назначен на длъжност „**************" в *** и работещ в деня на злополуката 31.03.2025г. в участък „********" в „**************** "гр. *********** на смяна от 14.00 часа до 22.00 часа. Извършена била и проверка на документацията по Организация на труда, ЗБУТ, Хигиена на труда и Трудови правоотношения представена в Д ИТ със седалище Разград на 07.04.2025г. и на 03.12.2025г.

От трудовото досие на С. Н. С. /жалбоподателя/, било видно, че същият е нает по трудов договор № **/18.04.2016г. в "*****" АД - клон Разград на длъжност „******************" и преназначен с допълнително споразумение № ***/29.12.2017г. на длъжност „****************". В качеството му на длъжностно лице и ръководител му били вменени от работодателя "******" АД -клон Разград, задължения чрез длъжностна характеристика в т.3 от Задължения и отговорности и в т.3.3 - Да контролира трудовата и технологична дисциплина, да организира и провежда производствения процес в съответствие с изискванията за ЗБУТ, да ръководи изпълнението на мероприятия в производството за подобряване условията на труд, за недопускане на причини водещи до трудови злополуки и професионални заболявания, да осигурява снабдяването с необходимите ЛПС, специално работно облекло, тяхното поддържане, профилактика и съхранение съгласно изискванията, не на последно място да взема мерки за въздействие върху лицата, нарушаващи изискванията на правилата по безопасен труд. От предоставената в ДИТ със седалище Разград документация било видно, че С. Н. С. не е осигурил снабдяването с необходимите ЛПС, специално работно облекло, тяхното поддържане, профилактика и съхранение съгласно изискванията и не е взел мерки за въздействие върху лицата, нарушаващи изискванията на правилата по безопасен труд, в това число и лицето ****** ***** *****, назначен на длъжност „*********" в *** в „************ "- гр. Разград в участък „**********", който на 31.03.2025г. е изпълнявал работа, без същият да е бил екипиран с необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло за предпазване на части от тялото; главата, очите, дихателните пътища и др., имащи предвид вида, опасността при работа с хлороформ и други агресивни химични агенти, използвани при работа в цех „ ****************", участък ****************, които са описани в Оценката на риска за работа с ОХА и в инструкцията за „Безопасна работа с технологично оборудване в участък ************** към цех „*************” *** в сила от 14.09.2016г., без да информира прекия си ръководител за възникнал проблем при работата на колона с технологична позиция №3. Тези обстоятелства били установени от свидетелски показания на колеги на пострадалия и от картата за отчитане на ЛПС на ****** ****** ******** работещ в О*** цех „********************", от която било видно, че на 31.01.2024г. лицето е получило черни ръкавици-1бр., също на 31.01.2024г, лицето е получило очила 1бр. и на 06.06.2024г. лицето е получило по 1бр. черни и текстилни ръкавици. От списъка на полагащите се ЛПС е видно, че за длъжността ** се полагат антифони външни, ботуши гумени, престилка гумена, респиратор, цяла маска с филтър и ръкавици с различни защити. Пострадалият работник не е бил екипиран с гумени ботуши, защитен гащеризон, очила предпазни, прилепващи, полумаска с филтър, престилка гумена, респиратор, цяла маска с филтър, защото ръководителят на *** С. Н. С. не бил изпълнил задълженията си описани по-горе, а именно 2 не е осигурил снабдяването с необходимите ЛПС, специално работно облекло, тяхното поддържане, профилактика и съхранение, съгласно изискванията, описани в оценката на риска, инструкциите за безопасна работа и други описани по-горе документи. Сочи се, че нарушението е извършено на 31.03.2025 г. в гр. Разград и установено на 11.12.2025г.

Пред РРС са разпитани като свидетели св. М. О. /актосъставителя/, А. М. и М.И.

