Решение № 1854 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507255 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7178/23.04.2025г. по гр.д. № 7702/2024г. по описа на СРС, 82 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу И. А.

С., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, за които суми по ч. гр. дело № 27061/2023 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С въззивна жалба „Топлофикация София“ ЕАД атакува решението изцяло по съображения, че същото е необосновано, неправилно и постановени при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в хода на производството с оглед разпределената тежест на доказване ищецът предприел действия по установяване на облигационната връзка с ответника като е поискано издаване на два броя съдебни удостоверения за снабдяване с преписи от документи за собственост (от ГУСВ и ДА „Архиви“, дирекция „ДВА“), което е било уважено, съответно удостоверенията били получени и изпратени до учрежденията, но по делото не били постъпили необходимите документи, поради което било поискано отлагане на делото, което не било уважено. Няма доказателствени искания.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. А. С., чрез назначения особен представител адв. Модева, в който намира жалбата за неоснователна.

Третото лице – помагач Далсия ООД не е взело становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Същото е и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането. Между страните по делото и на етапа на въззивното производство /с оглед изричното възражение на ответниците/ е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт от значение за решаване на делото /чл. 153 от ГПК/.

По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл.

150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

3

В случая ищецът твърди, че ответникът е потребител като съсобственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** .

За установяване на твърдяното качество съсобственик е представено писмо л.21 от ГУСВ, в което е описано, че „в архива на дружеството ни е наличен Договор от 23.12.1988г. за продажба на посочения в писмото Ви имот, с Купувач – А.И. С.“, от което не става ясно дали касае процесния топлоснабден имот. От изготвена справка от НБД „Население“ се установява, че А.И. С. е починал на 28.07.2003г. (в гр.Перник) и е оставил за наследници дъщеря и двама сина (сред които и ответник). Чрез приобщеното ч.гр.д. № 27061/2023г. се установява, че регистрираният адрес на ответника е адресът на топлоснабдения имот. Приети са и справки за използвана енергия от конституираното трето лице – помагач за топлоснабдения имот, издавани на името на А.И. С., като липсва подпис на формулярите за главния отчет. Други доказателства, от които да се установява сключен договор между И. А. С. и Топлофикация София ЕАД, съответно качеството му на съсобственик или титуляр на вещно право върху топлоснабдения имот не са приети. Поискано е издаване на съдебни удостоверения, вкл. във въззивната жалба се релевират пороци (въпреки проявена процесуална активност не били постъпили необходимите книжа, съответно е поискано отлагане на делото за снабдяване със същите, но същото неправилно било оставено без уважение), но по същество оплакването във въззивната жалба не е скрепено с искане за приемане на писмени доказателства или други доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав счита, че ангажираните и цитираните по-горе доказателства не представляват пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот, така и за сключен договор между страните, което е елемент от фактическия състав за уважаване на исковете, чиято доказателствена тежест е върху ищеца. И доколкото не е проведено пълно и главно доказване на тази предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че през процесния период за процесния топлоснабден имот между страните в производството е съществувало валидно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, по силата на което ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия, то настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание.

Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само въззиваемият, който е представляван от особен представител.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 7178/23.04.2025г. по гр.д. № 7702/2024г. по описа на СРС, 82 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия – „ДАЛСИЯ“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5