Решение № 4521 от 20.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София,20.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5656 по описа за

2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от Р.В. К.против З. „Б.В.И.Г.”*** осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.05.2014г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на

12.06.2013г. на главен път Е-79 в посока от гр.Благоевград към Република Гърция пътно-транспортно произшествие между т.а.Мерцедес с ДК № *******, управляван от Р.Л.А., и л.а.Пежо 206 с ДК № *******, управляван от ищцата. Произшествието настъпило по вина на водача на товарния автомобил, който в нарушение на правилата за движение навлязъл в платното за движение на управлявания от ищцата автомобил. Като последица получила травматични увреждания-комоцио церебри, хематом регио фронталис; ет палпебре суприор ет инфериор окули синистра, фрактура косте 4-5-6 декстра, вулнус пунктум регио крурис антериор декстаекскориацио; регио генес декстра, поради които твърди да е претърпяла болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Ритъмът й на живот се променил драстично, наложило се да разчита на близките си, от което чувствала постоянно психическо натоварване. Твърди към момента да не е напълно възстановена, налице са трайни и необратими последици за здравето й, изживяла силен стрес, който и към момента не може да превъзмогне, както и все още има проявления от получените травми. Тези вреди оценява на сумата от 30 000лв., заплащането на която претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.

Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва ищцата да е претърпяла посочените в исковата молба вреди и претендирания за тях размер на обезщетение с довод за завишеност. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата управлявала л.а.Пежо с превишена скорост от 120 км./ч. и поради заспиване навлязла неправомерно в лентата за движение на т.а.Мерцедес, в която ситуация водачът на последния предприел спасителна маневра по навлизане в насрещната спрямо него лента за движение. Впоследствие ищцата се върната в собствената пътна лента, където настъпил и удара между двете превозни средства. В тази връзка поддържа ищцата да е допринесла в значителна степен за вредните последици. Твърди също, че е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.1237а ЗДв.П. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а.Мерцедес с ДК № *******, с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

На 12.06.2013г. на главен път Е-79, при км.367+100, настъпило ПТП между т.а.Мерцедес, управляван от Р.А., и управлявания от ищцата л.а.Пежо 206 с ДК № *******.

С влязла в сила присъда №

1339/09.03.2016г. по ВНОХД № 393/2015г. по описа на ОС-Благоевград Р.А. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място при управление на т.а.Мерцедес нарушил правилата за движение установени в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДв.П-като водач на ППС при възникнала опасност за движенето не спазил задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, и чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П-като водач на ППС движещо се на път с двупосочно движение с две пътни ленти, при забрана да се движи и навлиза в лентата за насрещно движение, освен при заобикаляне и изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което допуснал настъпването на ПТП като с управлявания от него автомобил ударил челно движещият се в насрещната лента за движение л.а.Пежо и по непредпазливост причинил на Р.К. и нейната спътничка Е.Й.телесни повреди, съставляващо престъпление по Наказателния кодекс с наложено наказание.

С решение № 298/10.02.2017г. по н.д.№ 1235/2016г. по описа на ВКС, ІІ н.о., присъдата е изменена в частта по приложението на чл.343г НК с намаляване срока, за който Александров е лишен от право на управление на МПС и потвърдена в останалата част.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от застрахования при ответника водач.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В трайно установената съдебна практика се приема, че приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно. Съпричиняването, въведено в процеса като защитно средство, подлежи на доказване главно и пълно от ответника. Изводът за наличието на такъв не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение № 106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№ 2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.

Възражението на ответника за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е основано на твърдението, че приносът на ищцата за настъпване на ПТП и вредните последици е значителен, тъй като собственото й неправомерно поведение станало причина за навлизане на т.а.Мерцедес в лентата за насрещно движение като спасителна маневра и с цел предотвратяване на сблъсъка. Същото се основава на приетото в мотивите на № 298/10.02.2017г. по н.д.№ 1235/2016г. по описа на ВКС, при обосноваване виновността на подсъдимия и определяне неговото наказание, че ищцата управлявала л.а.Пежо с висока скорост около 120 км./ч. и се отклонила в насрещната лента за движение, където в този момент се движил правомерно т.а.Мерцедес. Възприемайки внезапно възникналата опасност водачът на последния предприел от своя страна спасителна маневра чрез навлизане в насрещната спрямо него лента за да избегне сблъсъка. В този момент обаче л.а.Пежо се върнал в собствената си лента и последвал челен кос удар между тях.

