Определение № 253 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Ловеч, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.А като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500157 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.274 и сл. от ГПК

С протоколно определение №152/21.02.24 г. постановено по гр.д.

№1632/23 г. Ловешки районен съд е приел доказателствата по делото и е прекратил производството по делото на основание чл.129 ал.4 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, като е осъдил П. Н. С. да заплати на ответника „ЕкспаАгро“ЕООД **** сторените пред тази инстанция разноски в размер на сумата 1010 лв., представляващи адвокатски хонорар.

Недоволен от това определение е останал П. Н. С., който чрез адв.М. И. обжалва определение от 21.02.24 г.. Заявява, че в срок е уточнил претенциите си с молба, която е депозирал пред ЛРС в първия работен ден/понеделник/ 18.12.23 г. Моли съда да отмени атакуваното определение.

В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба от „Експа Агро“ЕООД, представлявано от управителя Х. Х. чрез адв.В. А., с който заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение е правилно. Твърди, че в указания срок ищецът е внесъл уточняваща молба, но не е отстранил нередовностите, поради което моли определението да бъде потвърдено, като му се присъдят разноските по делото в минимален размер от 600 лв.

1

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че П. Н. С. с ЕГН ********** с адрес **** е предявил против „ЕКСПА-АГРО“ЕООД-Ловеч ЕИК *********** иск с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 7100 лв. В обстоятелствената част на исковата молба подробно е описал статута си на земеделски производител, как ответника е закупил от собственика А. С. А. имот с акд.№*** с площ 9,335 дка находящ се в землището на с.Д., как е изсякъл сливовите дървета, за които твърди, че е подал заявление за подпомагане за годините 2020 и 2021 г., като по този начин му е нанесъл щети в размер на сумата 7100 лв. и претендира тяхното заплащане ведно със законната лихва от датата на причиняване на деликта до окончателното изплащане на задължението.

Първоначално съдът е приел, че исковата молба отговаря на законните изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на ответника на основание чл.131 и сл. от ГПК.

След получаване на отговора на исковата молба обаче и при наличие на възражение от ответника за нередовности на исковата молба, съдът с определение №1024/30.11.23 г. е по реда на чл.140 от ГПК заедно с насрочване за първо заседание на делото е задължил ищеца в едноседмичен срок от датата на получаване на определението с писмена молба с препис за ответника да разграничи претенциите си по време, по вид и по размер, като това важи както за обстоятелствената част, така и за петитума на исковата молба, като в петитума да посочи и датата на причиняване на деликта във връзка с претенцията му за законна лихва. Това определение на съда е връчено на ищеца на 10.12.2023 г.

На 18.12.2023 г./понеделник/ ищецът е подал молба с вх.№12080/, с която е и той е подал уточнил сумите , които е следвало да получи, ако градината не е била унищожена и датата, на която това е следвало да стане, както и сумите които реално е получил след направените удръжки от страна на ДФЗ на конкретно посочени дати. Счита, че сумата, с която е ощетен е била 7 097,64 лв, но в петитум претендира заплащане на сумата 7100 лв, , ведно със законната лихва от датата на причиняване на деликта 1.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като претендира и заплащане на съдебно деловодните разноски.

В проведеното на 21.02.24 г. съдебно заседание и по възражение на 2 ответника ЛРС е постановил определение №152, с което е прекратил производството на основание чл.129 ал.4 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК.

Атакуваното определение на ЛРС е незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 и ал.3 от ГПК. За да прекрати производството по делото и да върне исковата молба на ищеца нередовната искова молба, съдът следва да остави същата без движение, да посочи на ищеца какви нередовности следва да отстрани в едноседмичен срок от съобщението, както да му укаже последиците от неизпълнението на тези указания, а именно връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В казуса ЛРС не е оставил без движение исковата молба, а е „задължил“ ищеца в едноседмичен срок от датата на получаване на определението с писмена молба с препис за ответника да разграничи претенциите си по време, по вид и по размер, като това важи както за обстоятелствената част, така и за петитума на исковата молба, като в петитума да посочи и датата на причиняване на деликта във връзка с претенцията му за законна лихва. Освен това не е указал на ищеца и последиците от неизпълнение на „задължението“: прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. Последователна е практиката на съдилищата, че след като съдът не е изпълнил процедурата по чл.129 от ГПК и не е указал за последиците от неотстраняване на нередовностите в указания от съда едноседмичен срок, то последвалото прекратяване на делото и връщане на исковата молба е незаконосъобразно.

При тези мотиви настоящата инстанция намира, че обжалваното определение №39/19.01.2024 г. постановено по гр.д.№1632/23 г. по описа на ЛРС следва да бъде отменено, а исковата молба ведно с доказателствата следва да бъде върната на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се остави същата без движение на основание чл.129 ал.4 във връзка с чл.127 ал.4 и ал.5 от ГПК, като се укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба в едноседмичен срок от съобщението, като конкретизира не само с буквени съкращения какви точно санкции е претърпял, които за него се явяват вреди и на какво основание от договора, защо се явява разлика между претендираната в петитум сума 7100 лв, и тази, която посочва в обстоятелствената част 3

7 097,64 лв, както на какво основание претендира като начална дата на причиняване на деликта 1.01.2022 г. Изрично следва да се уведоми ищеца за последиците на чл.129 ал.3 от ГПК, а именно, че ако не отстрани горепосочените нередовности в указания едноседмичен срок от получаване на съобщението, исковата му молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото прекратено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №39/19.01.2024 г. постановено по гр.д.№1632/23 г. на ЛРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129 ал.4 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, като е осъден П. Н. С. да заплати на ответника „ЕкспаАгро“ЕООД **** сторените пред тази инстанция разноски в размер на сумата 1010 лв., представляващи адвокатски хонорар и връща делото на Ловешки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на дадените указания.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4