/свидетели по акта/, служители при ДИТ, които сочат, че според представената документация на пострадалото лице следвало да се предоставят съответни лични предпазни средства, но по време на инцидента същият бил без каквито и да е предпазни средства. Тези свидетели сочат, че според длъжностната характеристика на жалбоподателя именно той следвало да осигури предпазните средства, но на пострадалия в предходни години били предоставени някакви, но не всички необходими лични предпазни средства и по време на злополуката същият бил без такива средства. Разпитани са и свидетелите Л. А., М. А. и И.

Х., работещи в проверявания обект, които сочат, че при инцидента, когато намерили тялото на пострадалото лице, същият нямал лични предпазни средства, но иначе имал предоставени такива – същите били в шкафа му откъдето ги събрали след инцидента – имало маска за лице, шлем, работно облекло, ботуши. По случая е образувано ДП №*/2025г. на ОСлО към ОП – Разград, пр.пр. 4**/2026г. на ОП Разград, от което са представени копия от огледни протоколи, от снимковия материал от които е видно състоянието в което е намерено тялото на пострадалото лице. Жалбоподателят заемал длъжност „***************" /допълнително споразумение от 29.12.2017г. –л.39 от делото/. В това му качество като длъжностно лице и ръководител /според длъжностната характеристика – л.40-44/ имал задължения да контролира трудовата и технологична дисциплина, да организира и провежда производствения процес в съответствие с изискванията за ЗБУТ, да ръководи изпълнението на мероприятия в произодството за подобряване условията на труд, за недопускане на причини водещи до трудови злополуки и професионални заболявания, да осигурява снабдяването с необходимите ЛПС, специално работно облекло, тяхното поддържане, профилактика и съхранение /т.3.3 от длъжностната характеристика/. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят действително е имал задължения свързани с осигуряване на лични предпазни средства за работниците в обекта. От копие на картата за отчитане на ЛПС на ******* ************ ********** /л.50/ е видно, че същият през годините е получавал различни предпазни средства – работно облекло /гащеризон тайвек, престилка/, различни видове ръкавици, очила, филтри. От списък на полагащите се лични предпазни средства /л.51/ е видно, че за длъжността „*********" се полагат антифони външни, ботуши гумени, гащеризон тип Тайвек, очила предпазни прилепващи, полумаска с филтър, престилка гумена, респиратор, ръкавици /химическа защита/, ръкавици нестерилни, ръкавици обмазани, ръкавици стерилни, цяла маска с филтър. Както става ясно и от показанията на самите проверяващи /служителите на ДИТ/, те са направили изводите за непредоставяне на пострадалия на лични предпазни средства на база сравняване на списъците с получени и полагащи се лични предпазни средства. От показанията на работещите в предприятието обаче се установява, че такива лични предпазни средства били предоставени на пострадалия, включително ботуши, работно облекло, шлем и тези предпазни средства били в шкафа му.

3

Дали в картата на пострадалия за отчитане на ЛПС са били отразени всички получени от него предпазни средства е отделен въпрос, но е ясно, че проверяващите на са изяснили този въпрос в пълнота – не са проверили фактически какви предпазни средства е имал пострадалия, а са извършили само формално сверяване на списъци. При това съдът намира, че не се доказва, че действително на пострадалия не били предоставени всички необходими предпазни средства именно защото не е конкретно изяснено от проверяващите какви лични предпазни средства е имал на разположение той, независимо от списъците. Посоченото в НП, че в деня на инцидента пострадалият не бил екипиран с необходимите лични предпазни средства, понеже такива не му били предоставени от жалбоподателя, е явно произволен извод – данните по делото всъщност сочат отклонение на самия пострадал от правилата за безопасност /отразено и в НП и в протокола за извършена проверка/- не уведомил ръководителя си за проблем с колона от която изтичал хлороформ и самоволно се захванал с дейност, която не следвало да предприема /явно опитал сам да отстрани проблема/, поради което и се стигнало до отравянето му с хлороформ, явяващо се причина за смъртта му.

