Решение № 7233 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7233 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20221110118192 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Т. Д.

Н., М. П. К., Л. В. Г., С. В. Р., П. А. Ц., П. С. Х., И. Н. Д. и З. Н. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 1272,43 лв., от които 983,54 лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 288,85 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., както и 0,04 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., при следните квоти:

Т. Д. Н. – 24/48 част, а именно: сумата от 491,77 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 144,42 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., както и сумата от 0,02 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

М. П. К. – 4/48 част, а именно: сумата от 81,96 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 24,07 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

Л. В. Г. - 2/48 част, а именно: сумата от 40,98 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за 1 топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

С. В. Р. - 2/48 част, а именно: сумата от 40,98 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

П. А. Ц. - 4/48 част, а именно: сумата от 81,96 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 24,07 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

П. С. Х. - 6/48 част, а именно: сумата от 122,94 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 36,10 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

И. Н. Д. - 3/48 част, а именно: сумата от 61,47 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;

З. Н. Д.: - 3/48 част, а именно: сумата от 61,47 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на наследници на М.

М. Н., е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ.

„***“, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, абонатен номер № ***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. А. Ц., чрез адв. Й., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е пасивно легитимираната да отговаря по предявените искове, тъй като е направила отказ от наследството на А. П. Ц., като същият е вписан под № ***/*** г. в особената книга на СРС .

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да прекрати делото спрямо нея. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът С. В. Р., с подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор, оспорва предявените искове по основание. Изрично посочва, че не оспорва да са извършвани плащания на суми за топлинна енергия от ответника, валидността на отразените в 2 информационните системи на „***“ ЕАД изравнителни сметки, размера на приспаднатите суми от въведени изравнителни сметки за ТЕ и размер на законната лихва върху главницата, поради което моли съдът да не назначава съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното дружество.

Твърди, че ответницата няма качеството на собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва процесният недвижим имот да е топлоснабден. Посочва, че няма представени строителни книжа за изградена сградна инсталация (щрангове, отоплителни тела, тяхната проектна мощност и кубатура), оспорва ищецът да притежава одобрени строителни книжа за абонатна станция и отопление и водоснабдяване, посочва, че няма данни за мощността на отоплителните тела. Оспорва претенцията за законна лихва за забава, с твърдения, че клаузите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия са нищожни като неравноправни клаузи. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът М. П. К. сочи, че е направила отказ от наследството на М. Н., поради което моли производството спрямо нея да бъде прекратено.

Ответникът Л. В. Г., чрез назначения особен представител оспорва предявените искове. Оспорва, че наследодателят на ответницата - М. Н., е бил собственик на процесния имот, както и че същият е потребител на топлинна енергия. Оспорва реално да е ползвала имота. Твърди, че ответницата не е приела наследството. Оспорва размера на наследствените квоти, като посочва, че не става ясно дали процесният топлоснабден имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, колко време е продължим брака между наследодателя и неговата съпруга, от което пряко зависи размерът на наследствените квоти на всеки един наследник. Посочва, че не са представени доказателства, че е открита индивидуална партида на наследниците. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Оспорва дължимостта на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, с доводи, че фактурите не са били публикувани, съответно не е изпаднала в забава в плащането на сумите по тях. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П. С. Х., И. Н. Д. и З. Н. Д..

На 21.10.2022 г. е постъпило „заявление“ от ответника Т. Д. Н., с която същата заявява, че е платила изцяло претендираната от ищеца сума и моли производството по делото да бъде прекратено. Прилага платежно нареждане за сума в размер на 1272,43 лв.

С молба, вх. № 72757/16.03.2023 г. ищецът потвърждава, че от страна на ответницата е постъпило плащане в общ размер на 1272,43 лв., но твърди, че с него са погасени част от вземанията на дружеството, като остава непогасено задължение в общ размер на 514,37 лв., от което 114,37 лв. – главница и 400 лв. съдебни разноски.

На 21.11.2023 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че към 21.11.2023 г. остатъкът от задължението възлиза на сумата от 114,37 лв. – главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В о.с.з. на 06.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. И., заявява, че не поддържа молбата от 21.11.2023 г. Посочва, че с извършеното от ответницата плащане в размер на 1272,43 лв. са погасени изцяло задълженията на ответниците към „***“ ЕАД за главница и мораторна лихва, като остават дължими единствено законната лихва в размер на 54,37 лв., дължима за периода от 05.04.2022 г. до 21.10.2022 г. и съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 3 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжниците в забава.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 1272,43 лв. от ответницата Т. Д. Н., което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между ищеца и ответницата Т. Н..

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.