Този механизъм е посочен и в заключението на вещото лице по изслушаната по делото САТЕ, според което в конкретната ситуация удара е бил непредотвратим. В своите изводи обаче вещото лице изцяло се е основало на съдържанието на посоченото съдебно решение, тъй като относно действията на ищцата, като водач на л.а.Пежо в настоящото производство не са събрани никакви доказателства. В тази връзка е представен протокол за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващ полицай по повод образуваното досъдебно производство, в което са отразени констатациите за положението на автомобилите непосредствено след произшествието и чието съдържание доказва единствено, че удара между тях е настъпил в платното за движение на л.а.Пежо. Представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица /стр.43-44/, в който е описан същия механизъм, няма белезите на официален удостоверителен документ по чл.179, ал.1 ГПК, тъй като съставителят не е отразил възприети от него факти и в този смисъл в частта за обстоятелствата и причините не се ползва с материална доказателствена сила.

Задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК се отнася само до елементите на престъпния състав и би била задължителна за гражданския съд относно съпричиняването само ако е елемент от престъплението. В случая за престъплението, за което застрахования при ответника водач е признат за виновен и осъден не включва във фактическия си състав съпричиняване от страна на пострадалата, а подобни съждения са развити само в мотивите на съдебния акт, поради което в тази част няма обвързващ за това обстоятелство характер. Предвид това, дори и в наказателното производство да е установено съпричиняване, то на общо основание подлежи на доказване и преценка от съда сезиран с гражданските последици.

При липса на ангажирани от ответника доказателства в подкрепа на наведеното възражение, от които може да се направи обоснован и категоричен извод с поведението си ищцата да е допринесла за настъпването на произшествието, а оттук и за вредите, съдът намира възражението за неоснователно, поради което и не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че след произшествието по тялото на ищцата е имало лентовидни кръвонасядания в областта на десния хипохондриум и умбликалната област, които вещото лице по изслушаната СМЕ сочи, че съставляват белег за поставен обезопасителен колан. Следователно не е била в нарушение на чл.137а ЗДв.П и в този смисъл другото наведено възражение за съпричиняване също е неоснователно.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото доказателства-медицински документи, показанията на св.П.М.и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка; кръвонасядания и охлузвания в лявата 1/2 на челото и лявата скула; кръвонасядане на двата клепача на лявото око; счупване на ІV-V-VІ десни ребра; прободна рана на дясната подбедрица по средата-2см.; охлузване с насиняване на дясното коляно; увреждане на вътрешния мениск на дясното коляно. Непосредствено след произшествието била настанена в болнично заведение, където извършени изследвания и проведено консервативно лечение. В болницата престояла 3 дни в периода 12.06.-15.06.2013г., а в периодите 15.06.2013г.-15.07.2014г., 10.04.2017г.-09.05.2017г. и

22.03.2018г.-20.05.2018г. провеждала домашно амбулаторно лечение. Според показанията на свидетеля, когато я посетил в болницата в деня след произшествието почти била в безсъзнание, впоследствие трудно стояла поради болките в травмираното дясно коляно и ребрата. След изписването от болницата не можела да се движи, изпитвала болки и не била в състояние да се грижи за себе си, поради което ползвала изцяло чужда помощ около 5-6 месеца. След инцидента била уплашена, изживяла стрес и трудно го преживяла, забравя разни неща. Сочи, че към момента десния й крак не е напълно възстановен-трудно ходи и изкачва стълби, трудно шофира и само на кратки разстояния, подвива десния крак. Според вещото лице по СМЕ възстановителния период продължил около 1 година. След 2г. и 9м. било проведено лечение поради оплаквания в дясното коляно в продължение на 30 дни, а 10 месеца след това ново лечение също за дясното коляно в продължение на 60 дни. По време на възстановителния период настъпило усложнение-възпаление на сухожилието, което се залавя за капачката на дясното коляно, довело до увеличаване продължителността на този период, тъй като в коляното се събирала течност и това наложило извършването на пункции. При извършения личен преглед за изготвяне на заключението сочи, че към момента е със стабилизирано състояние, възстановена самостоятелна походка, но все още има болки в дясното коляно при по-продължително ходене и стоене права, както и при влажно и студено време. Дясната колянна става е с по-големи размери от лявата с разлика в обиколката от 2см. Движенията в ставата се извършват в обем по-малък от нормата с 15%, като й предстои операция за отстраняване увредата на вътрешния мениск с последваща рехабилитация и след нея би могла да се направи прогноза за пълно възстановяване в тази част.