Решение № 42 от 05.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20255000600562 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С протоколно определение № 163/10.06.2025г., постановено по НОХД № 413/2025г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, влязло в сила на 10.06.2025г., осъденият Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 23.05.2025г. в гр.Свиленград, област Хасково, е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ”, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с номер *** - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е определено наказание четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.

Съгласно чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на осъдения е определено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест 1 месеца.

Според чл.59, ал.4 от НК от същото е приспаднато времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 23.05.2025г.

На основание чл.343б, ал.5, пр.2 вр. ал.1 от НК П. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 16 987,33 лв., представляваща равностойността на МПС - лек автомобил „БМВ” с рег.№ ********, който не е негова собственост, и е послужил за извършване на престъплението.

Първоинстанционният съд е одобрил споразумението и в частта относно разноските по делото.

Поради липса на процесуална възможност за обжалване, съдебният акт е влязъл в сила на датата на постановяването му.

Постъпило е искане от адв.Вс.О., защитник на осъдения Д. П. П., за възобновяване на НОХД № 413/2025г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, за изменение на постановеното по него определение за одобряване на споразумението за решаване на делото в частта относно сумата, представляваща равностойността на лекия автомобил „БМВ” с рег.№ ********, като се намали на 720 лв., или да се отмени в тази част и делото да се върне за ново разглеждане. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което очертава наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения и искания. Пледират за възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не е налице соченото от защитата нарушение на материалния закон.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в 2 срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда, респ. определение, и допълнителна гаранция за тяхната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав не констатира наличие на соченото в искането неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК при прилагане на разпоредбата на чл.343б, ал.5, пр.2 от НК.

Нормата на чл.343б, ал.5 от НК предвижда, че в случаите при управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози или повторно „съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му”.

В случая не се спори, че осъденият П. е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ”, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред, като въпросният автомобил не е негова собственост. Поради това при прилагане на разпоредбата на чл.343б, ал.5, пр.2 от НК е осъден да заплати неговата стойност в размер на 16 987,33 лв. По тези и други въпроси, предвидени в 3 чл.381, ал.5 от НПК, страните по делото, между които и осъденото лице, и неговият защитник адв.Вс.О., са постигнали съгласие, което е било одобрено от Районен съд гр.Свиленград.

Защитата излага доводи, че е нарушен материалният закон, тъй като е присъдена стойността на МПС, определена не според фактическото му състояние към този момент, а към предходен такъв - преди извършване на деянието, за което е наказан. Основание за тази теза е, че по делото има доказателства, че осъденият е самокатастрофирал, в резултат на което са причинени щети по МПС в размер на 16 267,33 лв. Застъпва се виждането, че следва да се присъди само остатъчната стойност на лекия автомобил, която е 720 лв.

Пловдивският апелативен съд намира, че подобно тълкуване на нормата на чл.343б, ал.5, пр.2 от НК противоречи на волята на законодателя и на правната логика.

Паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, се определя към момента на извършване на деянието, а не към присъждането й.

В случая осъденият, след употреба на алкохол, е управляван лек автомобил, без щети, на стойност 16 987,33 лв., а не такъв, който е „тотал щета”. Той не би имал физическа възможност да приведе в движение МПС с остатъчна стойност 720 лв.

Не трябва да се прави аналогия между двете хипотези на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК - когато превозното средство е собственост на дееца и когато деецът не е собственик. Аналогията в материалното право е недопустима.

Както е приел Конституционният съд в Решение № 8 от 2025г., постановено по к.д. № 15/2024г., с правилото, залегнало в чл.343б, ал.5 от НК, „по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. … Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице.”.

4

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на определението на Районен съд гр.Свиленград. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. П. П. за възобновяване на производството по НОХД № 413/2025г. по описа на Районен съд гр.Свиленград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20255000600562 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С протоколно определение № 163/10.06.2025г., постановено по НОХД № 413/2025г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, влязло в сила на 10.06.2025г., осъденият Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 23.05.2025г. в гр.Свиленград, област Хасково, е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ”, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с номер *** - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е определено наказание четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.

Съгласно чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на осъдения е определено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест 1 месеца.

Според чл.59, ал.4 от НК от същото е приспаднато времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 23.05.2025г.

На основание чл.343б, ал.5, пр.2 вр. ал.1 от НК П. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 16 987,33 лв., представляваща равностойността на МПС - лек автомобил „БМВ” с рег.№ ********, който не е негова собственост, и е послужил за извършване на престъплението.

Първоинстанционният съд е одобрил споразумението и в частта относно разноските по делото.

Поради липса на процесуална възможност за обжалване, съдебният акт е влязъл в сила на датата на постановяването му.

Постъпило е искане от адв.Вс.О., защитник на осъдения Д. П. П., за възобновяване на НОХД № 413/2025г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, за изменение на постановеното по него определение за одобряване на споразумението за решаване на делото в частта относно сумата, представляваща равностойността на лекия автомобил „БМВ” с рег.№ ********, като се намали на 720 лв., или да се отмени в тази част и делото да се върне за ново разглеждане. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което очертава наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения и искания. Пледират за възобновяване на производството.