Решение № 1704 от 01.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. Варна, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110110196 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ИВ. В. Х., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД /частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 иск с правно основание чл.

439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20107110400679 по описа на ЧСИ рег. № 711 Даниела ПетроваЯнкова с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 14.05.2010г. издаден по ч.гр.д. № 3608/2010г. по описа на ВРС, а именно за сумите:

1879,68лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 03.10.2008г.;

171,87лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 10.02.2009г. до 16.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 141,03лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 22.06.2010г. срещу ищеца е образувано ч.гр.д. № 3608/2010г. на ВРС по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Въз основа на издаден в полза на банката изп.лист по влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 3608/2010г. по описа на РС- Варна, ищецът е бил осъден да плати процесните суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Въз основа на изп. лист и молба от 02.06.2010г., кредиторът е образувал изп. дело № 679/2010г. по описа на ЧСИ рег. № 711. Твърди се, че по това изп.дело на 07.01.2011г. е платил в брой сумата от 50лева за погасяване на задължението. След тази дата няма провеждани изп. действия, както и събиране на суми от наложени запори с образуване на изп. дело върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 12.09.2015г. по изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му като частен правоприемник на банката. Сочи, че в периода от последно извършено изп. действие, а именно извършеното доброволно плащане на 07.01.2011г. до 2016г. не са извършвани изп. действия, поради което е настъпила перемпция и изп. производство е било прекратено по право, а понастоящем е изтекла петгодишната давност за 1 принудително събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва понастоящем петгодишната давност за събиране на вземането да е изтекла. Потвърждава, че въз основа на изп.лист от 14.05.2010г. издаден по № 3608/2010г. на ВРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и молба от 02.06.2010г., кредиторът е образувал изп.д. № 697/2010г. по описа на ЧСИ рег. № 711.

Потвърждава, че е частен правоприемник на взискателя и като такъв конституиран по изп.дело по негова молба от 12.09.2015г. Посочва, че предприетите по това изп. дело действия са, както следва: молба от 02.06.2010г. за образуване на изп.дело с възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ; на 27.09.2010г. са изпратени запорно съобщение до Хидрострой АД и искане за вписване на възбрана до АВп; извършени 6броя доброволни вноски от длъжника в периода м.06.2010г.-м.01.2011г.; насрочен опис на 06.06.2013г. на движими вещи на длъжника; изпратено запорно съобщение на 30.09.2015г. до работодател „Никман канал сервиз“ ЕООД; на 29.07.2016г. е изпратено запорно съобщение до нов работодател Сен Гобен Констракшън продъктс България ЕООД, а на 30.11.2016г. запорни съобщения до Експерсбанк АД, ДСК ЕАД и ОББ АД; на 22.06.2017г. е поискана справка до БНБ, а на 30.07.2018г. е поискано насрочване опис на движими вещи; на 17.10.2019г. е поискано извършване справка за трудови договори, а на 22.06.2020г. опис на движими вещи; на 18.08.2020г. е изпратено запорно съобщение до работодателя Агримакс ЕООД. В периода м.12.2016г.- м. 09.2019г. били извършени 27броя доброволни вноски от длъжника в размер на 50лева всяка. Твърди още, че с молбата му от 12.09.2015г. за конституиране по изп.дело е поискал ЧСИ да извърши всички действия по движение на изп.дело по чл. 18 ЗЧСИ, поради което и с нея също е прекъснато протичането на давностния срок. Излага правни доводи относно прекъсване на давността с извършените доброволни плащания и искани от взискателя действия по изпълнението и за това, че във времето, в което е бил висящ изп. процес, давност не е текла съгласно чл. 115, ал.1 б. ж ЗЗД и ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото изп.д. е образувано при действие на разрешенията дадени с последното. Поради изложените съображения оспорва да е проявявал бездействие по повод събиране на вземането си. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се представляват от процесуален представител. В с.з. уточнява, че в периода 30.06.2010г. до 07.01.2011г. е извършил плащане на сумата от общо 550лева, която обаче не знае по какъв начин е разпределяна по повод погасяване на задължението- такси към съдебния изпълнител, разноски по изп.дело, законна лихва и пр.

Твърди, че събираните суми след дата 07.01.2011г. са постъпвали по изп.дело в резултат на предприети действия по принудително изпълнение, след като обаче същото е било вече прекратено по право, предвид настъпила перемпция. Затова и счита, че тези суми са неоснователно събирани и изп. действия по принудителното им събиране нямат правно значение към прекъсване на давността.

Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С писмено становище поддържа исковата молба. С молба от 09.03.2022г. поддържа, че с договора за цесия от 15.05.2015г. е придобил вземане в общ размер от 2392,18лева, от която 1879,68лева главница и 512,50лева законна лихва. След тази дата е начислявана само законна лихва и към 09.03.2022г. е получил плащане на цялото вземане, предмет на издадения изп. лист.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: по силата на изп. лист издадени по ч.гр.д. № 3608/2010г. по описа на РС- Варна ищецът е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, частен правоприемник на което е ответникът, процесните суми; че за събиране на вземането е било образувано изп.дело 20107110400679 по описа на ЧСИ рег. № 711 Даниела Петрова- Янкова с район на действие ВОС.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

По заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 3608/2010г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед за изпълнение с № 2358/25.03.2010г., а след влизането й в сила и изпълнителен лист от 14.05.2010г. с предмет на вземането по нея- 1879,68лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 03.10.2008г.; 171,87лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 10.02.2009г. до 16.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 141,03лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

На 02.06.2010г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя, ЧСИ рег. № 711 е образувал изп.дело № 679/2010г. С молбата е поискано на основание чл. 19 ЗЧСИ предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника, като се има предвид, че длъжникът е погасил сумата от 60лева.

На 02.06.2010г. ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и извършване проучване на имуществото му чрез изготвяне на справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника, семейно положение, регистрирани трудови договори, декларирано имущество, недвижими имоти и ППС.

На 23.06.2010г. в кантората на ЧСИ, след получаване на ПДИ се е явил длъжникът и е заявил, че ще заплаща всяка седмица по 30-40лева, считано от 28.06.2010г. до пълното погасяване на задължението, за което е бил изготвен съответен протокол подписан от длъжника.

На 02 и 26.07.2010г. са постъпили изискани удостоверения от НАП за липса на публични задължения на длъжника.

3

На 27.09.2010г. е разпоредено налагане възбрана върху недвижим имот на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение получавано от Хидрострой АД. Възбраната е вписана на 05.10.2010г., а запорното съобщение е получено на 18.10.2010г. от работодателя.

С ПКО от 30.06.2010г., 01.11.2010г., 05.11.2010г. и 07.01.2011г. длъжникът е извършил доброволни плащания на ЧСИ на сумите, съответно 60лева, 160лева, 100лева и 50лева, общо 370лева. С платежни нареждания от 01.11.2010г. и 01.12.2010г. работодателят е превел на ЧСИ сумите от 130лева и 50лева, общо 180лева. На 27.07.2011г. ЧСИ е изготвил протокол за разпределение, съобразно който от така събраната сума, на взискателя е преведена 472,48лева, а на ЧСИ за дължими такси 77,52лева.

На 06.06.2013г. с протокол ЧСИ е насрочил за 17.07.2013г. от 10,45ч. опис и оценка на движимите вещи на длъжника. На 17.07.2013г. е изготвен протокол за опис на движимо имущество, в който е удостоверено, че на адреса е открита майката на длъжника, която е заявила, че синът е в Италия и ще прави вноски всеки месец до 100лева.

На 14.11.2014г. с протокол, ЧСИ е насрочил за 16.12.2014г. от 12,30ч. опис и оценка на движимите вещи на длъжника, който поради неявяване на страните е бил отложен.

На 12.09.2015г. по изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му като частен правоприемник на взискателя съгласно договор за цесия от 15.05.2015г., с който е придобил следните вземания- 1879,68лева главница и 512,50лева законна лихва върху нея.

На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ извършване на всички необходими действия по събиране на вземането. С постановление на ЧСИ от същата дата, ответникът е конституиран като взискател и е посочено, че към нея дата дължимите към ЧСИ такса са в общ размер на 379,99лева. На същата ЧСИ е изискал справки за трудови договори.

С постановление на ЧСИ от 30.09.2015г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника получавано от Никман канал сервиз ЕООД. В отговор на полученото запорно съобщение, работодателят е посочил, че от 02.10.2015г. длъжникът е с прекратено ТПО.

На 28.03.2016г. е съставен протокол от ЧСИ за явяване на длъжника в кантората му, при което е заявил, че не може да погаси задължението си делото, което към него момент е било 3514,07лева, но имал възможност да внася по 100лева всеки месец до 30-о число, като първата вноска ще направи през м. април. Протоколът е бил подписан от длъжника.