Решение № 6054 от 04.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6054 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110151851 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от К. К. Б. срещу „*** София“ ЕАД, с искане да се признае за установено, че не дължи сумата от 1165,33 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.12.2010г. до м.04.2013г., 176,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 27.08.2013г. и 126,83 лева, представляваща разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 30.10.2013г. по ч.гр. дело № 15590/2013г. по описа на СРС, 88-ти състав срещу наследодателя й- ***, въз основа на който е образувано изп. дело № 20138440404139 по описа на ЧСИ С***, рег. № 844 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че изп. дело № 20138440404139 по описа на ЧСИ С*** било образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.10.2013г., издаден срещу ***, с ЕГН:

**********, неин наследодател. Навежда твърдения, че след образуване на изпълнителното дело на ЧСИ С*** са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена била справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти, които действия не съставлявали същински изпълнителни такива, а само обезпечавали успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също била действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие.

Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочавала изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлявала същинско изпълнително действие. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, 1 на основание чл. 116, б. „в” от ГПК се прекъсвала давността, с която се погасявало самото вземане. От този момент започвала да тече нова давност, която се прекъсвала с всяко валидно предприето изпълнително действие. Посочва, че на 29.12.2016г. била наложена възбрана върху собствен на първоначалния длъжник К. Б. недвижим имот, като това било последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне започналата да тече погасителна давност. Сочи, че в продължение на повече от две години, считано от 29.12.2016г. до 29.12.2018г., не били извършвани изпълнителни действия спрямо нея, които да прекъснат започналата да тече погасителна давност, поради което изпълнителното производство се прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че новата погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство, започвала да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, което в настоящия случай било 29.12.2016г. и била изтекла на 29.12.2021г., от който момент твърди, че задълженията са се превърнали в естествени такива, които не подлежат на принудително изпълнение. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който са изложени твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като вземанията по издадения изпълнителен лист не са погасени по давност. Посочва, че давността за процесното вземане е прекъсната на 19.11.2013г., когато е образувано изпълнително дело № 20138440404139 по описа на ЧСИ С***, рег. № 844, КЧСИ. Поддържа се, че след датата на образуване на изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия спрямо длъжника, както следва: на 09.12.2013г. е наложен запор върху банковите сметки, собственост на длъжника; на 04.02.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника; на 02.02.2016г. била депозирана молба с вх. № 6119 от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия; на 27.12.2016г. била наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот; на 20.01.2017г. била депозирана молба с вх. № 3047 от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия - запор на новооткрити банкови сметки; на 07.02.2019г. било изпратено съобщение за насрочен нов опис на движими вещи, на 30.10.2019г. била депозирана молба от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия; на 24.10.2021г. били предприети действия от ЧСИ за конституиране на наследниците на починалия ***, като на 10.01.2023г. било получено удостоверение за наследници и бил конституиран като законен наследник К. К. Б.. Посочва, че през м.11.2023г. била депозирана молба за извършване на конкретни изпълнителни действия - запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение и др. Навеждат се твърдения, че в периода 24.10.2021г., когато длъжникът К. Б. е починал и изпълнителното дело е спряно и 10.05.2023г. - датата, на която конституирания наследник ( ицщата) е получила покана за доброволно изпълнение, взискателят е бил в правна невъзможност да иска предприемане на принудително изпълнение. Оспорва твърдението, че са изминали повече от 5 години от датата на последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника с оглед на което сумите били дължими и подлежали на принудително изпълнение. Поддържа също така, че поради обявеното извънредно положение на 2 територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение (20.05.2020г.) били спрели да текат определени изрично посочени срокове, един от които бил срокът на погасителната давност.

Изложени са съображения, че били извършвани множество изпълнителни действия, поради което давността не била изтекла. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.

Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание.

В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело не се установява да са налице събрани от длъжника суми, респ. същите да са били преведени в полза на взискателя, поради което предявените отрицателни установителни искове са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че на 30.10.2013г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15590/2013г. по описа на СРС, 88-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20138440404139 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, за посочените в исковата молба суми и основания.

Не е спорно между страните и че *** е починал на 24.10.2021г. и е оставил за свой законен наследник- К. К. Б..

3

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за неговата недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

От приобщения препис от изп. дело № 20138440404139 по описа на ЧСИ С***, се установява, че производството по делото е образувано по молба от 19.11.2013г. на „*** София“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на взискателя да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да 4 определи начина на изпълнението.

С Постановление от 26.11.2013г. съдебният изпълнител е разпоредил да се образува изпълнително дело, да се извършват справки в НБДН, Кадастър и имотен регистър, Търговския регистър, НОИ, както и е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Такси 2001“ ООД.