Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4152 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12473/2025
Вид
Решение № 4152
Подписан
17.06.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4152 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100512473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 15.07.2019 г., поправено с решение по реда на чл. 247 ГПК от 07.02.2020 г., постановени по гр.д. № 71875/2018 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, съдът е отхвърлил предявените от „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202154974, срещу Б. Й. И., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответницата дължи сумата от 9 445,91 лв. главница по банков кредит и 600 лв. възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20255/2018 г. по описа на СРС.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202154974, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че задълженията по Договора за потребителски кредит са станали изцяло изискуеми с изтичането на падежа на последната вноска – 02.07.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.03.2018 г. Сочи се, че доколкото по делото не е обявявана предсрочна изискуемост на кредита, давността е започнала да тече 1 от падежа на последната вноска – 02.07.2017 г., поради което и давността не е изтекла към датата на депозиране на заявлението в съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок въззиваемата Б. Й. И., ответник в първоинстанционното производство, е представила отговор на въззивната жалба, с който твърди, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че не може да се прехвърли вземане, което не е изискуемо, а освен това давността за вземанията е изтекла. Моли е за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

С решение № 261122/30.03.2022 г. по гр.д. № 8762/2020 г. на СГС, първоинстанционното решение е отменено, като на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Б. Й. И., ЕГН **********, дължи на „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202154974, сумата от 9 445,91 лв. главница по договор за банков кредит № FL4462/02.07.2007 г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 600 лв. за периода от 27.03.2018 г. до 27.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК- 27.03.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20255/2018 г. по описа на СРС.

С решение № 50004/31.10.2025 г., постановено по т.д. № 1427/2022 г. на ВКС, ТО, I отделение, решението на въззивния съд е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени задължителни указания, след което е образувано настоящото въззивно производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от "Сис кредит"АД срещу Б. Й. И. обективно съединени искове с 2 правно чл.422,ал.1 ГПК във връзка чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД вр. чл.99,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. Й. И. дължи на "Сис кредит"АД сумата от 9445,91лева, представляваща главница по договор за банков кредит №FL4462/02.07.2007г. и 600 лева- възнаградителна лихва за периода 27.03.2015г.-27.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №20255/2018г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав.

От представения по делото договор за банков кредит

№FL4462/02.07.2007г. се установява, че на 02.07.2007 г. в гр. София между "ДЗИ БАНК"АД , от една страна, и Б. Й. И., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който "ДЗИ БАНК"АД е предоставило на Б. Й. И. кредит в размер от 10 000 лв. със срок на погасяване от 120 месеца. С договора кредитополучателят поема насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в него.. С чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на "ДЗИ БАНК"АД за потребителски кредити /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора е в размер на 8,66% процента, и надбавка в размер 5,79 %. В чл. 3, ал. 4 е предвидено, че действащият БЛП на банката се определя от комитет на Управителния съвет и подлежи на ежемесечно преразглеждане; промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на финансови пазар и др.); промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони с указание за датата на промяна на БЛП. В чл.7,ал.2 от договора е посочено, че в случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от банката; промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие; в този случай банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план.

Ответницата поддържа твърдения за нищожност на чл.3 от сключения договор за кредит с оглед предоставената възможност на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва. В тази връзка следва да се разгледа действителността на клаузата на чл.3,ал.1 и ал.4 от сключения договор и функционална свързаната с нея клауза на чл.7,ал.2 от договора.

3

Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП, като ищцата е потребител по смисъла на § 13 т. 1 ДР ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13 т. 2 ДР ЗЗП, поради което и в отношенията им са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Ответницата оспорва валидността на посочената клауза /чл.3,ал.4 / от договора за кредит с твърдения за нейната неравноправност. Това налага на първо място да се даде дефиниция за неравноправна клауза. От сравнителното тълкуване на разпоредбите на закона може да се изведе, че неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.

С клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от процесния договор за кредит е уговорено за усвоения кредит кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, заедно с надбавка в размер от 5,79 пункта. Посочено е и че към момента на сключване на договора БЛП на банката за потребителски кредити /БЛП/ е в размер на 8,66%. Съгласно ал. 4 действащият БЛП на банката се определя от комитет на Управителния съвет и подлежи на ежемесечно преразглеждане; промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на финансови пазар и др.); промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони с указание за датата на промяна на БЛП. В чл.7,ал.2 е предвидено, че банката прилага променения лихвен процент по сключения договор за кредит и изготвя нов погасителен план въз основа на него, като променя и размера на погасителните вноски.

Цитираните клаузи налагат на първо място да се определи дали са ясни и недвусмислени. Анализът на уговорените в клаузата права и задължения на страните налага извода, че потребителят поема задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения кредит, чийто размер е определяем. Базовият лихвен процент е променлива величина във формулата, определяща лихвата за ползването на кредита. При това БЛП е с ограничена валидност, за определен период, който също не е известен към сключване на договора. В договора няма друга клауза, която да дава легална дефиниция или такава, която да препраща към общи условия, в които да са посочени компонентите, имащи значение за определянето на БЛП, приети от банката при сключване на договора. Алинея 4 на чл. 3 предвижда за банката възможност да променя размера на БЛП (аргументът следва от тълкуването на алинеята даваща право на банката да приложи новите нива/размери/проценти). Същевременно промяната не е обусловена от изразяване на съгласие от насрещната страна – потребителя.

4

Следователно, на първо място, при сключване на договора, клаузата на чл. 3, ал. ал. 4, уреждащи лихвения процент равен на фиксирана надбавка плюс БЛП като съставен елемент на последната, предвиждат възможност за нейната промяна, но само за единия от субектите по кредитното отношение – банката.

На следващо място, начинът на формиране на БЛП, а следователно и на самата лихва и погасителната вноска, е предоставен изцяло на волята на кредитора.

Установената едностранност и неяснота при промяната на БЛП не води автоматично до извод за неравноправност на клаузите на чл. 3, ал.4 и чл.7,ал.2 от договора. За да са равноправни те следва да предвиждат промяната да се извършва въз основа на посочени в договора основания, т.е. на предвидени/уговорени условия, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита (арг. и от чл. 58, ал. 1, т.2 от ЗКИ и от чл. 143, т.10), или при наличие на изключенията на чл. 143, т.10 ЗЗП посочени в чл.

144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или в случай, че са уговорени индивидуално.

Страните не твърдят, а и в представения договор за кредит липсват клаузи, в които да са уговорени обективни критерии за промяна на БЛП.

Такива следва да бъдат уговорени и съгласно чл. 58, ал.1, т.2 от ЗКИ, в който е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. Методологията за определяне на БЛП не се съдържа в процесния договор и не е представяна по делото.

В случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. За да се приложи това изключение необходимо е: 1) доставчика на финансовата услуга да е поел задължение да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7дневен срок и 2) другата страна по договора да може (да има право) незабавно да го прекрати. Въпреки че първата предпоставка е налице, аргумент за което може да се изведе от предвидената в чл. 3, ал. 4 от процесния договор възможност банката да уведоми потребителя чрез обявяването на променения БЛП на видно място в банковите салони, втората предпоставка не е налице. В договора липсва клауза, която дава такава възможност за потребителя. Извод в различна насока не следва от предвиденото в чл. 10 право за прекратяване на договора при предсрочното му погасяване от страна на потребителя. На първо място, едностранното прекратяване на договора поради промяна в условия на сключване е нещо различно от прекратяването поради предсрочното му изпълнение. На следващо място, правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП налага прекратяването да може да се упражни свободно, т.е. без да се пораждат за потребителя насрещни неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н. Клаузата на чл10,ал.4 от договора предвижда заплащане на такива допълнителни суми и то в размер на тримесечния еквивалент на ГПР върху предсрочно погасената главница.