Решение № 706 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330103847 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Иск на Х. И. Х., ЕГН **********, против ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве„ АД, ЕИК 200299615, с евентуално съединени с обща искова молба искове да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 430.37 лева обезщетение за имуществени такива, претърпени при ПТП по вина на водач, застрахован при ответното дружество.

Според изложеното в исковата молба , на дата **************г., ищецът, като водач на собствения си лек автомобил „Пежо „ с държавен контролен номер *********, претърпял пътнотранспортно произшествие. При движение по бул. „*********“, на ЖП прелез и кръстовище с ул. „**********„, предимството на ищеца да премине първи през кръстовището било отнето от свидетеля О. М. като водач на л. а. „Мерцедес „ с държавен контролен номер ********* и между двата автомобила настъпил сблъсък , по вина на свид.

М.- лекия автомобил „мерцедес „ ударил автомобила „Пежо „ в лявата предна и задна врата и задния ляв калник , и по тях , както и по други части , настъпили щети.

Тъй като при удара лекия автомобил „Пежо“ се завъртял в движение, Х. ударил главата си в страничния му прозорец и за кратко загубил съзнание. Вследствие на катастрофата той и претърпял множество други травматични увреди: контузия на главата , съпроводена с кръвонасядане и травматичен оток, и проявена с болка в челната област , контузия на шията и гръдния кош , които съставлявали временно разстройство на здравето без опасност за живота. Х., твърди се, претърпял неимуществени вреди от произшествието – прекарал на 1 легло първите десет дни след инцидента, включително коледните и новогодишните празници, изпитвал тревожност, не можел да се концентрира , изпитвал безпокойство, затворил се в себе си. Наложило се допълнително посещение на лекар и закупуване на изписани му лекарства.

Твърди се също така, че към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес„ с държавен контролен номер ********* била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, полица № ************. Затова по искане на Х. била образувана в „ДаллБог Живот и Здраве„ АД преписка по щета № ********, по която ищецът поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лева за претърпените от него болки и страдания, и 700 лева имуществени вреди от произшествието. Ответното дружество платило само 610 лева от обезщетението за имуществени вреди. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществените му вреди – 6000 лева, и още 429.95 лева обезщетение за имуществените такива , от които - 290.42 лева, разлика между изплатеното обезщетение и действително заплатените разходи за отстраняване на щетите по автомобила , 30 лева стойност на диагностика на преден мост, както и вреди, изразяващи се в заплащане на съдебно медицинско удостоверение – 50 лева , и лекарства – 59.95 лева. Претендира се и законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя 29.12.2022г. до окончателното изплащане, както и разноските по спора .

В хода на делото искът за репариране на имуществените вреди е увеличен по размера си от 460.37 лева на 979.03 лева , като увеличението е в частта , представляваща разликата между изплатеното вече обезщетение и оценената от вещото лице действителна стойност на щетите по лекия автомобил.

Преки искове на увреденото лице срещу застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ - искове с основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД, имплицитно допустими като осъдителни.

Макар да признава съществуването на валиден застрахователен договор, ответното дружество оспорва иска. Отрича претърпени от Х. вреди или причинно-следствената връзка на евентуални такива с настъпилото ПТП. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като управлявал лекия автомобил „Пежо „ без поставен предпазен колан. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски .

Съдът установи следните факти по делото:

Не се спори, а и се установява от свидетелските показания и заключението на вещото лице, че на дата 23.12.2023 г. ищецът попада в пътнотранспортно произшествие, по вина на свидетеля М., чиято гражданска отговорност като водач е застрахована при ответника, застрахователно дружество, към датата на произшествието с полица № **************.

Вещото лице по проведената автотехническа експертиза (за механизма на настъпване на 2 вредоносното произшествие и оценка на щетите) дава заключение, че най – вероятен от техническа гледна точка е механизъм на настъпване на произшествието, при който водача на лекия автомобил „Мерцедес“ не е възприел своевременно движещия се по път с предимство автомобил на ищеца и е отнел предимството му да премине първи през кръстовището на улица „********“ и бул. „*********„ в П. Стойността на отстраняването на щетите по лекия автомобил „Пежо „ е общо 1589.03 лева. Съдът кредитира заключението – по делото няма данни , които да му противоречат – и възприема този механизъм на настъпването, и в частност – вината на свид. М. като водач на лекия автомобил за настъпването на произшествието. Вещото лице не е включило диагностиката на предния мост като необходима за отстраняване на щетите операция.

Медицинския експерт е на мнение , че при инцидента Х. е претърпял травми на гръдния кош и главата, квалифицирани по медицински признак като леки телесни повреди, от които се е възстановил за около 10 дни. Управлявал е автомобила си без поставен предпазен колан.

Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, приема от правна страна следното:

І. По силата на чл. 432 ал. 1 от същия кодекс увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. С оглед казаното, ищецът следва да докаже като факти по смисъла на чл. 153 от ГПК пътнотранспортно произшествие с неговия автомобил , но по вина на третото лице като водач на лекия автомобил „Мерцедес“; следва да докаже настъпилите от произшествието неимуществени вреди и тяхната пряка причинноследствена връзка с произшествието, както и наличието на валидна застраховка „ГО“.

