Решение № 81 от 27.06.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Раднево, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100018 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Нет Кредит“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 202112170106460059, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв. Твърди, че съгласно договора за кредит ГПР бил уговорен в размер на 48.84 %, а ГЛП в размер на 40,44 %, при срок на кредита от 18 месеца. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора следвало да плати неустойка в размер на 2556 лв., като общото задължение по договора за кредит нараснало до сумата от 5256 лв. Твърди, че разпоредбата на чл. 6 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на престациите, както и че същата е неравноправна клауза съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като сумата за неустойка била в размер на 130% от сумата по кредита и кредиторът прехвърлил кредитния риск върху него. Развива съображения за нееквивалентност на престациите, нарушаване на добрите нрави, неравноправност на клаузата за неустойка. Твърди, че неустойката 1 била скрита лихва и целяла единствено облагодетелстване на кредитора.

Твърди, че чл. 6 от договора била стандартна разпоредба и не била индивидуално уговорена и съответно на основание чл. 146 ЗЗП е нищожна.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от договора поради противоречие с добрите нрави и съответно нейната неравноправност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Нет Кредит“ ООД, действащо чрез юрисконсулт П., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит и била отпусната на ищеца сумата от 2000 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да я върне ведно с възнаграждение, при уговорени ГПР в размер на 48.84 % и ГЛП в размер на 40,44 %, при срок на кредита от 18 месеца. Развива подробни съображения за действителност на клаузата на чл. 6 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните неустойка. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „Нет Кредит“ ООД, действащо чрез юрисконсулт П., е предявил срещу ищеца А. М. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Излага идентични обстоятелства като в отговора на исковата молба досежно сключения между страните договор за кредит и усвоената от ответника по насрещния иск сума в размер на 2000 лв., при уговорени ГПР в размер на 48.84 % и ГЛП в размер на 40,44 %, при срок на кредита от 18 месеца. Твърди, че ответникът не е направил нито едно погашение на вноски по кредита. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора за кредит са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че получаването на препис от исковата молба следва да се счита като уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че непогасената главница била в размер на 2000 лв., от която 1447,34 лв. падежирала главница в периода от 18.01.2022 г. до 18.02.2023 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 522,6 лв., договорна лихва в размер на 656,38 лв. върху падежирали главници, както и обезщетение за забава върху падежиралите главници в размер на 75,80 лв. за периода от 19.01.2022 г. до 24.02.2023 г. и обезщетение за забава върху падежиралата договорна лихва в размер на 43,75 лв. за периода от 19.01.2022 г. до 24.02.2023 г. С оглед на това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. М. да му заплати посочените суми, ведно със законната 2 лихва върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск А. М., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен.

Развива съображения за неравноправност на клаузите на договора за кредит съгласно правилата на ЗЗП, което го прави недействителен, както и идентични с изложените в исковата молба обстоятелства относно нищожност на договора чрез нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузи.

Твърди, че в случай да бъде осъден иска от съда да се разсрочи изпълнението на решението на 24 вноски. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 08.06.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 17.12.2021 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 202112170106460059, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв.; че ищецът е усвоил кредита от 2000 лв.; съгласно договора за кредит ГПР бил уговорен в размер на 48,84 %, а ГЛП в размер на 40,44 %, при срок на кредита от 18 месеца; в чл. 6 от договора било уговорено, че ако не се представи обезпечение се дължи неустойка в размер на 2556 лв.; липса на плащания на вноски по процесния кредит от ищеца А. М..

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите от договора за кредит, както и другите основания за нищожност и недействителност на договора за кредит.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск с правно основание чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК ищецът „Нет Кредит“ ООД следва да докаже размера на неплатените от ответника А.

М. суми за главница и договорна лихва по кредита; настъпила и обявена на ответника предсрочна изискуемост на кредита; наличие на главен дълг и падеж или покана.

3

Ответникът по насрещния иск А. М. следва да докаже насрещните си възражения и наличието на обстоятелства за разсрочване на задължение при евентуално осъдително решение срещу него.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът е получил в заем сумата от 2000 лв. по договор за потребителски кредит № 202112170106460059/17.12.2021 г. /л.4-6/ и се е задължил да я върне на 18 вноски по погасителен план /чл. 1, т. 11 от договора/, при падеж на първа вноска 18.01.2022 г. и падеж на последна вноска 18.06.2023 г. съгласно погасителен план /л.5/. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,44 % /чл.111 от договора/. В чл. 11-4 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48,84 %.

В чл. 4-3 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с гаранция съгласно общите условия, а ако е банкова гаранция в размер на 2700 лв., в срок максимум до деня, следващ датата на сключване на договора за кредит.

В чл. 6-1 от договора е уговорена неустойка при неизпълнение от кредитополучателя на задължението му по чл. 4-3, която е предвидена в размер на 2556 лв.

Сключеният между страните договор попада регламентация на Закона за потребителския кредит. под правната

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в еднодневен срок /чл. 6-1 вр. чл.

4-3 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е 4 уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл.

21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че 5 процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т.е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.