Пострадалият всъщност при тези си действия явно не се е екипирал дори с тези предпазни средства, за които няма спор, че са му били предоставени, поради което е крайно произволно да се прави извод, че не бил екипиран понеже не му били предоставени необходими предпазни средства от жалбоподателя. В НП така или иначе не се разглежда причината за смъртта на пострадалия и от текста на НП не е ясно дали се приема наличието на причинна връзка между този факт и твърдяното нарушение на жалбоподателя. В крайна сметка съдът намира, че фактическите изводи приети в НП не са доказани по категоричен начин.

С оглед събраните доказателства съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като при издаването на НП на първо място са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В самото НП се сочи, че нарушението е извършено на 31.03.2025 г. в гр. Разград и установено на 11.12.2025г. Това поставя въпрос какво точно нарушение е извършил жалбоподателя именно на 31.03.2025 г. – действие или бездействие, какво конкретно свое задължение е нарушил именно на тази дата. Дали наказващият орган приема, че точно на тази дата жалбоподателят е имал задължение да осигури лични предпазни средства на работника в крайна сметка е неясно. Още повече въпроси повдига посочената дата на установяване на нарушението - 11.12.2025г., т.е. повече от седем месеца след твърдяното извършване на същото. Всъщност веднага след инцидента проверяващите са извършили проверка и веднага са им били предоставени всички документи, сочещи кой какви отговорности носи, списъци на дължими и предоставени предпазни средства, т.е. необходимите данни са били на разположение на проверяващите още в началото на проверката и няма как при наличието на тази документация и възможности за събиране на сведения от свидетели, нарушението да е установено едва на 11.12.2025г. /датата на издаване на акта/. Данните така или иначе са били на разположение на проверяващите, поради което и съдът приема, че реално твърдяното нарушение и неговият автор /ако наистина би било налице нарушение/ са били установени още в началото на проверката. При това в тримесечен срок от извършването на нарушението е следвало да бъде издаден и акта за 4 установяване на административно нарушение –чл.34, ал.1 ЗАНН. В случая наказващият орган със заповед от 15.05.2025г. /л.83/ от делото на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял административното производство „до приключване на разследването, образувано от Окръжна прокуратура – Разград, за изясняване на причината причинила смъртта на лицето …“. В последствие обаче административното производство е възобновено със заповед от 27.11.2025г. без да се изчака приключването на разследването по досъдебното производство и едва след това е издаден АУАН. Едно административно производство по АПК може да се спре на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, което в случая важи и за започналите административни процедури спрямо работодателя "*******" АД с оглед възникналия инцидент. Административнонаказателното производство обаче категорично не подлежи на спиране по реда на чл.54, ал.1, т.5 от АПК -не може едно наказателно производство да се спира заради друго такова. Административнонаказателното производство не е производство по АПК за да се спира на тези основания. Всъщност въпросът е ясно уреден в ЗАНН - при наличие на данни за извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява –чл.33, ал.2 ЗАНН, а не се спира. ЗАНН допуска спиране само в хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН - ако след съставяне на Акт за установяване на административно нарушение нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване и тази възможност, видно от съдържанието на разпоредбата, е предоставена на актосъставителя, а не на наказващия орган. Случаят обаче изобщо не е такъв – не става дума за някой който да бъде издирван, а и приложението на разпоредбата касае наличието на вече издаден АУАН. С оглед всичко казано съдът приема, че издадената заповед за спиране на административното производство не произвежда действие относно административнонаказателното производство, за спиране на което наказващият орган няма компетентност. При това съдът приема, че административнонаказателното производство не е спирало – няма и как да бъде спряно и сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН не са спирали да текат и тримесечният срок посочен в тази разпоредба е бил изтекъл към момента на реалното издаване на акта. Както се посочи по-горе, съдът не приема посочената в НП дата на установяване на нарушението 11.12.2025г., която е явно изкуствено приета, за да се създаде привидност на спазване на законовите срокове. В НП се сочи, че след извършената проверка по работни места в обекта на злополуката била извършена проверка на документи на 07.04.2025г. и на 03.12.2025г.