ІІ. По наличието на застраховка „Гражданско отговорност „ на водача на лек автомобил „Мерцедес„, държавен контролен номер ********* , полица № ***************, не се спори по делото.

Не се спори и по механизма на настъпване на произшествието , като от показанията на водача на лекия автомобил „Мерцедес„,, свидетеля М., се установява, че на дата 23.12.2022г по негова вина е предизвикано произшествие, при което лекия автомобил „Мерцедес„, е нарушил забраната на знак „Стоп„, отнел е предимството за преминаване на управлявания от ищеца лек автомобил „Пежо„ и е настъпил удар между двете превозни средства. Съдът кредитира показанията на свид. О. М. като обективни и достоверни , свидетелят излага неизгодни за него факти, а и показанията му са подкрепени както от констативния протокол на посетилите произшествие органи на МВР ( л. 19 ) , така и от медицинската документация , в частта й относно дадените от Х. като пациент данни за настъпването на телесните увреди по него, както и от показанията на свид. К., очевидец на инцидента. Тоест, има виновно поведение на водача на л. а „Мерцедес„, довело до пътнотранспортно произшествие.

Установява се от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, че при удара , по лекия автомобил „Пежо„ са настъпили щети; отстраняването им е оценено на сума 3 от 1589.03 лева . Заключението на автоексперта се цени като обективно и компетентно изготвено; то кореспондира както с описанието на щетите в същия констативен протокол на посетилите произшествие органи на МВР на л. 19, така и на описите по щетата, последните – изходящи от ответното дружество частни документи. С оглед казаното, съдът възприема за осъществен механизма на настъпването , а стойността на отстраняването на вредите – за доказана, с изключение на платените за диагностика на автомобила 30 лева. Такава диагностика не е включена вещото лице в списъка на необходимите за отстраняването на щетите ремонтни операции , при което причинната й връзка с ПТП не е доказана . За тези щети искът следва да бъде отхвърлен по размера си .

ІІІ. По настъпването на неимуществените вреди, възражението за съпричиняване и справедливия размера на обезвредата им (чл. 53 от ЗЗД).

По делото са събрани показанията на свид. И. Х. , *** на ищеца , с когото последният живее в общо домакинство. Според свидетеля, при удара ищецът е получил огромен хематом в горната част на главата отляво, бил в състояние да пази равновесие , но завалял думите. Според свид. К., Х. можел да стои прав, но се олюлявал. Хематома отшумял за около десет дни, като ищецът имал проблеми с концентрацията около два месеца. Няколко дни се притеснявал да шофира, около две седмици се затворил в себе си. Макар показанията на свид. Х. да следва да се оценяват в светлината на родството му с ищеца, съдът ги кредитира, тъй като по делото няма данни, които да им противоречат, а обективната медицинска документация и СМЕ подкрепят тезата на ищеца за претърпени телесни увреди.

Х. обаче не е претърпял тежки или нелечими соматични травми , а претърпените такива са отшумели за около две седмици. Не е съобщил за загуба на съзнание при удара. Доколкото се касае за млад човек в трудоспособна възраст, този съд намира подходящ размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 5 000 лева.

На следващо място, по делото има и данни за съпричиняване на вредите чрез поведение на ищеца, който според заключението на вещото лице е шофирал без поставен предпазен колан. Така , съдебният лекар е на мнение , че част от травматичните увреди е нямало да бъдат получени от ищеца , ако е бил с колан – нямало е да се стигне до травматизъм и кръвонасядане в дясната теменна част на главата. Като се има предвид , че това са (според заключението на вещото лице, л.77) половината от увредите, описани в съдебномедицинското удостоверение, чието обезщетяване е предмет на исковата претенция , то съдът приема , че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно , и съответно – обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 60 % части от общия размер , или в краен размер от 3000 лева.

По силата на чл. 497 ал. 1 от Кодекса за застраховането , застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от същия кодекс .

В конкретика, на л. 16 от делото е представено „уведомление за необходими документи“, 4 според което няма непредставени от ищеца документи, но за уточняване на пълния размер на вредите, е необходим допълнителен оглед след разглобяване. Такъв е проведен на дата 09.01.2023г ( л. 17) и доколкото без него размера на застрахователното обезщетение няма как да бъде определен, съдът приема, че от тази дата тече срок по чл. 497 ал. 1 т . 1 от КЗ.

Този срок е изтекъл на дата 31.01.2023г. и плащане не е постъпило. Тоест, от 01.02.2023г., застрахователя е в забава да плати обезщетението за отстраняване на имуществените вреди и от тази дата иска по чл. 497 от КЗ е основателен.

Установява се обаче, че претенцията за неимуществени вреди е подадена пред застрахователя на дата 06.04.2023г, при което по – ранния от сроковете по чл. 497 от КЗ изтича на 02.05 същата година (съобразно формулировката , броят се работните дни ). Или , ответника е в забава да плати едва от дата 03.05.2023г, и законната лихва следва да се присъди от тази дата.