Решение № 90 от 17.06.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Панагюрище, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235230100552 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени първоначален иск правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19 от ЗПК от М. И. Р. против „Стик - Кредит“ АД, с ЕИК: 202557159 за прогласяване на нищожна поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави на клаузата в чл. 27 от Договор за паричен заем № 863855/03.08.2022г., сключен между ищцата и „Стик - Кредит“ АД, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 0,9 % на ден от стойността на усвоената сума за непредоставяне на обезпечение, както и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Стик - Кредит“ АД против М. И. Р. за заплащане сумата от 2985,43 лв. неплатена главница по Договор за паричен заем № 863855/03.08.2022г., ведно със законна лихва от 03.10.2023г., до заплащане на вземането, както и 1070,43 лв. договорна лихва, считано от 03.08.2022г. до 03.10.2023г.

Ищцата твърди, че на 03.08.2022 г. е сключила със Стик - Кредит“ АД Договор за потребителски кредит от разстояние № 863855 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 3 000 лева, която се задължила да върне на 24 месечни вноски при годишен лихвен процент от 27,00 % и годишен процент на разходите 30,6 %. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 4137,86 лв.

Твърди, че в чл. 17 ал. 1 от договора се предвиждало заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ- доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Съгласно чл. 27 от Договора, в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 в предвидения срок, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер на 0.9% на ден от стойността на усвоения 1 кредит. Неустойката се заплащала разсрочено, заедно месечната вноска по кредита.

Излага, че била начислена неустойка в общ размер на 4136,73 лв., тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, с което месечната погасителна вноска ставала 344.77 лв., а общата сума, която следвало да върне била 8274.59 дева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от Договор за паричен заем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и в нарушение на чл.11, чл.19 ад. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа, че клаузата не е индивидуално уговорена. Върху съдържанието й, както и върху останалите клаузи от договора потребителят не можел да влияе.

Смята, че клаузата, според която дължи неустойка в общ размер на 4136,73 лева, в случай че не предостави в срок от сключването му, обезпечение —поръчител /солидарен длъжник/, който отговаря на определени съответно условия към този момент, прехвърля върху потребителя задължението на кредитора да извърши преценка на кредитоспособността на длъжника. С нея на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Смята, че неустойката обезпечава неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но тези именно вреди се обезпечавали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Поддържа, че непредставянето на обещаните обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, давала на кредитора основание да се иска предсрочно цялото задължение. В случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислявал неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Счита, че страните не са имали намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват от правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е имал за цел да получи 2 обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при необезпечени кредити.

Намира, че вземането не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не били типичните последици от неизпълнението, които законът предвиждал, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Поддържа, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.

146 от ЗЗП.

Смята за нищожна тази клауза от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради неравноправност. Същата влизала в противоречие с разпоредба на чл.

33, ал. 1 ЗЗП, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а с уговорената клауза за неустойка се заобикалял на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата била нищожна.

Поради гореизложеното иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем № 863855/03.08.2022г., сключен между М. И. Р. и „Стик-кредит“ АД, предвиждаща неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик кредит“ АД оспорва основателността на предявения иск.

Не отрича, че на 03.08.2022 година между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 863855, по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата заемна сума, която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Поддържа, че на същата дата заемната сума била предоставена на ищцата по посочения от нея начин, чрез банков превод в банкова сметка в Райфайзенбанк АД.

Оспорва твърденията за нищожност на уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Излага, че договорът е сключен по инициатива на ищцата, при спазване изискванията на закона, след като на кредитополучателката е предоставена 3 необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

Изпратени й били проект на Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.

Излага, че сключвайки договора, ищцата е изразила недвусмислено съгласие със съдържанието му.

Поддържа, че макар да не е начислявана, включената в договора клауза за неустойка била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Настоява, че доколкото неустойката представлявала самостоятелно съглашение по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.

Налице били основанията за възникването й- неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, в случая за непредоставяне на обезпечение по договора. Понеже се явявала парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх”, че в противен случай би се начислила, закономерно било в случай, че задължението, което обезпечава не бъде изпълнено, размерът му да нарасне.

Поради това само на това основание, не можело да се счита, че е нищожна, предвид че това е присъщата за нея функция.

В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, което не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Затова размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, което зависило изцяло от волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие спирало начисляването й. Причината за евентуалното начисляване на такава неустойка, било единствено виновното поведение на ищеца.

Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. I от ОУ в размер на 0.9 % дневно, бил съобразен с предвидените в чл. 92 от 33Д цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага, предвид присъщите на неустойката функции-освен обезщетителна, също и обезпечителна и санкционна. Целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая 4 уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, а вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение били очевидни. При непредоставяне на обезпечение кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес.

Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката и ограничение на максималният размер. Допустимо било нейният размер да бъде и по-голям от размера на главното задължение.

Доколкото по-големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можел да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението.

Дори неустойката да се явявала прекомерна, същата можело да бъде намалявана, без обаче да отпада изцяло, поради което не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна.

Тъй като неустойката представлявала предварително определено обезщетение, закономерно било нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски.

Прекомерността на неустойката не я правила, а priori, нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Същата следвало да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Счита, че задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 863855 от 03.08.2022 година, отговарял на присъщите на неустойката функции и клаузата за заплащането й не следвало да бъде прогласявана за нищожна.

Поддържа, че длъжникът не е бил изправен пред изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищцата била запозната с условията на Договора, преди да бъде сключен и не е била длъжна да го сключи веднага, а е разполагала с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с нея и след това да премине към подписването на договора.